Решение № 741 от 07.11.2022, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 741 гр. Хасково,07.11.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА при секретаря Гергана Тенева и в присъствието на прокурор Антон Стоянов от ОП - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1028/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Община Свиленград ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр*** представлявана от арх. А. В. К.– кмет на община Свиленград, подадена чрез пълномощник - адв. Г.К., с посочен адрес: ***, против Ревизионен акт № Р-16002620007773-091-001/24.06.2021г., издаден от В.П.А.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията, и П.И.А.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 483/10.09.2021г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на Община Свиленград са установени допълнително задължения за ДДС в размер на 324 503.44 (319 207.17лв. посочени в РА) лева и прилежащи лихви в размер на 14 276.80 лева за данъчен период от 01.08.2020г. до 31.10.2020г. и от 01.12.2020г. до 31.12.2020г.

В жалбата се развиват оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Същият бил постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че неправилно в акта било възприето, че при подаване на възражението срещу издадения ревизионен доклад не били представени доказателства. В случая органът по приходите не обсъдил изложените аргументи за приложение на чл.20 от ППЗДДС, нито представените доказателства към депозираното възражение. Твърди се, че изцяло неправилно от органа по приходите било възприето, че от страна на Община Свиленград бил дължим ДДС за внасяне в размер на 227 985.31 лв. за данъчен период – м.12.2020г. във връзка с предоставените от Община Свиленград В и К системи и съоръжения за стопанисване, поддържане и експлоатация на „В и К Хасково“ ЕООД. Изцяло неправилно от страна на органа по приходите не била приложена нормата на чл.27 ал.4 ЗДДС, а се възприело, че в случая приложение следвало да намери нормата на чл.27 ал.2 от ЗДДС. Твърди се също, че неправилно от страна на органа по приходите бил начислен ДДС за внасяне на основание чл.86 във връзка с чл.82 ал.5, чл.163а и чл.163б от ЗДДС, а именно: за м. 09.2020 година – в размер на 2 498,27 лева; м.10.2020 година – в размер на 2 798,00 лева и за м.12.2020 година – в размер на 3 295,91 лева (или общо в размер на 8 592.18 лева). На следващо място се навеждат доводи, че неправилно в РА било допълнително начислено ДДС за месец декември 2020г. на основание чл.86 във връзка с чл.26 ал.1 от ЗДДС в размер на 4 986,95 лева. Неправилно в РА бил начислен и допълнителен ДДС за период месец декември 2020г. в размер на 82 939.00 лева на основание чл.79а от ЗДДС, като била направена корекция на ползвания от страна на общината данъчен кредит във връзка с изграждане на компостираща инсталация, предоставена по договор за безвъзмездно управление на движими вещи – общинска собственост за срок от 10 години на дружеството „БУРДЕНИС КОМПОСТ“ ЕООД като ползвател. Освен това, на община Свиленград не били възстановени при условията на чл.92 ал.10 от ЗДДС дължимите ѝ лихви, по повод по-късното възстановяване на данъка върху добавената стойност – изчислени от 30-тия ден от подаването на справка-декларация по ЗДДС за месец октомври 2020г. до датата на издаване на РА. Тези лихви били дължими по силата на закона.

С жалбата се иска отмяна на ревизионния акт и се моли да бъде постановено възстановяване на дължимите на община Свиленград лихви по чл.92 ал.10 от ЗДДС. Претендират се сторените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя се излагат допълнителни съображения за отмяна на издадения ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски, за които се представя списък. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение с молбата от 05.07.2022г., като се навеждат доводи, че същото подлежи на определяне по реда на ЗПП. Що се отнася до възражението по чл.78 ал.5 от ГПК, се сочи, че делото е с фактическа и правна сложност, като в процесния случай били изслушани две експертизи с множество въпроси по тях.

Допълнителни доводи в насока незаконосъобразност на оспорения акт се излагат в писмена защита.

Ответникът по жалбата - Директор на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Пловдив, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. От процесуалния му представител - юрк. К., са депозирани писмени молби, с които се оспорва жалбата и се моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

Окръжна прокуратура –

Хасково, конституирана в настоящото производството на основание чл.159 от ДОПК, се представлява от прокурор С., който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд -

Хасково след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните, при условията на чл.142, ал.1 АПК, вр. с чл.188 ГПК, прие за установено следното:

Със Заповед №

РД-09-2433/16.12.2019г. (л.7), издадена от директора на ТД на НАП – Пловдив са определени органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113 ал.3 от ДОПК, да издават резолюции за възлагане извършването на проверки, като изпълняват и правомощията по чл.7 ал.3, чл.63, чл.114, ал.2 и чл.119 ал.2 от ДОПК, като Приложение №1 към същата съдържа списък на органите по приходите при ТД на НАП – Пловдив, които при отсъствие на началниците на сектори „Ревизии“ ще изпълняват правомощията им, определени с посочената заповед.

Със Заповед №

РД-09-1530/30.09.2020г. (л.5) на директора на ТД на НАП – Пловдив са определени длъжностните лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, за срок от 01.10.2020г. до провеждане на конкурентен подбор.

Не е спорно по делото, че както длъжностното лице, възложило ревизията, така и ревизиращия екип, са служители в ТД на НАП – Пловдив и попадат в обхвата на цитираните по-горе заповеди.

На 11.12.2020г. от В.П.А.на длъжност началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив е издадена Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002620007773-020-001/11.12.2020г. (л.57, 366), с която на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено да бъде извършена ревизия на община Свиленград, с адрес за кореспонденция гр. ***, представлявана от А.В.К.. Определен е ревизиращият екип и обхвата на ревизията по видове задължения по периоди, а именно: Данък върху добавената стойност за периода от 01.08.2020г. до 31.10.2020г., определен е срок за извършване на ревизията – три месеца от връчване на ЗВР.

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия от 15.03.2021г. (л.160, 384) органът, възложил ревизията В.П.А., на длъжност началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, е определил нов срок за завършване на ревизията - до 16.04.2021г.

С последваща Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия от 14.04.2021г. (л.156, 386) е определен нов срок за завършване на ревизията – до 14.05.2021г.

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия от 26.04.2021г. (л.152, 388) е определен следния обхват на ревизията по видове задължения по периоди: Данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2020г. до 31.12.2020г. и Данък върху добавената стойност за периода от 01.08.2020г. до 31.10.2020г., като по-рано определен срок за завършване на ревизията - 14.05.2021г., не е променен. Указано е за резултатите от извършената ревизия да бъде съставен ревизионен доклад от ревизиращите органи по приходите не по-късно от 14 дни след определения за завършването на ревизията срок. Последната посочена заповед е връчена електронно на община Свиленград на 27.04.2021г., видно от приложеното по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л.155).

На 28.05.2021г. от органите по приходите, включени в състава на ревизиращия екип, е съставен Ревизионен доклад № Р-16002620007773-092-001, с който са предложили да бъдат установени задълженията на ревизирания данъчен субект по видове и по периоди, подробно посочени в него. Ревизионният доклад е връчен на електронния адрес на жалбоподателя на дата 31.05.2021г., видно от приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол“ (л.151).

Срещу ревизионния доклад е било подадено Възражение вх.№К-27/11.06.2021г. (л.122).

На 24.06.2021 година от В.П.А.на длъжност началник на сектор, възложила ревизията, и П.И.А.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден обжалвания Ревизионен акт № Р-16002620007773-091-001/24.06.2021г, с който са установени задълженията на ревизирания данъчен субект по видове и по периоди, подробно посочени в него. Ревизионният акт е връчен на електронния адрес на жалбоподателя на дата 25.06.2021г. (л.199).

На 07.07.2021г. от община

Свиленград е депозирана жалба (л.40-48) до директора на дирекция „ОДОП“, а последният с Решение №483/10.09.2021г. потвърдил Ревизионен акт № Р-*********07773-091-001/24.06.2021г., издаден на община Свиленград за допълнително установеното задължение за ДДС в размер на 324 503,44 лв. и прилежащи лихви в размер на 14 276,80 лв.

В решението е посочено, че спорните допълнително установени задължения по ЗДДС в размер на 324 503,44 лв. произтичат от следните констатации:

Относно допълнително начислен ДДС в размер на 227 985,31 лв.:

В решението е отразено, че е представен договор от 14.04.2016г., сключен по реда на чл.198п ал.1 от Закона за водите между Асоциация по В и К на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация Хасково“ ЕООД (и „В и К“ ЕООД, гр.Хасково - оператор), съгласно който на В и К оператора се предоставя изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира В и К системите и съоръженията, публична собственост, със срок 15 години. Описани са изпратените искания за представяне на документи и писмени обяснения и съответно получените в отговор такива.

Обсъдено е обяснението от „В и К“ - Хасково ЕООД, че активите, предоставени за експлоатация от община Свиленград, са заведени задбалансово и за тях не се начисляват амортизации съгласно Закона за счетоводството, а определеното възнаграждение по договора е в размера на определените в него инвестиции.

Насрещната престация на предоставените права за стопанисване, поддържане и експлоатация на активите от общините и държавата, представлявала размера на извършените инвестиции от дружеството, който се формирал на база извършените разходи от В и К оператора. Издадената от „В и К Хасково“ ЕООД фактура от 31.12.2020г. с получател община Свиленград била за извършени инвестиции за 2020г. с до 18 341,88 лв. Издадената от община Свиленград фактура от 31.12.2020г. с получател „В и К Хасково“ ЕООД за предоставено право на достъп и експлоатация на публични активи за 2020г. била на същата стойност - 18 341,88 лв. без ДДС. Обсъдено е и посоченото от ревизираното лице, че данъчната основа по фактура №**********/31.12.2020г. била определена съгласно чл.7.4. от Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 14.04.2016г. Описано е също, че след анализ на представените доказателства, от органите по приходите е направен извод за приложимост на нормата на чл.130 от ЗДДС. Коментирана е и разпоредбата на чл.26 ал.7 от ЗДДС, като е посочено, че при определяне на данъчната основа на услугата, предоставена от община Свиленград на В и К оператора (по предоставяне правото на експлоатация на В и К системите), данъчната основа била сумата на направените преки разходи за използваните стоки (В и К системите), за които било упражнено право на данъчен кредит. Описани са и разпоредбите на чл.27 ал.2, ал.25 ал.5, чл.82 ал.1 от ЗДДС и е посочено, че в резултат от органите по приходите е изчислена данъчна основа за облагане с ДДС в размер на 1 158 268,47 лв. и дължим ДДС в размер на 231 653,69 лв., от която след приспадане на данъчната основа и ДДС по издадената от РП фактура №**********/31.12.2020г., допълнително установеният ДДС бил в размер на 227 985,31 лв. Обсъдени са изложените от жалбоподателя възражения срещу така направените констатации. В решението е прието, че предвид направените констатации и възраженията в жалбата се установява следното: С Договор от 14.04.2016г., сключен по реда на чл.198п ал.1 от Закона за водите, община Свиленград предоставя на В и К оператора правото да стопанисва, поддържа и експлоатира В и К системите и съоръженията публична собственост. В случая бил налице бартер, по отношение на който бил приложим чл.130 от ЗДДС. На основание тази разпоредба, когато била налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) било определено в стоки или услуги, се приемало, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смятал за продавач на това, което давал, и за купувач на това, което получавал. В съответствие с разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДС данъчната основа на услугата, предоставена от община Свиленград на В и К оператора (по предоставяне правото на експлоатация на В и К системите) била сумата на направените преки разходи за използваните В и К системи и съоръжения. И тъй като същите били дълготрайни активи, по аргумент на чл.27 ал.2 от ЗДДС за определяне на сумата на преките разходи бил взет предвид разхода за изхабяване на съответния актив, изчислен по линейния метод при съобразяване на обичайния срок на полезния живот на съответните активи. Съответно издадената от „В и К - Хасково“ ЕООД фактура от 31.12.2020г. с получател община Свиленград била за извършени инвестиции за 2020г. Същата, съгласно представената информация от „В и К Хасково“ ЕООД, била определена на база извършените през годината инвестиции към съответната община, като разходите били калкулирани за всеки един обект. Прието е, че гореизложеното и съпоставката му с процесната фактическа обстановка води до извод за правомерно определена данъчна основа за облагане с ДДС по реда на чл.27 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.9 ал.3 т.1 и т.2 от ЗДДС. В резултат констатациите за допълнително установения данък в размер на 227 985,31 лв. на основание чл.86 от ЗДДС, във връзка с посочените разпоредби следвало да бъдат потвърдени като законосъобразни.