Решение № 453 от 04.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Благоевград, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20261200500421 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана пред съда въззивна жалба от „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК № 831919536, със седалище и адрес на управление: гр.София пл. „Света Неделя” № 7, чрез пълномощника адв. Я. Н. Д. срещу Решение № 932 от 23.11.2025г, постановено по гр.д. № 2182/2024г., по описа на Районен съд Благоевград.

С въззивната жалба са навадени оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, както и оплакване за необоснованост.

Във връзка с оплакването за неправилност, поддържа се от въззивната страна допуснато от съда нарушение на материалния закон поради неправилното приложение на чл. 20 ЗЗД.

Оспорват се доводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт- за липсата на валидно облигационно правоотношение, тъй като договорът е от 2022г., а не от 2016г. Излагат се доводи че този извод на съда представлява тълкуване на доказателствата по делото от формална страна в нарушение на задълженията на съда за изследване на цялата съвкупност от обстоятелства по делото, като заключението на съда е в противоречие с чл. 20 от ЗЗД и с трайната практика на ВКС. В подкрепа на доводите, изтъква се от въззивната страна, че представеният по делото договор е индивидуализиран с номер № 1516, по страни, предмет, лимит и условия, които напълно съвпадат с данните от 1 счетоводните извлечения и заключението на експерта по приетата съдебно-счетоводната експертиза. Констатироното от съда противоречие относно годината представлява очевидна техническа грешка, която не засяга нито съгласието на страните, нито съдържанието на правоотношението. Съдът е бил длъжен да изследва действителната обща воля на страните по договора, а не формално да откаже защита на установено вземане само на това основание.

Допълнителни аргументи в подкрепа а доводите на дружеството въззивник чрез неговия пълномощник са че самото наименование на договора е записано като ,,Договор за банкова карта за бизнес клиенти № 1516 от 12.04.2016г.“. Поддържа се с въззивната жалба, че наличието на противоречение за началния момент на договора е следвало да бъде изследвано и установено от съда. При наведени в първото съдебно заседание по делото доводи от ищеца за наличието на техническа грешка в изписването на договора и при зададена задача на вещото лице, да установи от коя дата са започнали счетоводни записи по кредита, вещото лице еднозначно е отговорила, че процесния договор съответства на представените доказателства за начало на кредита - по отпуснат лимит и срок. По въпрос 4 от експертизата експерта сочи- „първата дата, на която е започнало осчетоводяване на задължения по договора е 27.06.2022г.“

С оглед на всичко всичко изложено поддържа се с въззивната жалба че е очевидно, че процесния договор е този който е представен пред съда, а не някой друг, а съдът не е обобщил представените му доказателства в тяхната цялост.

Оспорва се с въззивната жалба като неправилен извода на първоинстанционния съд- за липса на доказателства за предоставяне и използване на кредитната карта. Поддържа се от въззивната страна, че от приетото и неоспорено заключение на експерта изготвил съдебносчетоводната експертиза безспорно се установява, че е извършено активиране на кредитната карта, извършени са реални транзакции, начислявани са и частично са погасявани задължения. Излагат се доводи с жалбата, че тези обективни факти изключват възможността картата да не е била предоставена. Първоинстанционният съд неправилно е игнорирал тези доказателства и е заменил доказателствената преценка с предположения в полза на ответниците. Допълнително съдът неправилно е характеризирал договора, като е посочил, че характера му е договор за заем, който предполага реално предаване на вещта. Доколкото това е така, в случая предмет на делото е договор за кредит, който е с консенсуален характер, т.е. който възниква с постигане на съгласие между страните, а не с фактическото предаване на парична сума или на платежен инструмент. За разлика от договора за заем по чл. 240 ЗЗД, при договора за кредитна карта задължението на банката е да осигури на клиента кредитен лимит, който се усвоява поетапно чрез извършване на транзакции. При тези си доводи, поддържа се от въззивната страна, че първоинстанционният съд е извел неправилен правен извод, като е приел, че договорът за кредитна карта има реален характер и че при липса на доказателства за фактическо предаване на картата не е възникнало валидно облигационно правоотношение.

Излагат се доводи с въззивната жалба, че фактическото предаване на кредитната карта не е 2 елемент от фактическия състав на договора и има значение единствено за изпълнението му, но не и за неговата валидност. Следователно липсата на протокол за предаване на картата не може да обоснове извод за липса на възникнало договорно правоотношение. В конкретния случай от събраните по делото доказателства, включително приетото заключение на съдебно- счетоводната експертиза, се установява реално усвояване на кредитния лимит чрез извършени транзакции, което само по себе си представлява категорично доказателство за възникване и съществуване на договорното правоотношение и за дължимостта на претендираните суми. С оглед на изложеното, приравняването от страна на първоинстанпионния съд на договора за кредитна карта с реалния договор за заем по чл. 240 ЗЗД представлява неправилно приложение на материалния закон, което обуславя отмяна на обжалваното решение.

Наведено е с въззивната жалба и оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата, при което съставът на РС Благоевград е достигнал до неправилен извод за недоказаност на вземането, позовавайки се на липсата на представени първични счетоводни документи, като е приел, че извлеченията от счетоводните книги и заключението на съдебно- счетоводната експертиза нямат достатъчна доказателствена стойност. Излагат се доводи, че този извод на съда противоречи на закона и на установените принципи на доказване в гражданския процес.

Първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6 от Закона за счетоводството е документът, който непосредствено удостоверява извършването на конкретна стопанска операция. При картови плащания такива документи са електронните записи и системните данни от картовите оператори, въз основа на които се генерират счетоводните записвания и месечните извлечения. В исковото производство извлеченията от счетоводните книги не се ползват с формална доказателствена сила, но същите подлежат на преценка съобразно чл.

182 ГПК и могат да служат като доказателство, когато са подкрепени от други доказателствени средства. В конкретния случай извлеченията са потвърдени от приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което установява реално активиране на кредитната карта, извършване на транзакции и усвояване на кредитния лимит.

Развити са съображения от въззивната страна, че първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6 от Закона за счетоводството е документът, който непосредствено удостоверява извършването на конкретна стопанска операция. При картови плащания такива документи са електронните записи и системните данни, въз основа на които се генерират счетоводните записвания и месечните извлечения, и въз основа на които е изготвено заключението на вещото лице. В този смисъл поддържа се с въззивната жалба, че недопустимо е съдът да отхвърля иска единствено поради непредставяие на първични счетоводни документи, без да отчете съвкупността от доказателства и без ответниците да са ангажирали каквито и да било насрещни доказателства, опровергаващи извършените транзакции. Подобен подход представлява нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и води до необоснованост на съдебния акт.

Поради изложените съображения от фактически и правна страна, иска се от състава на ОС Благоевград, да постанови решение, с което да отмени Решение № 932 от 23.11.2025г., 3 постановено по гр.д. № 2182/2024г. по описа на Районен съд Благоевград, с което съдът е отхвърлил предявените от „Уникредит Булбанк“ АД срещу ТЕО ФЕШЪН ЕООД и Т. Д., искове за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно и следва да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД, посочените в исковата молба суми по Договор за банкова карта № 1516, главница и лихви до пълния, претендиран с исковата молба, размер.

Претендират се и направените по делото разноски пред първата и въззивната инстанции.

С допълнителна молба към виззивната жалба от „Уникредит Булбанк” АД, чрез пълномощника адв. Я. Д., постъпила пред РС Благоевград на 19.12.2025г., представен е по делото Приемо-предавателен протокол за получаване на банкова карта, като се изразява становище че същият е относим към предмета на делото и следва да бъде приет като писмено доказателство. Искането е основано на доводи че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 145 от ГПК за изясняване на всички правно релевентни обстоятелства по делото, като на ищцовата страна не е било указано да представи по делото протокол за получаване на банкова карта. На основание чл. 266 ал.3 от ГПК иска се същият да бъде приет като доказателство по делото от въззивната съдебна инстанция.

В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. А. Конедаров, в качеството му на особен представител на Т. Й.

Д., с който се оспорва депозираната въззивна жалба, като се иска от въззивния съд да я остави без уважени и да потвърди първоинстанционното решение като законосъобразно, правилно, валидно и обосновано от доказателствената съвкупност, както и постановено при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице предпоставки за отмяната му.

Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че правилно с обжалваното решение на РС Благоевград е прието, че ищецът не е доказал наличието на валидно сключен договор от 2016г. въз основа на който се основава исковата му претенция.

Акцентира се с отговора на въззиваемата страна, че с исковата си молба ищецът обосновава исковата претенция въз основа на договор, сключен на 12.04.2016г. между „УниКредит Булбанк“ АД, като кредитор и „ТЕО ФЕШЪН“ ЕООД, като кредитополучател и Т. Д., като солидарен длъжник. Отделно сочи се, че както в заповедното, така и в исковото производство е приет и представен като доказателство Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 1516/12.04.2016г., като видно от същия в титулната част в наименованието на договора е посочено 1516/12.04.2016г., а след това е посочено „днес на 12.04.2022г“.

Излагат се доводи с отговора на въззивната жалба, че в първото по делото заседание, ищецът чрез процесуалния си представител е заявил, че е допусната техническа грешка в изписването на датата на договора, като същия следвало да се счита за сключен на 12.04.2022г. Изменение на иска, въз основа на тези твърдения от страна на ищеца не е поискано, респективно-не е допуснато от съда.

Ето защо, поддържа се от въззиваемата страна че правилно е прието от съда, че с оглед признанията на ищеца в съдебно заседание, че договор е налице от 2022г., а исковата молба /включително и заявлението, както и представеното по делото извлечение от сметка/ касае 4 договор от 2016г., то ищецът не доказа наличие на валидно сключен договор от 2016г., на основание на който е предявил исковете си, поради което само на това основание исковете са неоснователни.

Поддържа се с отговора на въззивната жалба като правилен и извода на първоинстанционния съд, че в случая не се доказва по делото, че на ответника е била предадена пластика-кредитна карта. Изложени са доводи, че доколкото претенцията на ищеца е основана на твърдения за наличие на сключен договор за издаване на кредитна карта, предоставени суми по същия в полза на ответниците и респ. липса на плащане на задълженията към ищцовата банка, то приложима към процесното правоотношение е Наредба № 16 от 02.03.1995г. за плащанията с банкови карти. В последната са уредени съществените характеристики на договора за банкова карта, а също и редът за издаване и правилата за използване на банковите карти. Сочи се в писмения отговор на въззивната жалба, че съгласно чл. 2 от същата наредба, банковата карта е електронен платежен инструмент и представлява пластмасова карта, върху която е записана информация по електронен начин и която се използва многократно за идентификация на картодържателя, отдалечен достъп до банкова сметка и за извършване на следните операции: 1. теглене на пари в брой чрез терминални устройства; 2, плащане на стоки и услуги и получаване на пари в брой чрез терминални устройства ПОС; 3. плащане на стоки и услуги чрез виртуални терминални устройства ПОС; 4. превод между сметки чрез терминални устройства, 5. плащане на услуги чрез терминални устройства; 6. справочни и други платежни и неплатежни операции. Сочи се още с писмения отговор, че съгласно чл.10 от Наредба № 16 от 02.03.1995г. банковата карта се издава въз основа на писмен договор между издателя и картодържателя, при условие че за операциите с картата е открита банкова сметка и титулярът на сметката в писмена форма е предоставил на издателя правото да съобщава на националния оператор информация за състоянието на сметката, включително данните по чл.