Решение № 1403 от 17.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1403 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20231100900029 по описа за 2023 година

Предявени са обективно и субективно съединение установителни искове с правна квалификация, както следва: чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът – „Л.“ АД, твърди, че на 05.07.2019 г. между него, в качеството му на заемодател, и ответниците „М. СПГ” ЕООД, в качеството му на заемополучател, Р. М. Г., в качеството му на солидарен и ипотекарен длъжник, и С. П. Г., в качеството й на солидарен длъжник, е сключен договор за заем бизнес кредит. По силата на този договор на заемополучателя е предоставена за ползване сума в размер на 15 000 евро, като той е поел задължение да я върне на вноски с определен по съгласие на страните падеж, да заплати възнаградителна лихва, да заплати разходи и разноски за изпращане на покана за предсрочна изискуемост на кредита, както и да възстанови на заемодателя направените разходи за сключване на имуществена застраховка в полза на заемодателя за имуществото, предоставено за обезпечаване изпълнението на задълженията по договора за кредит.

Ищецът посочва, че предоставената в заем сума е усвоена от заемополучателя така, както е уговорено в договора: - част от сумата в размер на 870, 10 евро се удържа за погасяване на юридически административни разходи, свързани със заема, проучване и изготвяне на документите за учредяване на обезпечение, нотариални такси, държавни такси и други необходими разноски; - останалата част от сумата е преведена по посочена от заемополучателя банкова сметка. Ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят падежиралите вноски от дължимата главница, поради което за заемодателя е възникнало правото да обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение за връщане на предоставената в заем сума, което той е упражнил като е изпратил уведомления за това, както следва:

1 уведомление до заемополучателя е връчено на 09.11.2020 г., уведомление до солидарния и ипотекарен длъжник Р. М. Г. е връчено на 09.11.2020 г., уведомление до солидарния длъжник С. П. Г. е връчено на 09.11.2020 г. Към момента на сезиране на съда ответниците не са изпълнили следните свои задължени: 1) задължение за заплащане на сума в размер на 15 000 евро, представляваща неплатени предсрочно изискуеми вноски от главното задължение за връщане на предоставените в заем парични средства; 2) задължение за заплащане на сума в размер на 5 340, 11 евро, представляваща възнаградителна лихва, дължима съгласно чл. 2.3, т. а и b от договора за заем, начислена за периода от 06.07.2019 г. до 09.11.2020 г.; 3) задължение за заплащане на сума в размер на 750 евро, представляваща такса за разходи и разноски за изпращане на покана за предсрочна изискуемост на заема, дължима съгласно чл. 4.4., б. b, т. i от договора за заем; 4) сума в размер на 55, 41 евро, представлявaща разходи по сключване и поддържане на имуществена застраховка върху обезпечението съгласно чл. 4.1., б. h от договора за заем. Ищецът посочва, че предприел действия за събиране на тези свои вземания по съдебен ред, в резултат на което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която от страна на ответниците е подадено възражение. С оглед на това ищецът моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на него, че „М. СПГ” ЕООД, С. П. Г. и Р. М. Г. му дължат солидарно описаните суми. Претендира в негова полза да бъдат присъдени направените в производството разноски.

Ответниците по исковете - „М. СПГ” ЕООД, С. П. Г. и Р. М. Г., ги оспорват. Твърдят, че при подписване на договора като заемополучател е посочено дружеството „М. СПГ” ЕООД само за да се избегне определянето на сделката като сключена с потребители и да се заобиколят специфичните изисквания за този вид сделки. Заявяват, че получатели на предоставената в заем парична сума са всъщност физическите лица С. П. Г. и Р. М. Г., които имат качеството на потребители. Ето защо и по силата на този договор за ответника „М.

СПГ” ЕООД не възникват никакви задължения от тази сделка. С оглед на това и към този договор са приложими правилата за неговото сключване и съдържание, които са регламентирани в Закона за кредитите на недвижими имоти за потребители, на които той противоречи, поради което е нищожен. Твърдят, че договорът за банков кредит е нищожен, защото противоречи на добрите нрави, тъй като в него са включени уговорки, които целят единствено облагодетелстване на заемодателя чрез получаване на многобройни неустойки в голям размер. Заявяват, че ако съдът не приеме, че С. П. Г. и Р. М. Г. имат качеството на кредитополучатели по сделката, трябва да счете, че те имат качеството на поръчители и тяхната отговорност към кредитора за изпълнение на задълженията по договора за кредит е погасена на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД, защото ищецът е предприел действия за образуване на изпълнително производство за събиране на вземанията си срещу физическите лице близо година и половина след настъпване на тяхната изискуемост. Правят възражение за нищожност на клаузата от процесния договор, с която е уговорена дължимостта на възнаградителна лихва, поради противречието с добрите нрави, тъй като определеният от страните размер на задължението за лихва надвишава 2, 7 пъти размера на законната лихва.

Правят възражение за нищожност и на уговорената в договора за кредит неустойка за 2 обезщетяване на разходите за изпращане на покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като размерът е прекаЛ. висок спрямо действителния размер на разходите за обявяване на задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми, което води до противоречието на тази неустоична клауза с добрите нрави. Посочват, че в договора за кредит няма уговорка, по силата на която за тях да е възникнало задължение да възстановят на заемодателя направените от него разходи за сключване на имуществена застраховка от името и за сметка на заемополучателя. Поради изложеното молят предявените искове да се отхвърлят. Претендират присъждане на направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД:

Не се спори по делото, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че между „Л.“ АД, с ново наименование „Л.“ АД, от една страна, и „М. СПГ” ЕООД, в качеството му на заемополучател, Р. М. Г., в качеството му на солидарен и ипотекарен длъжник, и С. П. Г., в качеството й на солидарен длъжник, от друга страна, е сключен договор за заем от 05.07.2019 г. Това е видно от представения по делото писмен договор от 05.07.2019 г., който е подписан от всички страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите клаузи.

Ответниците са направили в процеса правоизключващо възражение, че такива облигационни отношения не са възникнали, което следва да бъде разгледано. То се основава на твърдения, че договорът за заем е нищожен, тъй като противоречи на Закона за кредитите на недвижими имоти за потребители /ЗКНИП/, както и на добрите нрави. В подадения по делото писмен отговор ответниците заявяват, че сключеният договор за кредит противоречи на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като съдържа множество неравноправни клаузи. При уточняване на това свое възражение съгласно дадените от съда указания в съдебно заседание обаче те заявяват чрез упълномощения да ги представлява адвокат, че не твърдят в договора да се съдържат такива клаузи, поради което съдът счита, че това възражение е оттегЛ. и не следва да се произнася по него и по последиците, до които води наличието на една или повече неравноправни клаузи в сключен с потребител договор.

Доколкото ответниците основават първото си възражение на твърдението, че процесният договор противоречи на правилата, регламентирани в ЗКНИП, който закон урежда защитата на потребителите при сключване на договори за кредит, то трябва да се приеме, че те се позовават на наличие на порок, представляващ противоречие на закона и това възражение следва да се квалифицира по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

При тълкуване на разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 ЗКНИП съдът намира, че регламентираните с този закон правила за сключване на договори за кредит са приложими 3 само тогава, когато кредит е предоставен от финансова институция на потребител. Това е изрично посочено в чл. 1, ал. 1 ЗКНИП и се извежда от описаните в чл. 2 ЗКНИП цели, които преследва предвидената в този закон уредба, която е да се осигури защита само на определен кръг лица, които са потребители в случаите, при които те договарят с правни субекти, извършващи дейност по кредитиране по занятие. Легално определение на понятието потребител по смисъла на този закон е дадено в § 1, т. 20 от ДР на ЗКНИП, в която норма е предвидено, че потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за кредит за недвижим имот действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. Тази дефиниция отговаря на общото определение на понятието потребител, дадено в § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, като е конкретизирано с оглед на специфичните отношения по сключване на конкретния вид сделка, които се уреждат с ЗКНИП. От така посочените норми се налага изводът, че правилата, уредени в ЗКНИП, са приложими само по отношение сключването и съдържанието на договор за кредит, когато този договор е сключен с физическо лице, което действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност и което съгласно договора получава за временно ползване парични средства за придобиване или запазване на право на собственост върху недвижим имот или задълженията по този договор са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот.

При тълкуване на волята на страните, изразена в клаузите на чл. 2.1. и чл. 2.2. от съдържанието на сключения на 05.07.2019 г. договор за заем, съдът намира, че с него кредиторът „Л.” АД е поел задължение да предостави за временно ползване парични средства в размер до 15 000 евро на заемателя, който е търговското дружество - „М. СПГ” ЕООД, а не някое от физическите лица, които също са участвали при сключването на тази сделка, които са С. П. Г. и Р. М. Г. и са подписали договора в качеството им на солидарни длъжници. Това е така, тъй като в чл. 2.1., б. „а“ от договора страните са постигнали изрично съгласие на кой правен субект се предоставя уговорената парична сума и това е заемателят, който е „М. СПГ” ЕООД, а в чл. 2.2., б. „b”, т. „i“ от договора е изрично записано, че усвояване на отпуснатата в заем сума става чрез превеждането й по банкова сметка, чийто титуляр е дружеството „М. СПГ” ЕООД. Следователно процесният договор за кредит има за предмет предоставяне на кредит на търговско дружество, а не на физическо лице.

Ответниците заявяват, че участието на търговското дружество „М. СПГ” ЕООД при сключване на договора е симулативно, защото волята на страните по сделката е не това дружество, а физическите лица, подписали договора като солидарни длъжници, да получат паричните средства за задоволяване на свои лични нужди. За доказване на този факт обаче не са представени никакви доказателства по делото от ответниците, които извличат изгодни от неговото настъпване правни последици. Дори обратното, по делото са събрани доказателства, от които се установява, че уговорената с договора парична сума реално е предадена от кредитора по банкова сметка с титуляр „М. СПГ” ЕООД, в която насока са изводите на вещото лице в заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, които са направени след проверка на съществуващите документи за извършения превод, включително банкови извлечения от банковите сметки, от които и към които е 4 направен преводът в изпълнение на сключения договор. Превеждането на паричните средства по банкова сметка на дружеството „М. СПГ” ЕООД означава, че именно то е правният субект, който е получил уговорената по договора за кредит сума за временно ползване. Ето защо съдът счита, че факта, че физическите лица С. П. Г. и Р. М. Г. реално са получили кредита, предоставен по договора от 05.07.2019 г., е недоказан по делото и като такъв следва да се приеме за неосъществен.