Решение № 242 от 24.07.2020, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 329/2020
- Вид
- Решение № 242
- Подписан
- 24.07.2020
- В сила
- 04.12.2020
- Състав
- ЕЛИ ГЕОРГИЕВА СКОКЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.69,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.399 · Кодекс на труда
- чл. 416 · Кодекс на труда
- чл.62,ал.3 · Кодекс на труда
- чл.63,ал.2 · Кодекс на труда
- чл.9,ал.2 · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
24.07.2020
Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Іс-НО
Районен съд – Дупница състав
22.06
2020 на Година
Ели Скоклева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н.а.х.
329
2020 дело № по описа за година.
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 10-0000992/ 30.01.2020г., издадено от директора на дирекция „ Инспекция по труда” -гр.Кюстендил, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.. за нарушение по чл.414,ал.3 в сл. на чл.63ал.2 КТ на „Л енд Р Билд“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление гр.Благоевград, ул.“Александър Стамболийски“№5 ,представлявано от едноличния собственик на капитала Ф.Й.М..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ
: Ф.Й.М. , , обжалва наказателно постановление №10-0000992/ 30.01.2020г., издадено от директора на дирекция „ Инспекция по труда” -гр.Кюстендил, с което е наложена имуществена санкция на дружеството. в размер на 1500лв.. за нарушение по чл.414,ал.3 в сл. на чл.63ал.2 КТ. Сочи,че уведомлението ,подадено в НАП е било регистрирано в края на работния ден, поради технически причини.
Административно наказващия орган оспорва жалбата, излагайки съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя, свидетелите и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Дружеството жалбоподател осъществява търговска дейност в строителен обект в с.Мало село, обл.Кюстендил. На 09.10.2019г. в обекта била извършена проверка от длъжностни лица при АНО, по спазване на трудовото законодателство. При проверката била изискана декларация на осн.чл.399 КТ от Николай Павлов Печинов, който работел в обекта.Същият бил назначен като арматурист в дружеството с трудов договор от 07.10.2019г.
На 18.10.2019г. проверката била продължена по документи, като след извършена справка в НАП било установено, че трудовия договор на горния работник е регистриран на 09.10.2019г. в 17,17ч.
След надлежна писмена покана, в присъствието на представителя на дружеството, бил съставен АУАН от 19.11.2019г.г. за нарушение по чл.63,ал.2 КТ,-за допускане на работа на лице,без да му е връчено писменото уведомление от НАП.В срока по чл.44,ал.1 ЗАНН, представителя на дружеството е подал възражение, че трудовия договор е регистриран в предвидения от чл.62,ал.3 КТ срок.
Въз основа на съставения акт, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложена посочената по-горе имуществена санкция.
С оглед на така установеното, съдът прие,че жалбата е допустима. Същата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.69,ал.2 ЗАНН, а по същество е основателна и отмени наказателното постановление, по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентния за това орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно изискванията на чл. 416 КТ. АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл. 42 ЗАНН, а НП е съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН,като са спазени давностните срокове по чл.34 ЗАНН..
Събраните по делото доказателства установиха, че формално са осъществени признаците на нарушението по чл.414,ал.3 във вр. с ал.1 в сл. на чл.63ал.2 КТ.Действително, дружеството като работодател е допуснало на работа лице,без да му бъде връчено копие от уведомлението по чл.62,ал.3 КТ, с което е нарушил забраната, визирана в чл.63,ал.2 КТ.
В случая обаче, съдът счита,че са налице предпоставките на чл.11 ЗАНН във вр. с чл.9,ал.2 НК, като обстоятелство ,изключващо отговорността. Както бе посочено по-горе, действително е налице формално нарушение на чл.63,ал.2 КТ, като дружеството е допуснало на работа лице, на което не е било връчено копие от уведомлението по чл.62,ал.3 КТ, но същото не е довело до засягане на охраняваните обществени отношения и е малозначително по смисъла на горния текст. Работникът е имал сключен трудов договор, копие от който му е бил връчен, а уведомлението е подадено в срока по чл.62,ал.3 КТ и регистрирано на датата, на която същият е бил допуснат на работа т.е.налице е формално нарушение на трудовите права,без каквито и да било вредни последици за работника.
Следва да се отбележи, че в случая съдът не счита нарушението за маловажно по см. на чл.28 ЗАНН и съобразил разпоредбата на чл. 415 в, ал. 2 от КТ, изключваща маловажността на нарушенията по чл.63,ал.2 КТ, но както би посочено по-горе, формалното, незначително засягане на охраняваните обществени отношения , изключва обществената опасност на нарушението,поради което отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
По горните съображения, съдът постанови решението си.