Решение № 83 от 22.04.2025, Районен съд - Попово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Попово, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Д.Г.Л. като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20243520100296 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК от К. Т. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. ж.к.*********, действаща чрез пълномощника си адв. Н. Г. Т.- А., вписана към Адвокатска колегия – Търговище, с адрес на упражняване на дейността: гр. П. ,обл.Т, ул. ******, срещу ОБЩИНА П., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П. ул. *****, представлявана от Кмета на Общината д-р Л. В..

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата притежава по давностно владение недвижим имот, представляващ дворно място с площ от около 3750 кв.м., заедно със застроените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, жилищна пристройка, паянтов навес и стопански постройки. Имотът се намирал в село С., ОБЩИНА П., и е отразен като поземлен имот с кадастрален № 313 по отменения кадастрален и регулационен план на селото, който е действал до 1973 г. Според удостоверение, издадено от главния архитект на ОБЩИНА П., имотът бил изключен от регулационните граници на населеното място със заповед № I-3-155/1973 г. на ОНС гр. Т. а за собственик в разписния лист са били вписани наследници на И. П. Д. – дядото на ищцата по бащина линия.

Сочи се , че процесният имот е бил владян единствено и само от покойните дядо и баба на ищцата, след това от родителите й и накрая от самата ищца. Въпреки че имотът е бил изключен от регулационните граници на селото и не е включван в кадастралната карта и кадастралния регистър на населеното място, той реално имал селищен характер, тъй като включвал застроени постройки и никога не е използван за земеделски цели. Освен това имотът никога не е бил включван в ТКЗС или други организации.

При изработването на кадастралната карта през 2017 г. имотът бил отразен като част от поземлен имот с идентификатор ***, който понастоящем бил вписан като общинска собственост. В исковата молба се твърди, че това вписване е неправилно, тъй като имотът е владян открито, непрекъснато и необезпокоявано от ищцата и нейните праводатели в продължение на десетилетия.

Ищцата се позовава на давностното владение като основание за признаване на правото й на собственост.

1

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение с което да бъде признато за установено по отношение на ОБЩИНА П., че ищцата К. Т. И. е собственик по давност на имот с площ от 3750 /три декара седемстотин и петдесет кв.м./, попадащ в централната част на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на село С., общ. П., обл. Т. одобрена със Заповед № РД- 18-729 от 17.11.2017 год. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 20 676 кв.м., в местността „К., вид територия: Земеделска, категория на земята: 5-та, с начин на трайно ползване „Друг вид земеделска земя“, стар номер 000540, ЗАЕДНО със застроените в имота Двуетажна полумасивна жилищна сграда, жилищна пристройка, паянтов навес и стопански постройки, при граници: от североизток- имот с кад. № 312-извън регулация, от северозапад-поляна, от югозапад-имот с кад. № 314- извън регулация и от югоизток-имот с кад. № 301- извън регулация и имот с кад. № 308- извън регулация.

Претендират се разноски.

В отговора на исковата молба ответникът изразява становище за допустимост на иска. ОБЩИНА П. признава, че процесният имот е с площ от 3750 кв.м. и попада в централната част на по-голям поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралния регистър на с. С., община П.

В отговора се посочва, че към момента на изключването на имота от регулацията на с.

С. (1973 г.), в разписния лист са били вписани наследниците на И. П. Д., но без наличието на документ за собственост. община П.отбелязва, че към исковата молба е приложена декларация от останалите наследници на И. П. Д., които удостоверяват, че имотът е бил владян непрекъснато и необезпокоявано от К. И.. В допълнение, след извършена служебна проверка, общината установила, че няма съставен акт за общинска собственост за имота с идентификатор ***.

Ответната Община се солидаризира с ищцовото твърдение, че при изработването на плана за земеразделяне на землището на с. С., имотът е записан като общинска собственост, тъй като не е бил установен частен собственик с документ за собственост. Въпреки това, общината твърди, че никога не е оспорвала владението на имота от страна на ищцата, респ. не е давала повод за завеждане на настоящото дело.

Въз основа на изложените в писмения отговор факти и обстоятелства, община П.заявява, че не оспорва правото на собственост на К. Т. И. върху процесния имот, няма претенции към имота и не се противопоставя на предявения установителен иск. община П.изразява становище, че разноските по делото следва да останат така, както са направени от страните, без да бъдат присъждани в полза на ищцата.

В съдебно заседание, ищцата К. Т. И., редовно призована, се явява лично и с адв. Н.

Г., редовно упълномощена.

Процесуалният представител поддържа исковата молба на изложените в нея основания и моли за уважаване на исковата претенция.

Ответникът община П. редовно призована, не изпраща представител.

Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл.124 ал. 1 ГПК.

За да бъде уважена исковата претенция с посоченото правно основание, ищцата следва да докаже твърдените от нея обстоятелства, а именно че е собственик на процесния имот на основание придобивна давност, като в тази връзка следва да установи, че нейните праводатели, а впоследствие и самата тя, явно, непрекъснато и необезпокоявано са владели имота, както и изтичането в нейна полза на предвидения в закона срок, водещ до придобиване на имота по давност.

От данните по делото се установява, че ищцата непрекъснато, явно и спокойно е владяла процесния недвижим имот, който включва дворно място с площ от около 3760 кв.м, находящ се в югозападната част на ПИ с идентификатор ***, по КККР на с. С., общ. П., одобрена със Заповед № РД-18-729/17.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 20 676 кв.м, в местността „К.“, с начин на трайно ползване – „Друг вид земеделска земя“, категория на земята – пета.

2

Процесният имот е идентичен с поземлен имот с кадастрален № 313 от отменения кадастрален и регулационен план на с. С., действал до 1973 г. Видно от представеното удостоверение, издадено от главния архитект на община П. същият имот е бил изключен от регулационните граници на населеното място със Заповед № I-3-155/1973 г. на ОНС – Търговище. В разписния лист като собственици са били вписани наследниците на И. П. Д., дядо на ищцата по бащина линия, без документ за собственост..

От представените удостоверения за наследници и нотариално заверена декларация от останалите наследници се установява, че имотът е преминал по наследство в имуществото на родителите на ищцата, които продължили да го владеят като собствен, и в последствие владението е преминало върху самата ищца, която го обитава и стопанисва от началото на 2000-та година.

Не се установи имотът да е бил земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ – никога не е бил включван в ТКЗС, АПК или други земеделски организации, не е бил отчуждаван, не е бил предмет на реституционни претенции, нито е предоставян на Общината за стопанисване.

Установено е, че в имота се намират двуетажна полумасивна жилищна сграда, жилищна пристройка, стопански постройки и навеси, изграждани последователно от нейните наследодатели и самата нея. Това се потвърждава и от съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж. Т. К., както и от свидетелските показания на Б. К. М., съсед, който познава ищцата от дълги години и потвърждава, че никой не е упражнявал права върху имота, освен нейното семейство.

Имотът е индивидуализиран със скица, изготвена от в.л. К., и описан чрез точки по периметъра, с точно определена площ – 3760 кв.м.

Съгласно чл. 77 и чл. 79 от Закона за собствеността, правото на собственост може да бъде придобито по давност, когато едно лице непрекъснато, явно и спокойно владее недвижим имот като свой, в период от 10 години.

След съвкупна оценка на доказателствата, събрани по делото, съдът стигна до извода, че К. Т. И. е придобила по давност правото на собственост върху описания по-горе имот – част от ПИ с идентификатор ***, по КККР на с. С., общ. П., одобрена със Заповед № РД-18-729/17.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 20 676 кв.м, индивидуализиран със скица от експертизата и съответните граници, заедно с постройките в него, както са описани в заключението на вещото лице.

При това положение, съдът намира, че исковата претенция е изцяло основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена.

По разноските:

В хода на процеса ищците са направили разноски от 55.00 лв. за държавна такса, 10.00 лв. – такса за вписване на исковата молба, 700.00 лв. за съдебно-техническа експертиза и 800.00 за адвокатско възнаграждение, при което и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тяхна полза следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 1565.00 лв. за деловодни разходи.

Разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК дава възможност при уважен иск на ищеца, ответникът да бъде освободен от заплащане на разноски и същите да бъдат възложени върху ищеца, ако последният не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.

В настоящия случай ответната Община не е направила изрично признание на иска, въпреки че е признала всички фактически твърдения на ищцата, а и същата е станала причина за завеждане на делото. община П.не отрича, че процесният имот е общинска собственост и селищния характер на процесния имот, който е бил в регулация до 1973 г. го прави неподлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и в този смисъл исканата промяна в собствеността не би могла да се реализира по друг ред, освен чрез предявяване на иск за правото на собственост на ищеца.

В горния смисъл Определение № 181 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3852/2017 г., II г. о., ГК, постановено във вр. с Определение № 254 от 17.08.2017 г. на ОС - Търговище по в. ч. гр. д. № 192/2017 г..

Предвид изложеното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на община П.с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. ****, представлявана от д-р Л. В. – кмет, че К. Т.

И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. ж.к.*********, е СОБСТВЕНИК по давност на имот с площ от 3760 /три декара седемстотин и шестдесет кв.м./, попадащ в югозападната част на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на село С., общ. П., обл. Т. одобрена със Заповед № РД- 18-729 от 17.11.2017 год. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 20 676 кв.м., в местността "К.", вид територия: Земеделска, категория на земята: 5-та, с начин на трайно ползване „Друг вид земеделска земя“, номер по предходен план 000540, при граници: от североизток - имот с кад. № 312 - извън регулация, от северозапад-поляна, от югозапад-имот с кад. № 314- извън регулация и от югоизток-имот с кад. № 301- извън регулация и имот с кад. № 308- извън регулация, ЗАЕДНО със застроените в имота ПОЛУМАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 62 кв. м, ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА с площ 38 кв. м., ПАЯНТОВА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ 36 кв. м, ПАЯНТОВА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ 34 кв. м, ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА

ПОСТРОЙКА с площ 20 кв. м. и МАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ 9 кв. м и ПАЯНТОВИ СТОПАНСКИ НАВЕСИ с обща площ 130 кв. м.

ОСЪЖДА община П. ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П. ул.

*****, представлявана от д-р Л. В. - Кмет, ДА ЗАПЛАТИ на К. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. *****, СУМАТА от 1565.00 лв. /хиляда петстотин шестдесет и пет лева/ – направени по делото разноски, представляващи: 55.00 лв. държавна такса, 10.00 лв. такса за вписване на исковата молба, 700.00 лв. за съдебно-техническа експертиза и 800.00 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.