Решение № 825 от 13.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 825 гр. София , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000500664 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 260114/08.12.2020 г. по гр.д. № 150/2020 г. на СОС е осъдена Община Самоков да заплати на Р. В. С., на основание чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД, сумата 26 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на падане на пътното платно на 01.07.2019 г. в гр. Самоков, ведно със законната лихва върху сумата – главница, считано от 01.07.2019 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 500 лева, представляващи обезщетение за имуществен вреди – лечение, ведно със законната лихва върху сумата – главница, считано от 03.07.2019 г. до окончателното и изплащане Ответникът Община Самоков е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното решение, като го обжалва изцяло. Намира, че СОС е извършил едностранчиво и превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи за наличие на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и ангажиране отговорността на ответника. Намира, че не били ангажирани доказателства, че процесната шахта е собственост на ответника и той носи отговорност за нейната поддръжка. СОС неглижирал възражение на ответника в този смисъл. Поддържа, че шахтата е част от ВиК мрежата на град Самоков и отговорността за нейната поддръжка е на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. София. СОС не само не обърнал внимание на това възражение, но и не разпределил доказателствената тежест по отношение на това тяхно твърдение. На следващо място липсвали доказателства, че към датата на инцидента процесната шахта е била в състоянието, в което се твърди, че е имало дупка от липсващ асфалт около нея. Съдът неправилно кредитирал показанията на свидетеля К. Д. в тази връзка, който бил приятел на ищеца, но не кредитирал заключението на 1

СТЕ. Излага доводи за недостоверност на свидетелските показания. На следващо място жалбоподателят поддържа, че СОС неправилно отхвърлил направеното възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който ненужно предприел пресичане на пътното платно, за да мине напряко, без основателна причина за това. Той нарушил и разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Ищецът не изпълнил и задължението си да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане. Той могъл и да върви по тротоара.

Чрез посоченото поведение на ищеца до инцидент не би се стигнало. Ищецът не бил проявил и нужното внимание при движението си, тъй като шахтата била относително голям обект, който можел своевременно да бъде възприет. Жалбоподателят поддържа и възражение за прекомерност на присъденото обезщетение. Прави оплакване, че съдът неправилно разширил обхвата на отговорността на ответника, като го осъдил да заплати 500 лева, които ищецът заплатил за избор на екип, като този разход не се явявал пряка и непосредствена вреда от инцидента, тъй като лечението би се осъществило и без него. Въз основа на изложеното жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение, а евентуално присъденото обезщетение да бъде намалено. Претендира разноски.

Ищецът Р. В. С. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че същата е неоснователна. Поддържа, че собствеността върху шахтата е ирелевантна, тъй като се намира на пътното платно, чиято поддръжка е отговорност на община Самоков.

Намира, че свидетелските показания са достоверни като дадени от очевидец. Сочи, че шахтата е ремонтирана през август 2020 г. по сведения на вещото лице по СТЕ, а не към юли 2019 г. Оспорва като неоснователно поддържаното възражение за съпричиняване. Излага доводи за неоснователност на възражението за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и поддържа твърдения за доказаност на претенцията за имуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Р.С. е твърдял в исковата си молба, че на 01.07.2019 г., около 10 часа, движейки се по десния тротоар на ул. „Иван Доспевски.“, на разклона с ул. „Хаджи Димитър“, тръгнал да пресича улицата и стъпил с десния си крак в несигнализирана и необезопасена дупка, образувана от липсващ асфалт около улична шахта. В резултат на това си усукал коляното и паднал на земята, като си скъсал мениска на дясното коляно. Получил оток, спонтанна и палпаторна болка, симптом на Макмъри и Аплей, както и силна функционална болка. След инцидента ищецът бил закаран в УМБАЛ „Царица Йоана“ ЕАД, където бил хоспитализиран в клиника по ортопедия и травматология с диагноза „прясно скъсване на меникса“. На 02.07.2019 г. претърпял операция, изписан бил на 03.07.2019 г. с препоръки за превръзки през 3-4 дни и сваляне 2 на конците на 14-ти ден след операцията, като и до 20-тия ден щадящ режим на натоварване на крайника и походка с помощни средства. На 03.07.2019 г. заплатил 500 лева за избор на екип, за което имал издадена фактура.

На 08.08.2019 г. бил приет в „МБАЛ-Самоков“ ЕООД за лечение чрез физиотерапия, като лекарите установили, че дясната колянна става е болезнена, с ограничение на движенията. Изписан бил на 15.08.2019 г. На 07.10.2019 г. му била направена снимка на коляното, а на 30.10.2019 г. посетил специалист по ортопедия, който установил палпаторна болка и други увреди. На 13.11.2019 г. си направил МРТ и образната диагностика установила костен инфаркт в диафизата на фемура, лезия на заден рог на латерален мениск и мукоидна трансформация на предна кръстна връзка.

Ищецът е поддържал, че вследствие на инцидента претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, ежедневен дискомфорт за период от около 6 месеца, затруднено ежедневно обслужване, поради което имал нужда от постоянна помощ. След инцидента изпитвал страх, уплаха, станал раздразнителен и напрегнат.

Твърдял е, че описаните травми получил вследствие на това, че Община Самоков не е положила дължимата грижа да поддържа в изправност участъци от пътя, които са нейна собственост.

Искал е съдът да осъди Община Самоков да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на която са направени /03.07.2019 г./ до окончателното изплащане.

Ответникът Община Самоков е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорвали са същите изцяло по основание и размер, като са твърдели, че са положили и полагат грижа на добрия стопанин за всички общински имоти. Според тях отговорността за настъпилия инцидент, както и на понесените от него вреди са изцяло на ищеца и е налице съпричиняване. Твърдели са, че Р.С. е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си за пресичане на платното за движение по пешеходната пътека и не е изпълнил задължението си да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане. Твърдели са, че тротоарът при мястото на инцидента е в добро състояние, поради което не се е налагало ищецът да предприема пресичане. На следващо място излагат, че ищецът не е проявил необходимото внимание при движението си, за да заобиколи процесната шахта. Оспорвали са датата, начина и механизма на настъпване на вредите, тъй като липсвали представени доказателства, че ищецът е приет в спешно отделение на УМБАЛ „Царица ЙоаннаИСУЛ“ ЕАД. На следващо място са поддържали, че процесната шахта не се стопанисва от Общината, тъй като е част от ВиК мрежата на гр. Самоков и отговорността за нейната поддръжка е на ВиК ЕООД – гр. София. Оспорвали са и претенцията за имуществени вреди в размер на 500 лева, тъй като изборът на екип не е част от задължителното лечение, а допълнителна медицинска услуга.

С оглед изложеното, ответникът е искал предявените искове като неоснователни да бъдат отхвърлени.

Предявеният иск е такъв по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, 3 отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗДД има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия.

Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Противоправното повдение, на което в случая се позовава ищецът, е бездействие на служители на ответната община да предприемат действия за отстраняване нередности по общински път.

Според чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП) поддържането на общинските пътища е задължение на общината. Според чл.167, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

За установяване отговорността на община Самоков и нейния размер по делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания и заключения на СТЕ и СМЕ. Ищецът е изслушан по реда на чл. 176 ГПК.

От приетата епикриза от УМБАЛ "Царица Йоанна-Исул" ЕАД се установява, че ищецът е приет на 01.07.2019 г., изписан на 03.07.2019 г., с диагноза „прясно скъсване на мениска“. На 02.07.2019 г. му е извършена оперативна интервенция.

От епикриза на „МБАЛ -Самоков" ЕООД се установява, че Р.С. е приет на 08.08.2019 г., изписан на 15.08.2019 г., с диагноза – „ последици от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник“.

От амбулаторен лист № 00106 от 30.10.2019 г., изд. от д-р П. К. се установява, че Р.С. е изпратен за образно изследване, поради болки и ограничени движения в дясно коляно.

От образно изследване, извършено на ищеца в ДКЦ „Софиямед“-София на 13.11.2019 г. се установява, че е настъпил костен инфаркт в диафизата на фемура, лезия на заден рог на латерален мениск, мукоидна трасформация на предна кръстна връзка.

Представена е фактура № 2000085944/03.07.2019 г., издадена от УМБАЛ "Царица Йоанна-Исул" ЕАД за избор на екип на стойност 500 лева, към която е приложен фискален бон.

Представени са от ищеца снимки на шахта, находяща се на кръстовище, около която ясно се вижда непокрит с асфалт участък и в една част от този участък има дупки.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от ар. Г. Г., неоспорено от страните, според което от дясната страна на ул. „Иван Доспевси“, с посока на движение от ул. „Проф. Васил Захариев“ към улица „Неофит Бозвели“, както покрай зоната на процесното кръстовище с ул. „Хаджи Димитър“, така и по цялото й протежение, има налична тротоарна ивица с настилка от циментови тротоарни плочки. Преминаването на пешеходци по същата е възможно, макар част от плочките да са напукани, а цели сектори от фугите да са обилно обрасли с растителност. Около централната зона на кръстовището между пътните платна на улиците „Иван Доспевски“ и „Хаджи Димитър“, видимо има капак на ревизионна шахта на централизираната канализационна система за атмосферни води. Към 4 експертизата е приложена снимка на шахтата, видно от която около нея има циментова замазка, която е заравнена (обяснения на вещото лице в съдебно заседание). Вещото лице е направило оглед през август 2020 г.