Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1088 от 09.10.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1390/2023
Вид
Решение № 1088
Подписан
09.10.2023
В сила
09.10.2023
Състав
Галина Чавдарова, Радостин Георгиев Петров, Ралица Цанкова Райкова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 1088 гр. Варна, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20233100501390 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Е. Н. Д., действащ чрез адв.М.Н., срещу решение №1394/27.04.23г., постановено по гр.д.№14390/22г. на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Е. Н. Д., с адрес ****************, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Прилеп №33, сумата от 795.37лв, представляваща дължима главница за периода от 09.01.2020г. до 10.01.2022г., за фактурирани В и К – услуги по партида с абонатен номер 1156591, за които са издадени фактури за периода от 11.02.2020г. до 11.01.2022г., за обект-имот, находящ се в **************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 08.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението; и сумата от 86.63лв, представляваща мораторна лихва за периода от 12.03.2020г. до 31.01.2022г., като върху главницата не е начислявана лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., 1 съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, за което вземане по ч. гр. д.№ 1480 по описа на ВРС за 2022 год. е издадена Заповед № 764/09.02.2022год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, на основание чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановяването му в противоречие с материалния и процесуален закон. Въззивникът счита, че неправилно съдът е приел наличието на доказателства за дистанционно отчитане на водомера с електронен карнет, каквито твърдения липсвали, както и че е изключена необходимостта от подпис на потребителя или негов представител съгл. чл.23 от ОУ. Навежда оплакването, че съдът не бил обсъдил всички възражения в отговора като липсвали мотиви за оспорените фактури. Неправилен бил и извода на съда за доказаност на размера на претенцията, предвид оспорването на фактурите, вкл. на отразеното в тях количество вода. Моли да бъде отменено решението.

В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- ВАРНА ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Прилеп №33, не е постъпил отговор.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД, ЕИК 103002253, против Е. Н. Д. от гр.Варна, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че Е. Н. Д. дължи на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД следните суми: сумата в размер на 795,37лв, представляваща ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1156591 за периода от 09.01.20г. до 10.01.2022г. на адрес ****************, и сумата от 86,63лева, представляваща обезщетение за забава за периода 12.03.20г. до 31.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 08.02.22г. до оконч.изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №764/09.02.2022г. по ч.гр.д. №1480/2022г. по описа на Варненски районен съд.

2

В исковата молба поддържа, че като В и К оператор, съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, е доставил на ответника като потребител в имот на адрес ****************, В и К услуги, отчитани по партидата на абонатен номер 1156591. Твърди, че въз основа на подадено заявление по чл.410 ГПК му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1480/2022г. на ВРС. Излага, че претендираната главница представлява цена на реално доставени и отчетени ВиК услуги чрез използването на електронен карнет, при което приложение намирало правилото на чл.23, ал.4 от ОУ.

Ответникът Е. Н. Д. е депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Излага, че апартаментът е необитаем като през процесния период нямало реално отчитане на потреблението в имота. Оспорва справката за недобора, като твърди, че не е разписвала карнети. Оспова претендираните количества да са реално доставени в съотв.период, както и ползването на електронен таблет.

Счита, че липсват данни за удостоверен отказ за осигуряване на достъп.

Счита, че ищецът следва да установи каква е била методологията по отчитане на търсените количества.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

По делото от представената справка от АВ безспорно се установява, че ответникът е собственик на имота, находящ се на адрес ****************. Безспорно както от приложените писмени доказателства, така и от неоспореното заключение на вещото лице, се установява, че 3 ответникът е титуляр на откритата партида за имота с абонатен номер 1156591. Като собственик на водоснабден имот и титуляр на партидата при ищцовото дружество ответникът се явява потребител на В и К услуги /чл.2, ал.1 от ОУ/ и е задълженото лице за плащането на задълженията за консумираната в имота вода и доставени В и К услуги. Безспорно е, че процесните отношения между страните се регулират при общи условия, издадени от ищцовото дружество и одобрени по съответния за това ред, доказателства за което са представени по делото.

Редът и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата, отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на глава ІІІ на общите условия и на глава VІ от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради– етажна собственост. Възражението, че отчитането следва да се удостовери с подписа на потребителя в случая е неоснователно, доколкото са налице данни за отчитане при ползване на електронен таблет, в който случай законът не предвижда подписването му от потребителя /чл.23, ал.4 ОУ/. Ответникът от своя страна не е доказал твърдението си за необитаемост на апартамента, а същото се опровергава от обясненията на вещото лице, съгласно които имота се обитава. От приложения по делото опис на отчети на аб.№1156591, извършени с електронен таблет, неоспорен от отв.страна, се установява, че последният извършен реален отчет е от 10.03.23г., а на 07.04.23г. е извършен самоотчет като са отразени 1270 куб.м., с което следва да се приеме, че потребителят е потвърдил изразходваните до момента и отчетените количества потребена вода. Ето защо като се съобразява както начина на отчитане на процесния водомер, така и неоспорения опис на извършени отчети, съдът намира, че обосновано следва да се приеме за доказано, че посочените в протокола куб.метри вода са били реално доставени и консумирани от потребителя, поради което същият дължи тяхното заплащане.

Липсата на представени по делото фактури за претендираните суми не обосновава неоснователност на иска, доколкото размерът на претенцията на ищеца е проверена и установена от заключението на 4 изслушаната и приета по делото съдебно– счетоводна експертиза, което заключение не е оспорено от страните при изслушването му. Отделно от това в случая фактурата играе ролята само на покана към потребителя за заплащане на сумите. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, нито твърди, нито доказва, че за процесния период е заплащал стойността на доставените му от ищеца ВиК услуги.

При тези положения съдът намира предявеният иск за установяване съществуването на вземанията на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД срещу ответника Е. Н. Д. по издадената му по ч.гр.д. № 1480/2022г. на ВРС, заповед за изпълнение №764/09.02.2022г. за сумите 795,37лв- ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1156591 за периода от 09.01.20г. до 10.01.2022г. и сумата от 86,63леваобезщетение за забава за периода 12.03.20г. до 31.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 08.02.22г. до оконч.изплащане, за основателен, поради което следва да бъде уважен.

Като е достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора пред въззивния съд и направеното искане разноски за въззивното производство се следват на възз.страна ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД. Доколкото възз.страна е защитавана от юрисконсулт, то следващото се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция се определя на осн. чл.25 от НЗПП в размер на 100лв. Ето защо на възз.страна следва да се присъдят разноски в размер на 100лв, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1394/27.04.23г., постановено по гр.д.№14390/22г. по описа на Варненски районен съд.

ОСЪЖДА Е. Н. Д., ЕГН **********, с адрес ****************, ДА ЗАПЛАТИ на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА ООД, 5

ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Прилеп №33, сумата от 100лв, представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6