Определение № 2353 от 28.07.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2353 гр. София, 28.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20228002104063 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. П., чрез пълномощника му адвокат Б. Б., против решение №152 от 26.07.2022г., постановено по в.гр.д.№150/2022г. на Окръжен съд – Ловеч, в частта, с която е отменено решение № 4/17.01.2022 г., постановено по гр.д. № 353 по описа за 2021год. на Районен съд – гр. Тетевен, в частта на уважения с правно основание чл.109 от ЗС иск, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от М. Д. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, с адрес: [населено място], п.к.1309, [улица], представлявана от директора гл. комисар Н. С. Н., иск с правно основание чл. 109 от ЗС, да бъде осъдена ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР да преустанови извършването на неоснователните действия, с които пречи на М. Д. П. да упражнява своите права върху поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], [община], Област Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-16 от 06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, с площ от 884 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседни поземлени имоти с идентификатори ***/ [улица]/, ***/ [улица]/, ***, ***и ***, който имот съгласно ЗРП на [населено място] от 1969 г. и акт за собственост е заснет като УПИ -***от кв.***, както и по отношение на изградените в същия постройки, които съществуват фактически в гореописания поземлен имот, но не са нанесени в действащите КККР на [населено място], представляващи: едноетажна постройка с винкели и ламарина /гараж/склад/, разположена между сградата с идентификатор ***и границата със съседния поземлен имот с 1 идентификатор ***и едноетажна постройка с винкели и ламарина /навес/гараж/, разположена по протежение на границата с [улица], между автокозметичния център и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***, като осъди ответника:

- да преустанови паркирането на специализирани пожарни и други свои автомобили пред собствената на М. Д. П. сграда с идентификатор ***, разположена върху гореописания поземлен имот и представляваща по документи за собственост работилница със склад с площ от 109 кв.м. ;

- да премахне всички свои вещи от разположената между сграда с идентификатор ***и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***едноетажна постройка с винкели и ламарина /гараж/склад/, да престане да складира вещи в нея или да я ползва по какъвто и да било друг начин ;

- да премахне всички свои вещи от разположената по протежение на границата с [улица]между автокозметичния център и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***едноетажна постройка с винкели и ламарина /навес/гараж/, да престане да складира вещи в нея или да я ползва по какъвто и да било друг начин.

В срок е постъпил отговор от ответника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, в който се оспорват предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, и е подадена от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в обжалваната му част.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 109 от Закона за собствеността, с който се претендира осъждането на ответника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР да преустанови паркирането на специализирани пожарни и други свои автомобили пред собствената на М. Д. П. сграда с идентификатор ***, разположена върху гореописания поземлен имот и представляваща по документи за собственост работилница със склад с площ от 109 кв.м. ; да премахне всички свои вещи от разположената между сграда с идентификатор ***и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***едноетажна постройка с винкели и ламарина /гараж/склад/ , да преустанови складирането на вещи в нея или да я ползва по какъвто и да било друг начин ; да премахне всички свои вещи от разположената по протежение на границата с [улица], между автокозметичния център и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***, едноетажна постройка с винкели и ламарина /навес/гараж/, да престане да складира вещи в нея или да я ползва по какъвто и да било друг начин.

От фактическа страна е установено, че със споразумение № 667 от 02.07.1993 между министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи, e постигнато съгласие какви части ще ползват от предоставеното им за съвместно ползване имущество на закритата Организация за съдействие на отбраната съгласно приложение № 3 към чл.4, ал.2 от 2

Постановление № 72 на МС от 30.04.1992 г. В т.6 е конкретизирано, че в [населено място] МВР ще ползва първия и втория етаж и три големи гаражни клетки в дома на отбраната, а МО – всички останали помещения и гаражни клетки.

Със Заповед № ОХ-47 от 22.01.1999г. на Министъра на отбраната е образувано еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество „Воинтех“ ЕООД, регистрирано с решение № 1/04.03.1999 г. по ф.д. № 1354/1999 г. на СГС.В капитала на дружеството като апортна вноска е включен процесния имот, находящ се в [населено място], [улица].

По делото е приложен акт за частна държавна собственост №1394 /20.11.1998г.С него на основание чл.68, ал.1 от ЗДС, ПМС № 72/1992г., ПМС № 16/1998 г. и т.6 от споразумение № 667 от 02.07.1993 г. между МО и МВР е актувана като частна държавна собственост „административна триетажна сграда със ЗП от 176 кв.м., състояща се от четири стаи за канцеларии, 8 кабинета, 4 бр. помещения под залата за младежки клуб, една работилница и четири броя клетки за гаражи, попадаща в парцел *** в кв. ***. по плана на [населено място].В акта е отразено, че права върху имота са предоставени на Министерството на отбрана.

На 22.07.1999 г. и 08.11.1999г. към т.11 от акта е добавено, че имотът е включен в капитала на търговско дружество „Воинтех“ЕООД към МО – клон Плевен на основание Заповед № ОХ-47 от 22.01.1999 г. на МО и решение № 1/04.03.1999 г. по ф.д. № 1354/1999 г. на СГС.

Със забележка от 27.04.2004 год.на стр.3 от АДС №1394/20.11.1998 г. е отбелязано, че на основание чл. 72 от ЗДС и писмо №1795/23.12.2003г. на „Воинтех“ ЕООД, в акта са вписани промени, като към т.3 се добавя текста : “и прилежащ терен с площ от 865 кв.м., а в т. 9 се добавя текста:“ МВР да ползува първия и втория етаж, три големи гаражни клетки и съответните идеални части от общите части на административната сграда и терена“.

На 05.08.2004 г. между „Воинтех“ ЕООД и Т. Б. С. е сключен договор за покупко-продажба на недвижими имот, обективиран в нотариален акт № 28, том III, peг. № 2014, дело № 279/2004 г. на нотариус с peг. № 392 на НК, поправен с НА №75, т. IV, рег.№ 2862, дело № 414 на нотариус Р.В. от 22.10.2004г.С него дружеството продава на Т. Б. С. собствения си недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], а именно: УПИ с площ от 863 кв.м., съответстващ на парцел ***от кв.***по ПУП на [населено място] от 1969 г. при посочени съседи, ведно с построената триетажна масивна административна сграда с обща застроена площ от 176 кв.м., състояща се от четири стаи за канцеларии, осем кабинета,четири броя помещения под залата за младежки клуб, работилница, както и четири гаражни клетки от група гаражни клетки, изградени в същия имот.Посочено е, че върху терена има договорено право на ползване на големите гаражни клетки и първи и втори етажи в полза на МВР със споразумение № 664 от 02.07.1993г.

С решение № 163/07.04.2008 г. на РС – Тетевен по гр.дело № 815/2007г., влязло в законна сила на 09.09.2009г., е признато за установено по отношение на Т. Б. С., че МВР - Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - [населено място] е собственик на първи и втори етаж от триетажна административна сграда с обща застроена площ от 176 3 кв.м., намираща се в [населено място], [улица]

89, построена в ***с площ от 863 кв.м., съответстващ на парцел ***в кв. ***по ПУП на [населено място] от 1969 г., на три големи гаражни клетки, построени в същия имот, както и на принадлежащите по закон и обичай идеални части от общите части на сградата и терена.Със същото решение е отхвърлен като неоснователен иска на Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - [населено място] за прогласяване за нищожна на основание чл.26 от ЗЗД на сделка за покупко-продажба на недвижим имот от 05.08.2004 г., сключена между „Воинтех“ ЕООД и Т. Б. С. с цитираните по-горе нотариални актове.

На 25.11.2016 г. Т. Б. С. продава на Т. Ц.П. и М. Г. М. описаните в Нотариален акт от № 28, том III, peг. № 2014, дело № 279/2004 г. на Нотариус с peг. № 392 на НК, поправен с НА №75, т.IV, рег.№ 2862, дело № 414 на нотариус Р.В. от 22.10.2004 г. недвижими имоти, а именно: УПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18- 16/06.03.2009 г. на изп.директор на АГКК - София, с адрес: [населено място], [улица], с площ от 884 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, който имот представлява УПИ парцел ***от кв. ***по ЗРП на [населено място] от 1969 г. при описани в акта граници, както и : 1/самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КККР на [населено място] ***, находящ се на етаж -1 в общо триетажна масивна административна сграда с предназначение: жилище, апартамент със застроена площ от 175 кв.м. при описани граници и съседи; 2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КККР на [населено място] ***, находящ се на етаж 3 в общо триетажна масивна административна сграда с предназначение: жилище, апартамент със заснета застроена площ от 161 кв.м. при описани граници и съседи и 3/ Складова база, склад на 1 етаж с идентификатор по КККР на [населено място] ***, разположена в северната част на ПИ с идентификатор по КККР на [населено място] ***с адрес: [населено място], [улица], като обектът е описан в акта като „работилница с гаражни клетки“ с обща застроена площ от 109 кв.м.

На 21.12.2018 г. с Нотариален акт № 97, том III, peг. № 3284, дело № 306/2018 г. по описа на Нотариус И. И. с peг. № 305 по регистъра на НК, М. Г. М. продава на Т. Ц. П. собствената си 1/2 идеална част от придобитите с горепосочения нотариален акт от 25.11.2016 г. имоти, в резултат на което Т. Ц. П. става техен едноличен собственик.

С нотариален акт № 181, том I, peг. № 829, дело № 74/2021 г. по описа на Нотариус И. И. с peг. № 305 по регистъра на НК от 05.04.2021 г., Т. Ц. П. дарява на ищеца М. Д. П. описания по-горе недвижим имот.

По делото е приета като доказателство Заповед № Iз-1665/24.06.2011г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.15, ал.3 от ЗДС на ГД “ПБЗН“ – МВР са предоставени за управление имоти – публична и частна държавна собственост съгласно списък – приложение, в който под № 6 за Област Ловеч фигурира и недвижимият имот, предмет на настоящето дело.

От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът приема като компетентно и убедително депозирано се установява, че в процесния имот с идентификатор 4

***са изградени и нанесени в КККР на [населено място] следните четири сгради : триетажна административна сграда със стоманобетонна конструкция идентификатор с ***и площ от 179 м2 ; едноетажна сграда - гараж със стоманобетонова конструкция с идентификатор ***и площ от 55м2; едноетажна сграда - гараж със стоманобетонова конструкция с идентификатор ***и площ от 56 м2; едноетажна сграда - работилница с гаражи със стоманобетонова конструкция с идентификатор ***и площ от 56 м2. При огледа вещото лице е установило, че в имот с идентификатор ***са изградени още три сгради, които не са нанесени в КККР на [населено място], а именно: едноетажна сграда с термопанели /автокозметичен център/ с площ от 51 кв.м., ползвана от ищеца ; едноетажна постройка с винкели и ламарина /навес/гараж/ с площ 34 кв.м., ползвана от ответника и разположена между сградата с идентификатор ***и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***, както и едноетажна постройка с винкели и ламарина /барака/склад/ с площ 62 кв.м., ползвана от ответника и разположена по протежение на границата с [улица]между автокозметичния център и границата със съседния поземлен имот с идентификатор ***.Според заключението на инж.К., което не е оспорено страните, съгласно т.6 от Споразумение № 667/02.07.1993 г., ответникът ползва първи и втори етаж от триетажната административна сграда с идентификатор ***, както и сгради с идентификатор ***и ***по КККР на [населено място].