Решение № 1239 от 25.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1239 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100511042 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Р. Х. чрез особеният му представител адв. С. срещу Решение № 20094370/18.06.2023г., постановено по гр. д. № 6439/2020г. по описа на Софийски районен съд, 143 с-в, в частта му с която е уважен в размер на 3133,15 евро предявеният от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу жалбоподателя иск по чл. 415 ГПК за установяване на дължимост на главница по договор за банков кредит N . 232/0173/17744763 от 01.11.2012г., сключен между жалбоподателя и „УниКредит Булбанк“АД, вземанията по който били предмет на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. 27339/2017г на СРС и били прехвърлени с договор за цесия на ищеца.

Решението в частта му, с която са отхвърлени изцяло исковете за възнаградителни и наказателни лихви и частично за главницата е влязло в сила, като необжалвано.

Изложени са оплаквания за недопустимост на исковете и съответно на решението, както и за неправилност поради неправилни изводи, че цесия може да се съобщи на особен представител по чл. 47 ГПК; поради липса на данни в договора за цесия какви вземания се прехвърлят на цесионера; липса на надлежно обявена 1 предсрочна изискуемост; липса на правоприемство; не се твърдяло „частен правоприемник“ от ищците, както пишело в решението. Не била съобразена ССЕ, която установявала и плащания в хода на делото, извършени от солидарен по договора друг длъжник (В.Р.).

С жалбата моли решението да бъде отменено и да се отхвърлят исковете, като се претендират и разноски за двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се иска оставянето уважение и потвърждаване на решението. без

СГС след служебна проверка за валидност и допустимост (в обжалваната част) намира, че решението не страда от пороци водещи до нищожност или недопустимост.

Оплакванията в жалбата в тази насока не се споделят от въззивния съд.

Действително исковата молба е подадена общо от цедента и цесионера, като цедента е участвал в делото, което е неправилно.

Но в петитума ясно е заявено, че се иска установяване на съществуването на вземанията в полза на цесионера, а в решението няма произнасяне по отношение на цедента.

В случая искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК, като вземането е цедирано след издаване на заповед по чл. 417 ГПК и съгласно разясненията в т. 10б от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС цесионера в такава хипотеза е легитимиран да предяви иска при спазване на срока по чл. 415 ГПК, който тече от съобщаване на указанията за предявяване на иск на цедента. При положение, че не се иска да се установяват вземания в полза и на цедента не е имало необходимост да се посочва съотношение на предявените искове. Такова едновременно установяване би било и недопустимо.

Диспозитива на решението на СРС е напълно съобразен с петитума на исковата молба, като цедента е посочен само с оглед съобразяването на указанията по посоченото тълкувателно решение (т.10б) да се отрази в диспозитива на решението настъпилото правоприемство в хипотезата на частно такова по договор за цесия и иск предявен от цесионера.

По отношение правилността на обжалваното решение въззивния съд е ограничен от оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивния съд намира жалбата за частично основателна по следните фактически и правни съображения:

Безспорно се установява по делото от представеният договор и двете СЧЕ предоставянето на сумата.

Оплакването досежно надлежното обявяване на предсрочна изискуемост е 2 ирелевантно, доколкото договора е с краен падеж 01.11.2022г., видно от чл. 7, който е настъпил в хода на делото. При настъпил краен падеж няма значение дали договора е обявен преди това за предсрочно изискуем с оглед и на разясненията по т. 1 от ТР 8/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Правилно СРС е приел и надлежно уведомяване на длъжника за цесията с връчване на исковата молба, към която е приложено и уведомление за цесията. Трайна е съдебната практика, че връчването на уведомлението на особен представител поражда ефект и за длъжника като СГС напълно споделя мотивите в тази насока на СРС, като съответни и на трайната практика на ВКС, посочена и от СРС.

Неоснователно е оплакването за липса на данни в договора за цесия какви вземания се прехвърлят на цесионера, представено е приложение към договора за цесия (л.26 от делото) в което е посочен процесния договор и какви вземания се прехвърлят.

Ирелевантни са и оплакванията по т. 4 от жалбата за липса на правоприемство под някоя от формите на преобразуване по търговския закон. Такова не е твърдяно.

Изначално твърденията са за частно правоприемство по договор за цесия. Това, че в исковата молба не се ползва понятието „частно“ няма значение.

Основателно е оплакването, че СРС не е съобразил установените от СЧЕ плащания от солидарния длъжник по договора.

Видно от приетата допълнителна СЧЕ вещото лице е установило, че от солидарния длъжник по договора освен суми събрани от съдебния изпълнител са постъпвали и плащания директно в полза на ищеца-цесионер. Съгласно допълнителната СЧЕ (стр.5, абз. 4 и таблица 3) след 29.09.2020г. до 22.12.2021г. са постъпили суми общо от 1590,00 лева, за които вещото лице изрично сочи, че не са събрани от съдебния изпълнител, който последно е събрал сума на 31.07.2020г, която е отчетена при ищеца на 28.08.2020г..

Съгласно разясненията дадени с т. 9, т. 11“в“ и т. 13 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС суми които са постъпили чрез съдебен изпълнител в хода на изпълнително дело не се съобразяват по чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на установителния иск.

Обратното е направил СРС в случая като е зачел събраните от ЧСИ суми (постъпвали само от солидарния длъжник) в размер на 3216,52 лева (1644,58 Евро) и е отхвърлил исковете за възнаградителни и мораторни лихви изцяло и частично за главница при прилагане на чл. 76 ЗЗД.

Горните действия на СРС са в полза на жалбоподателя. Срещу решението няма жалба от ищеца-кредитор.

Неправилните действия на СРС при липса на жалба от заинтересования ищец не могат да се ревизират от СГС и същевременно не са пречка да се зачетат 3 по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК и на основание чл. 123, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД извършените доброволни плащания от солидарния длъжник (тези постъпили директно при кредитора) които са в размер 1590,00 лева (812,95 Евро по действалия тогава курс на БНБ). Това е в съответствие с посочените по-горе точки от ТР 4/2013г. на ВКС. Предвид влязлото в сила решение в частта за отхвърляне на исковете за лихви и частично за главницата сумата от 812,95 евро следва да се прихване от уважения размер на иска (3133,15 евро) и решението с което искът е уважен над размера от 2320,20 евро да се отмени като искът бъде отхвърлен над този размер до уважения размер или за сумата 812,95 евро поради плащане в хода на делото.

По разноските

С оглед частичното уважаване на жалбата, но поради плащане в хода на делото само въззиваемото дружество има право на разноски пред настоящата инстанция.

Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 50,00 Евро поради липсата на фактическа и правна сложност на спора пред въззивния съд, обусловена от наличието на задължителна за съдилищата практика на ВКС по повечето спорните въпроси, провеждането на само едно заседание и неявяване на представител на ищеца.

Въззиваемото дружество-ищец не е поискало да му се присъди внесения депозит за особения представител на ответника жалбоподател и СГС не се произнася относно депозита по реда на чл. 80 ГПК.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати в поза на бюджета на съдебната власт по банкова сметка на Софийски градски съд за държавни такси сумата от 62,66 евро държавна такса за въззивното дело.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20094370/18.06.2023г., постановено по гр. д. № 6439/2020г. по описа на Софийски районен съд, 143 с-в, В ЧАСТТА, С КОЯТО е уважен над размера от 2320,20 евро до размер 3133,15 евро, предявеният от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Р. Р. Х. иск по чл. 415 ГПК за установяване на дължимост на главница по договор за банков кредит N. 232/0173/17744763 от 01.11.2012г., сключен между Р. Р. Х. и „УниКредит Булбанк“АД, вземанията по който са предмет на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. 27339/2017г на СРС и прехвърлени с договор за цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като вместо това ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ЗА за сумата 812,95 Евро (разликата между 2320,20 евро и уважения от СРС размер от 3133,15 евро) като погасен чрез доброволно плащане в хода на делото от солидарен по същият 4 договор длъжник В.Р..

ОСЪЖДА Р. Р. Х. с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 175382262 сумата от 50,00 евро-разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

ОСЪЖДА Р. Р. Х. с ЕГН ********** да заплати в поза на бюджета на съдебната власт по банкова сметка на Софийски градски съд за държавни такси с IBAN: **** при БНБ сумата от 62,66 евро държавна такса за въззивното дело.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5