Решение № 136 от 12.07.2022, Районен съд - Разград

МОТИВИ към решение № 136 от 12.07.2022г., постановено по АНД № 302/ 2022г. по описа на РС- Разград

Постъпило е Постановление от РП Разград, в което се сочи че производството е водено по чл.313, ал.1 от НК срещу М. Е. К., ЕГН **********, за това, че за времето от 14.09.2017г. до 24.10.2018 г. в гр.

Разград, общ. Разград, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление - с две деяния, потвърдил неистина в писмена декларация, а именно: Декларация от 14.09.2017г., приложена към Заявление с вх. № 4019/14.09.2017 г. за издаване на документ за самоличност на български гражданин и Декларация от 24.10.2018 г., приложена към Заявление с вх. № 5419/24.10.2018 г. за издаване на документ за самоличност на български гражданин, като е посочил в тях, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата: "Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където той живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки, и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.“, подадена по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата: "Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във виеше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по - малко от 6 месеца“, пред орган на властта- Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република България.

Депозирано е предложение уличеното лице да бъде освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

В с.з. нарушителят К., редовно призован се явява, лично и с упълномощен защитник, разбира обвинението, признава се за виновен, не оспорва описаното от фактическа страна в Постановлението на РРП, моли за минимално наказание.

Защитата счита обвинението за доказано от обективна и субективна 1 страна, намира, че са налице предпоставките за приложение на чл. 78а от НК, моли за минимално наказание.

За РП Разград в с.з. участва представител – Прокурор Н., която поддържа предложението, като моли съда да определи размера на наказанието около минималния предвиден в НК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият М. Е. К. е род. на 08.02.1991г., имал постоянен адрес в Република България в ************************** **************, но от 20 Юг. живеел със семейството си в чужбина- във ФР Германия, където работел. Бил регистриран от 01.07.201 Ог. с постоянен адрес в Германия:

***********************************. Голямата му дъщеря Ф.М., род. на 27.08.201 Зг. посещавала училище там. Обвиняемият притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № 281440747 от 2011г., когато билпридобил категории В, М и АМ.

През лятото на 2017г. обв.К. се върнал за кратко в България и преминал обучение и съответно издържал на 13.09.2017г. изпит пред ИА“АА“ за водач на МПС категория „С“. На 14.09.2017г. обвиняемият отишъл в ОД МВРгр.Разград и подал пред св.Й.А.- служител в Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР-Разград, Заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани с вх.№4019/14.09.2019г. /л.77/, с което заявил желанието си да му бъде издадено ново СУ МПС, поради придобиване на категория.

Към посоченото заявление и знаейки, че вписаното в документа не е вярно, обвиняемият представил и попълнена и подписана лично от него Декларация от 14.09.2017г. /л.82/, в която декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата на адрес:

***********************. Тази декларация била изискуема на основание чл.

151, ал.5 от Закона за движение по пътищата. След като на 20.09.2017г. обв.К. получил новоиздаденото с бърза услуга СУ МПС № 283409325/ 18.09.2017г., на 23.09.2017г. отпътувал за Германия.

Есента на 2018г. обв.К., решил да изкара и категория „С+Е“. Върнал се отново в България и на 23.10.2018г. след проведеното обучение издържал изпит за категория „СЕ“. След което- на 24.10.2018г. отишъл в сектор „ПП“ при ОДМВР- гр.Разград и пред св.Т.Г. - служител в С“ПП“, подал Заявление вх.№5419/24.10.2018г. за издаване на документ за самоличност- СУ МПС /л.86/. Към заявлението приложил, след като подписал, и всички изискуеми документи, сред които и Декларация от с.дата / л. 91/,с която декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата на адрес: ***********************. На обвиняемия с бърза услуга било издадено ново СУМПС с №283795791/ 29.10.2018г., което той получил на 2

01.11.2018г., след като върнал издаденото му предходната година свидетелство. На 10.11.2018г. обв.К. напуснал страната и се прибрал при семейството си в Германия.

С писмо вх.№328600-20506/28.04.2021г. ГДНП-МВР били уведомени от германските власти, че обв. К. има издадено българско СУМПС, въпреки че от 2010г. непрекъснато има „обичайно пребиваване“ в Германия и в нарушение на Директиви 91/439/ЕИО, съответно 2006/126/ЕО.

Видно от назначената в хода на разследване съдебно - почеркова експертиза, подписите и ръкописния текст в двете Декларации по чл.151, ал.5 от ЗДвП са изпълнени от обв. М. Е. К..

Обв. М. К. е неосъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Деянието на обвиняемия от обективна и субективна страна е съставомерно по чл. 313, ал.1 от НК.

Обект на процесното престъпление са обществени отношения, свързани с т.нар. "лъжливо документиране". Обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, като е потвърдил неистина.

От субективна страна, деянието е извършено умишлено – обвиняемият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

От една страна процесното престъпление е на просто извършване – с декларирането на неверните обстоятелства и представянето на Декларацията пред органа на власт, деянието е осъществено. НК не изисква и специална цел във връзка са неверното деклариране или съставомерни последици.

В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото, находящи се в ДП № 330 ЗМ - 201/2021г. по описа на ОДМВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, както и Справка за съдимост, Характеристична справка за обвиняемия, Декларация.

С оглед предвиденото в този текст наказание, и необремененото съдебно минало на обв. М. К.. и възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и М. Е. К., ЕГН **********, следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде реализирана административно-наказателната му такава, а именно - глоба. Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало и самопризнания, съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.

Съдът осъди обвиняемия М. Е. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Разград сумата от 237,00 лв., представляващи разноски на досъдебното производство.

ПИСМЕНИТЕ доказателства по делото - Заявление с вх.

3

№4019/14.09.2017г. и Заявление с вх.№5419/24.10.2018г., и двете на ОД МВРРазград, ведно с приложени към тях документи / в оригинал/- л.76-92., съдът определи след влизане в сила на решението да бъдат върнати на ОДМВР Разград, като заверени копия останат по делото.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Разград, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА в присъствието на прокурора Д. Р. Н. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно наказателно дело № 20223330200302 по описа за 2022 година РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемият М. Е. К., ЕГН **********, роден в гр***** български гражданин, женен, с основно образование, работи като шофьор на товарен автомобил във Ф Р Германия, неосъждан, адрес за призоваване в Р България: ***** ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето от 14.09.2017г. до 24.10.2018 г. в гр. Разград, общ.Разград, обл.Разград, в условията на продължавано престъпление - с две деяния, потвърдил неистина в писмена декларация, а именно: Декларация от 14.09.2017г., приложена към Заявление с вх. № 4019/14.09.2017 г. за издаване на документ за самоличност на български гражданин и Декларация от 24.10.2018 г., приложена към Заявление с вх. № 5419/24.10.2018 г. за издаване на документ за самоличност на български гражданин, като е посочил в тях, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата: "Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където той живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки, и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на 1 задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.“, подадена по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата:

"Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във виеше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по - малко от 6 месеца“, пред орган на властта- Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР- Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република Българияпрестъпление по чл.313, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, поради което на основание чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в РАЗМЕР на 1000.00 (хиляда) лева.

ПИСМЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: З аявление с вх.№4019/14.09.2017г. и Заявление с вх.№5419/24.10.2018г., и двете на ОД МВР- Разград, ведно с приложени към тях документи / в оригинал/- л.76-92., след влизане в сила на решението да бъдат върнати на ОДМВР Разград, като заверени копия останат по делото.

ОСЪЖДА обвиняемия М. Е. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОДМВР Разград сумата 237,00 лева (двеста тридесет и седем), представляваща разноски на досъдебното производство.