Решение № 2690 от 30.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2690 гр. Пловдив, 30.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330120299 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от „ВиК“ ЕООД срещу А. А. В. по реда на чл. 422 ГПК.

Иска се от съда да признае за установена дължимостта на вземания, обективирани в заповед за изпълнение по ЧГД № 13968/2024 на ПРС, като с уточняваща молба се изяснява, че се касае за следните суми: сумата 1007,14 лв., дължима като цена на услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект в гр. *** за периода 05.07.2021 – 19.07.2024 г., както и мораторна лихва в размер на 100,54 лв. за периода 30.09.2021г. до 30.06.2024г. Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги в качеството си на собственик на процесния имот, както и че отчетът е извършен в условията на липсващо измервателно устройство, като са начислявани 10 куб. м. вода като за двама обитатели. Било връчено известие за нередовен водомер на бившия собственик на имота, от което било видно, че не е имало монтирано измервателно устройство в апартамента. След това настоящият собственик не е представил доказателство за монтаж на измервателно устройство. Моли да се установят вземанията по заповедта за изпълнение и да се присъдят разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба чрез особен представител.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. На първо място се оспорва същият да е потребител на ВиК услуги и да е налице валидно облигационно правоотношение. Оспорва се, че липсва партида на името на ответника, нито заявление от титуляря на партидата за закриване на същата. Сочи, че съгласно твърденията на ищеца, монтираният водомер бил нередовен, като в този случай ищецът имал задължение да уведоми потребителя за нередовността на водомера и да направи предписание за поправката му. Възразява, че не са били давани такива 1 предписания за подмяна и не е бил определен срок за поправката на водомера, нито били налице условията за отказан достъп. Сочи, че в карнетите не присъства подпис на потребител или свидетел, че не е потребена вода в имота, а ответникът не живее на адреса. Ето защо счита, че претенциите са недължими, нито е ясно как е определен броят обитатели в имота. Моли за отхвърляне исковете. Оспорва представеното известие като неотносимо, а фактурите с оглед тяхната доказателствена стойност.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, съдът намира следното.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Така предявените установителни искове са допустими, след издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която се отнася за същите вземания.

Предмет на установяване по така предявените искове е наличието на облигационно отношение между страните, въз основа на факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги и предоставянето на такива услуги от ищеца за процесния обект. На установяване подлежи и обстоятелството, че за процесния период отчетът в имота е извършван при условията на липсващо измервателно устройство за двама обитатели, изискуемостта на вземането за плащане цената на предоставените услуги и обезщетението за забава, както и размера на главница (стойността на доставените услуги) и на обезщетението за забава.

Установява се от показанията на разпитания по делото инкасатор, св. К., че имотът от 2019г. насам е водоснабден. От приложените от страните нотариален акт и справка от Агенция по вписванията се установява, че ответникът е придобил собствеността върху процесния имот с адрес в гр. ***, през м. юли, 2021г. и след това няма промяна в собствеността. От тези два факта, може да се направи извод, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение по доставка на ВиК услуги.

Установява се още от съвкупната преценка на показанията на св. К. и предявените й предписание и карнети, че към 2019г., на предишния собственик на имота било връчено предписание, тъй като след влизане в имота от инкасатор се установило, че в имота липсва работещ водомер. Без правно значение са възраженията за това дали предписанието е редовно връчено на предходния собственик и как е следвало да го подпише, тъй като това предписание не може да обвърже с последици следващия собственик, който се явява ответникът. Същественото тук е обстоятелството, че се доказва липсата на работещ водомер в имота още към 2019г.

При това положение, след придобиване собствеността върху имота, дължимата грижа е изисквала от новия собственик и ответник по делото да уведоми ВиК за смяната в собствеността. Без значение дали се касае за липса на водомер въобще или на повреден такъв, ответникът сам се е поставил в положение да му се отчита 2 служебно вода. Така, ако водомер изобщо е липсвал, потребителят е следвало да постави такъв – чл.17, ал.3 от ОУ на ВиК или най-малко да уведоми ВиК, че вече е собственик на имота и да се поинтересува от отчета, в който случай ищецът би могъл да го извести за задълженията му да постави/респективно поправи водомера.

Ответникът не се е поинтересувал от начина на отчитане на имота, въпреки че същият е водоснабден, нито има ли някакви задължения към оператора.

Правилата на добросъвестността изискват от всеки собственик, чийто имот е снабден с вода, да се погрижи за отчетността, като съобщи, че вече е собственик, установи дали има работещ водомер и уведоми ако отсъства продължително и няма реално да ползва вода. Нищо от това не е сторено от ответника, поради което същият не може да черпи ползи от собственото си недобросъвестно поведение. Ищецът не е могъл да връчи каквото и да е предписание или да издаде фактура на името на ответника, за когото до 2024г. не е знаел, че е станал собственик на имота. Последното се установява от показанията на инкасатора и записаното в карнета, че има становище за смяна на собственост от 2024г.

От изложеното следва, че се установява в имота да е липсвал работещ водомер. В същото време ищецът е бил в невъзможност да дава предписания на ответника в тази връзка, тъй като самият потребител на ВиК услуги е препятствал това, като не се е легитимирал като нов собственик. Ето защо за възникване правото на служебен отчет в случая няма нужда от предупреждение към ответника.

Установява се от показанията на свидетелката, от карнетите и от заключението на ССЕ, на която се дава вяра като компетентно изготвена, че отчетът в имота е извършван служебно, по реда на чл.25, ал.8 от ОУ и са начислявани по 5 куб. вода на обитател за двама обитатели.

Съдът намира, че се доказа основанието на иска – облигационна връзка и възникнало право за оператора да извършва служебен отчет за процесния период, какъвто е извършвал правилно и при редовно водено счетоводство според нормативно установени цени съгласно заключението на ССЕ.

Съдът намира обаче, че не се доказва пълния размер на вземането. От свидетелските показания и от карнетите се установи, че записаните 7 обитатели са посочени така още при отчета на предходния собственик. След смяната на собствеността през 2021г. не е влизано от инкасатор в имота, тъй като липсва подпис срещу отбелязаните показания в карнета. От свидетелските показания също се установи, че разпитаната инкасаторка не е влизала в имота след 2021г.

Ето защо отбелязването, че и след 2021г. обитателите на имота са останали седем, се явява предположение, а не категорично установен факт. Касае са за нов собственик на имота, при което не може да се приеме, че живущите до 2021г. седем души са продължили да живеят и с новия собственик. С оглед изложеното следва да се определи цена за доставката и отвеждането на вода като за един обитател.

3

За да определи размерът на претенциите, съдът взе предвид следното:

От сумите за главница и лихва следва да се извадят посочените от вещото лице суми за първия отчетен период в експертизата от 04.06.2021г. до 05.07.2021г. в размер на 22,37 лв. главница и 5,27 лв. лихва, тъй като ответникът е станал собственик на имота непосредствено след този период. Въпреки това посочените суми, макар и да не се претендират официално за този период, се включват като стойност в претенциите за главница .и лихва, заявени от ищеца. След изваждане на сумите за периода от 04.06.2021г. до 05.07.2021г. в размер на 22,37 лв. главница и 5,27 лв. лихва, от изчислените от вещото лице общи суми в размер на 1007,14 лв. за главница и 100,54 лв. за лихва, се получават сумите 984,77 лв. - главница и 95,27 лв. - лихва. Тези вземания следва да се разделят на две, тъй като са изчислени за двама обитатели, а се установи само един – ответникът. Получените суми са: 492,39 лв. - главница и 47,64 лв. - лихва.

Установява се и настъпване падежа на вземанията за главница и забавата на ответника. Според ОУ на ВиК, от които ответникът е бил задължен с придобиване на имота, цената на ВиК услугите се фактурира всеки месец и се плаща в 30 дневен срок от издаване на фактурата. Фактурите, спрямо ответника, са издадени през 2024г. година, тъй както ищецът тогава е разбрал за новия собственик, а преди това е можел да издаде фактура само на името на известния му стар собственик. Ето защо следва да се приеме, че падежът за ответника не се променя от факта на чие име са били издавани фактурите.

Установява се от ССЕ, че крайната дата на отчитане на първия и последния отчетен месечен период след придобиване на собствеността са датите 05.08.2021г. и 17.07.2024г. Следователно, фактура за тези периоди най-късно следва да се издаде в края на месеца или на 31.08.2021г. за първия месечен период и 31.07.2024г. за последния месечен период. Към края на съдебното дирене са изтекли 30 дни от тези дати, поради което за всички месечни задължения в периода е настъпил падежът.

Лихва за забава, видно от ССЕ, е начислена последно за периода 14.03.2024 – 16.04.2024г. Фактурата за този период следва да се издаде най-късно на 30.04.2024г., а падежът настъпва след 30 дни – 30.05.2024г., която дата е преди подаване на заявлението.

Изложеното води до извода, че вземането за главница е изискуемо, като е настъпила и забавата за претендираната лихва преди подаване на заявлението.

За размера на вземанията, съдът взе предвид заключението на ССЕ и съждението, че изчислени за двама обитатели, тези задължения следва да се разделят на половина, за да се получи сумата за един обитател.

Ето защо исковете следва да се уважат за сумите 251,76 евро/492,39 лв. - главница и 24,36 евро/47,64 лв. – лихва, като се установи дължимостта им, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до плащането, а за горницата до първоначалните 4 претенции, да се отхвърлят.

При изхода от спора се дължат разноски на ищеца: 38,35 евро за заповедното производство, а за исковото: 38,35 евро за такса, 128 евро за ССЕ, 10,23 евро за свидетел, 204,52 евро за особен представител и 100 евро за юрисконсултско възнаграждение или общо 519,45 евро, от които по съразмерност се дължат 253,25 евро.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. А. В., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***, че същият дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:115010670, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 13968/2024 г. по описа на РС Пловдив, а именно:

- сумата в размер на 251,76 евро/492,39 лв. - главница, представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за имот, находящ се в гр. ***, за периода от 05.07.2021г. до 19.07.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 09.08.2024г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ и с к а за горницата до първоначално претендираните 514,94 евро/1007,14 лв.