Определение № 314 от 20.03.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 271/2026
- Вид
- Определение № 314
- Подписан
- 20.03.2026
- В сила
- 20.03.2026
- Състав
- Георги Димов Пепеляшев, Георги Христов Иванов, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 145, ал. 1, т. 3 · Закон за съдебната власт
- чл. 167, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 169 · Наказателен кодекс
- чл. 169а · Наказателен кодекс
- чл. 184 - 187 · Наказателен кодекс
- чл. 184 - 187 · Наказателен кодекс
- чл. 184 - 187 · Наказателен кодекс
- чл. 184 - 187 · Наказателен кодекс
- чл. 188, ал. 1 и 2 · Наказателен кодекс
- чл. 188, ал. 1 и 2 · Наказателен кодекс
- чл. 213, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 225в · Наказателен кодекс
- чл. 282 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателен кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 304б, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 305а · Наказателен кодекс
- чл. 307 · Наказателен кодекс
- чл. 309 · Наказателен кодекс
- чл. 313 · Наказателен кодекс
- чл. 331, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 335 · Наказателен кодекс
- чл. 343, 343а · Наказателен кодекс
- чл. 343, 343а · Наказателен кодекс
- чл. 349а · Наказателен кодекс
- чл. 352, ал. 1, 2 и 4 · Наказателен кодекс
- чл. 352, ал. 1, 2 и 4 · Наказателен кодекс
- чл. 352, ал. 1, 2 и 4 · Наказателен кодекс
- чл. 353б, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 353в, ал. 1, 4 и 5 · Наказателен кодекс
- чл. 353в, ал. 1, 4 и 5 · Наказателен кодекс
- чл. 353в, ал. 1, 4 и 5 · Наказателен кодекс
- чл. 353д, ал. 1, 2, 3 и 5 · Наказателен кодекс
- чл. 353д, ал. 1, 2, 3 и 5 · Наказателен кодекс
- чл. 353д, ал. 1, 2, 3 и 5 · Наказателен кодекс
- чл. 353д, ал. 1, 2, 3 и 5 · Наказателен кодекс
- чл. 379 · Наказателен кодекс
- чл. 387 · Наказателен кодекс
- чл. 419а · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 213, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 213, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 213, ал. 4 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 314 гр. Бургас, 20.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Д. Пепеляшев
Членове:
Георги Хр. Иванов
СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20262100600271 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 213, ал. 4 и сл. от НПК.
Образувано по жалба, подадена от Р. И. А. - Г., в качеството й на лице, подало сигнал до прокурора, срещу Определение № 110/19.01.2026 г., постановено по ЧНД № 97/2026 г. на БРС, с което е оставена без разглеждане жалбата й против постановление на прокурор при Районна прокуратура – Бургас по пр. вх. № 10355/2025 г., с което е отказано да се образува досъдебно производство, потвърдено с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, изх. № 7707/2025 г. на Окръжна прокуратура – Бургас.
От въззивния съд се иска да отмени определението на първата инстанция като неправилно, като прилага копие от плик и от касов бон на „Български пощи“.
Бургаският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол от настоящата инстанция, поради което се явява процесуално недопустима, и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Съображенията на БОС в тази връзка са следните.
1
Прокурорска преписка № 10355/2025 г. по описа на БРП е образувана въз основа на постъпил сигнал от 30.06.2025 г. от Р. И. А. - Г., в който се из лагат данни за евентуално извършено престъпление от общ характер по смисъла на чл. 290, ал. 1 и чл. 313 от НК, като се твърди, че в хода на водено гражданско дело № 5606/2019 г. по описа на БРС, И.С.Г., неин баща, в качеството си на свидетел е потвърдил неистина, както и в писмена нотариално заверена декларация, отново е изложил неверни данни.
По преписката е извършена проверка от полицейски орган при ОДМВР Бургас по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, разпоредена с Постановление на наблюдаващия прокурор при БРП от 01.07.2025 г.
След запознаване с материалите, събрани в хода на проверката, с Постановление от 04.09.2025 г., наблюдаващият прокурор при БРП е отказал да образува досъдебно производство по пр.пр. 10355/2025 г. и е прекратил преписката по съображения, че по същата не са събрани достатъчно данни за осъществен състав на престъпление от общ характер, както и че идентична жалба е била подадена от И.С.Г., като е била образувана пр.пр. № 13025/2025 г. по описа на РП – Бургас, от която се установява тъждествена фактическа обстановка, която преписка е решена с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, поради което са налице визираните в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК пречки за образуване на досъдебно производство за същото деяние.
Постановлението на БРП е било обжалвано от Р. И. А. - Г., като с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас от 04.12.2025 г., жалбата й е оставена без уважение, а Постановлението на прокурора при БРП от 04.09.2025 г. за отказ да се образува ДП по пр.пр. 10355/2025г . е потвърдено като правилно и законосъобразно.
Постановлението на прокурора при БОП е връчено на жалбоподателката на 13.12.2025 г., видно от приложената обратна разписка.
На 29.12.2025 г. в БРС е подадена жалба от Р. И. А. - Г. срещу постановлението на прокурора при БРП, потвърдено с постановление на прокурор от БОП за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 10355/2025 г. По жалбата е образувано ЧНД № 97/2026 г. по описа на РС – Бургас, като с Определение № 110/19.01.2026 г., постановено по делото, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Р. А. - Г. и е прекратил производството 2 по делото.
За да се произнесе в посочения смисъл, решаващият първоинстанционен съд е приел, че жалбата на Р. А. - Г. от една страна се явява просрочена, а от друга - се явява процесуално недопустима, като подадена срещу произнасяне на БРП, отнасящо се за престъпление по чл. 290 от НК и по чл. 309 от НК , които не са сред посочените в чл. 213, ал. 4 от НК и не се явява т тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НПК, поради което и Постановлението на прокурора при БРП не подлежи на съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от НПК (доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., доп. – ДВ, бр. 103 от 2020 г.), прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението.
Постановлението подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура, с изключение на постановлението на европейския прокурор и европейския делегиран прокурор. Препис от Постановлението на прокурора от погорестоящата прокуратура, с което се потвърждава отказът за образуване на досъдебно производство, се изпраща на лицата по ал. 1 ( чл. 213, ал. 3 от НПК – нова, ДВ, бр. 48 от 2023 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 4 от НПК (нова – ДВ, бр. 48 от 2023 г., в сила от 05.06.2023 г.), потвърденото Постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, както и за престъпления по чл. 119 – 122, чл. 124, ал. 1, 2 и 4, чл.
126, ал. 1, чл. 127, ал. 4, чл. 131, 132, 133, 134 - 141, чл. 151, ал. 3 и 4, чл. 153, чл. 154а, чл. 155, ал. 1, чл. 159, ал. 3, 6 и 7, чл. 162 165, чл. 167, ал. 1, чл. 169, чл. 169а, чл. 184 - 187, чл. 188, ал. 1 и 2, чл. 225в, чл. 282, чл. 283, чл. 304б, ал.
2, чл. 305а, чл. 307, чл. 331, ал. 3, чл. 335, чл. 343, 343а, чл. 349а, чл. 352, ал. 1, 2 и 4, чл. 353б, ал. 4, чл. 353в, ал. 1, 4 и 5, чл. 353д, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 379, чл.
387 и чл. 419а от НК, подлежи на обжалване от лицата по чл. 213, ал. 1 от НПК – пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението, пред съответния първоинстанционен съд в 7дневен срок от получаване на преписа.
Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпването на материалите по преписката, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се 3 образува досъдебно производство с определение, което е окончателно ( чл.
213, ал. 3 от НПК – нова, ДВ, бр. 48 от 2023 г.).
В НПК не е изрично регламентирана възможността за оспорване на определението на съда, с което жалбата срещу потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, както е в процесния по делото случай. Според разпоредбата на чл. 341 от НПК на обжалване подлежат изрично изброените в текста на чл. 341, ал. 1 от НПК определения и разпореждания, както и тези, за които това е изрично предвидено. Актът по чл. 213, ал. 4 от НПК не попада в нито една от двете категории, поради което въззивната му проверка се явява недопустима. Определенията на първостепенния съд във връзка с отказите за образуване на досъдебно производство не подлежат на контрол пред по-горен съд, доколкото компетентен да ги разгледа е единствено съответния първоинстанционен съд, който се произнася с окончателен и неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. След като актовете по ал. 5 на чл. 213 НПК са окончателни, то на въззивна проверка не подлежат не само тези, в които постановлението на прокурора е било разгледано по същество, но и тези, с които жалбата против прокурорското решение е била оставена без разглеждане, независимо от причината за това – просрочие, липсващ предмет, липсваща процесуална легитимация. В тази смисъл жалбата на Р. И. А. - Г. срещу определението на РС е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а въззивното дело да се прекрати. Това е така независимо от указанието на районния съд, че определението му е обжалваемо пред въззивен съд, защото законодателно не е предвиден инстанционен контрол.
За пълнота на изложението с оглед на представените пред въззивната инстанция доказателства – копие от плик и касов бон от „Български пощи“ следва да се посочи, че дори да се приеме, че жалбата на Р. И. А. - Г. срещу постановлението на прокурора е подадена в срок, то същата правилно е оставена без разглеждане от РС като недопустима, тъй като е подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване по реда на чл.213, ал.4 от НПК. Това е така, защото разследването се е водило по сигнал за престъпление от общ характер по чл. 290 НК или чл. 309 НК, но посочените разпоредби не са сред лимитативно изброените в чл. 213, ал. 4 НПК, нито се касае за състав на тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
4
С оглед на горното, Бургаски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. И. А. - Г. срещу Определение № 110/19.01.2026 г., постановено по ЧНД № 97/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5