Решение № 559 от 29.04.2022, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 2524/2021
- Вид
- Решение № 559
- Подписан
- 29.04.2022
- В сила
- 28.05.2022
- Състав
- ГАЛЯ ДИМИТРОВА РУСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.13 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.170, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.198, ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.66 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл.191, ал.1, т.1 · Закон за водите
- чл. 46, ал.1, т.3, б."б" · Закон за водите
- чл.44, ал.2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.198, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 198, ал.1, т.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 198, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 198, ал.5 · Закон за устройство на територията
- чл.215, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.215, ал.4, изр.2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е № 559 гр. Бургас, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ РУСЕВА при секретаря Илияна Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Русева адм.д. № 2524 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.198, ал.5 вр.ал.1 ЗУТ вр. чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба, уточнена с молба вх.№ 13111/23.12.2021 г., подадена от Д.А.С. с ЕГН ********** с адрес ***, и от „А. АДС“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.А.С., против Заповед № РД-01-611/03.09.2021 г. на кмета на Община Царево, издадена на осн.чл.44, ал.2 ЗМСМА и чл. 198, ал.1, т.2 ЗУТ, с която е наложена строителна забрана на територията на с. Синеморец, Общ. Царево, от издаването на заповедта до трайното решаване на установения проблем с канализацията на селото, в ЧАСТТА Й относно имоти с №№ *** и *** по КККР на с. Симеморец, Общ. Царево, представляващи УПИ ІІІ-256 и УПИ ІV-256 по плана на с. Синеморец, м. „Поляните“.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта поради неспазване на установената форма /заповедта не съдържа фактически и правни основания за издаването й/, постановяването й в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и в нарушение на принципа за съразмерност. Твърди се, че не е спазена процедурата по чл.66 и сл. АПК, която според жалбоподателите е приложима в случая, доколкото заповедта, която се оспорва, според тях представлява общ административен акт с еднократно правно действие. Сочи се, че в противоречие с чл. 198, ал.2 ЗУТ е наложена със заповедта строителна забрана за неограничен срок, както и че в нарушение на закона и в противоречие с целта на закона и с принципа за последователност и придвидимост са въведени изключения със заповедта. Поради това, жалбоподателите молят за отмяна на заповедта като незаконосъобразна в частта относно собствените им имоти - имоти с №№ *** и *** по КККР на с. Симеморец, Общ. Царево, представляващи УПИ ІІІ-256 и УПИ ІV-256 по плана на с. Синеморец, м.
„Поляните“.
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от упълномощени адвокати, които поддържат жалбата, ангажират доказателства и претендират присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – кмет на Община Царево, в писмено становище по делото оспорва жалбата с твърдението, че актът е законосъобразен, че приложимият ред за обявяването му е този по чл. 198, ал.5 ЗУТ, явяващ се специален по отношение циитраната от жалбоподателите разпоредба на чл. 66 и сл. АПК. Сочи се неоснователност на възражението на жалбоподателите, че заповедта е издадена без посочен срок, тъй като изрично в същата е посочено, че строителната забрана се налага до трайното решаване на установения проблем с канализацията на селото. По отношение на фактическите основания по чл. 198, ал.2 ЗУТ, посочени в издадения администнративен акт, се излага, че заповедта е издадена въз основа и съгласно предложение на прокурор, дадено на осн.чл.145, ал.3 вр.ал.1, т.6 ЗСВ, с което е вменено задължение на Община Царево да издаде заповед. В тази връзка, фактическите основания били посочени в предложението на прокурора и Община Царево изцяло се е съобразила с констатациите, напарвени от контролните органи във връзка с извършената проверка, разпоредена от Окръжна прокуратура – Бургас. Моли се за отхвърляне на жалбата.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител, редовно уведомен, не сочи други доказателства освен административната преписка и не претендира разноски.
Административен съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото и това се установява от представения от жалбоподателите препис на нот.акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 142, том ІІІ, рег.№ 1974, дело № 498/02.06.2006 г. на нотариус М. Василева при РС Царево, че жалбоподателят Д.А.С. се легитимира като собственик на процесните имоти УПИ ІІІ-256 и УПИ ІV-256 по плана на с. Синеморец, м. „Поляните“, Община Царево, върху които дружеството-жалбоподател „А. АДС“ ЕООД е носител на правото на строеж за изграждане в тези имоти по одобрен инвестиционен проект на сгради /сграда/, ваканционен комплекс /селище/ и др., като изброяването не е изчерпателно.
В резултат на така сключената сделка, физическото лице Д.А.С. е станало собственик само на земята, а всички останали обекти, за които бъдат одобрени проекти, вкл. и по одобрена вертикална планировка, и които бъдат построени в гореописаните имоти, е договорено да останат в собственост на „А. АДС“ ЕООД, на което следва да бъдат издавани и разрешенията за строеж и разрешенията за ползване на сградите в гореописаните имоти. С оглед на обстоятелството, че и двамата жалбоподатели са носители на вещни права в УПИ ІІІ-256 и УПИ ІV-256 по плана на с. Синеморец, м. „Поляните“, Община Царево, съдът намира, че същите разполагат с правен интерес да оспорят Заповед № РД-01-611/03.09.2021 г. на кмета на Община Царево.
От изготвеното заключение на назначената по делото СТЕ се установява, че УПИ ІІІ-256 и УПИ ІV-256 по плана на с. Синеморец, м. „Поляните“, Община Царево, понастоящем са идентични с ПИ с №№ *** и *** по КККР на с. Симеморец, Общ. Царево.
От представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че на 24.08.2021 г. е изготвено предложение на осн.чл.145, ал.3 вр.ал.1, т.6 ЗСВ от прокурор, завеждащ АСН и НЗ при ОП Бургас, до кмета на Община Царево, видно от което във връзка с проверката по пр.№ 5902/21 г. по описа на БОП, образувана по публикация в местните медии от 05.08.2021 г. – „Плаж „Бутамята” и устието на р. Велека са превърнати във фекална яма, заради бездействието на Община Царево”, и след проверки в РДНСК Бургас е РИОСВ Бургас било установено, че за канализационната система на с. Синеморец няма издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, изискващо се съгласно чл. 46, ал.1, т.3, б.”б” от Закона за водите, заради което са били налагани имуществени санкции и въпреки това заустването на непречистените отпадъчни води от канализацията на с. Синеморец не е преустановено и змърсяването на
Черно море с непречистени битови води е постоянно. Прието е, че съгласно чл.191, ал.1, т.1 от Закона за водите, контрол на изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения за пречистване на битови отпадъчни води се осъществява от кмета на обшината, и че за преустановяване на замърсяването на Черно море с непречистени отпадъчни битово-фекални води е необходимо Община Царево, като собственик на канализационната система, да предприеме необходимите дейстиствия за изграждане на ПСОВ в с.
Синеморец с осигурено дълбоководно заустване. Посочено е също, че съгласно издадено разрешение за строеж от 2001 г. е изграден строеж „Експериментален пречиствателен модул за пречистване на отпадни води” в ПИ *** по КККР на с. Синеморец, като при провеждане на проби и изпитания при експлоатационни условия на пречиствателния модул в с. Синеморец е установено, че същият не сработва и постъпилите отпадни води не се пречистват, а се изливат в морето.
Изграден е канализационен колектор, който е изпълнен без строителни книжа.
Издадена е заповед на началника на РДНСК Бургас за забрана ползването на канализационния колектор през 2008 г., която е влязла в сила, както и заповед на началника на РДНСК Бургас за забрана достъпа и ползването на експерименталния пречиствателен модул през 2008 г., която е била обжалвана, но жалбата е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение. Издадена е също и заповед на началника на ДНСК през 2008 г. за премахване на незаконен строеж: канализационен колектор, която е била обжалвана, по оспорването е отхвърлено.
Предвид изпълнението на влязлата в сила заповед за премахване на строеж „канализационен колектор” и безпроблемното функцониране на техническата инфраструктура на селото, е предложено от прокурора при ОП Бургас, завеждащ АСН и НЗ, кметът на Община Царево да наложи строителна забрана по реда на чл. 198, ал.1, т.2 ЗУТ на територията на с. Синеморец за времето, необходимо за трайното решаване на установения проблем с канализацията на селото, като за предприетото се уведоми ОП Бургас в срок до 17.09.2021 г.
В изпълнение и във връзка с така даденото предложение от прокурор при ОП Бургас е издадена на осн.чл.44, ал.2 ЗМСМА и чл.198, ал.1, т.2 ЗУТ процесната Заповед № РД-01-611/03.09.2021 г. на кмета на Община Царево, с която е наложена строителна забрана на територията на с. Синеморец, Общ. Царево, от издаване на заповедта до трайното решаване на установения проблем с канализацията на селото. Посочено е, че изключения се допускт само за: 1. неотложни аварийно-ремонтни и геозащитни мерки и дейности и в случаите на реализиране на обекти от техническата и социалната инфраструктура, финансирани от оперативни програми и финансирани от общинския бюджет; 2. обекти, чието отвеждане на отпадъчните води е решено с водоплътни резервоари /безотточни резервоари/, и за всички обекти, чието изпълнение и функциониране няма отношение към канализационната мрежа /л.15/.
Заповедта е публикувана в официалния раздел на ДВ бр.80/24.09.2021 г. по реда на чл.198, ал.5 ЗУТ /л.17-л.18/ и съобщена на заинтересованите лица на интернет страницата на Община Царево /л.19/.
Други документи по преписката не се съдържат.
Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.215, ал.4, изр.2 от ЗУТ вр.чл.198, ал.5 ЗУТ /заповедта е съобщена на жалбоподателите на 24.09.2021 г. – л.17-18, а жалбата е депозирана чрез органа на 21.10.2021 г. в преклузивния 30-дневен срок от обнародването на акта/, от лица, носители на вещни права върху засегнати от заповедта имоти, които имат правен интерес да обжалват издадения административен акт, поради което същата е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.198, ал.1 ЗУТ, строителна забрана може да се налага със заповед на кмета на общината за времето, необходимо за: 1. създаване на общи и устройствени планове; 2. извършване на проучвания за подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и за изграждането им. Според ал.2, строителна забрана се налага еднократно за срок не по-дълъг от две години, а съгласно ал.4, строителната забрана спира прилагането на влезлите в сила общи и подробни устройствени планове за частите на територията, за които се отнася. Именно последната разпоредба обуславя правния интерес на двамата жалбоподатели от оспорването на Заповед № РД-01-611/03.09.2021 г. на кмета на Община Царево.
Процесната заповед е издадена от кмета на Община
Царево – компетентен орган съгласно чл.198, ал.1 ЗУТ, поради което представлява валиден административен акт, постановен от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.
Заповедта е издадена при спазване на административно-производствените правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването й. Същата е обнародвана в ДВ съгласно изискването на чл. 198, ал.5 ЗУТ.
Заповедта е издадена в нужната писмена форма. Същата препраща в мотивната си част към направеното предложение от прокурор при ОП Бургас, осъществяващ надзор за законност. Посоченото предложение е част от административната преписка по издаването на заповедта. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 16/31.03.1075 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал.1 ЗАП, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта.
Съгласно чл.170, ал.1 АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт, и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. От мотивите на оспорената заповед следва да е ясно какви обстоятелства обуславят налагането на строителна забрана в с. Синеморец.