Решение № 4997 от 12.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4997 гр. Пловдив, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330106911 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Н. Д. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: Гр. П., ул.*** № *, вх. *, ет.*, ап.** против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, гр. София, ж.к. Младост – 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис № 20, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1во ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2580 лв.- главницата, представляваща платена без основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит № ****** г. за предоставяне на финансови услуги от разстояние, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът посочва, че на ****** г. е сключил договор за потребителски кредит с ответника, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 4000 лв., при годишен лихвен процент по заема 35 %, като следвало да върне сума в размер на 5400 лв. при срок на кредита 18 на брой вноски.

По силата на чл. 5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ФЕРАТУМ БАНК в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита. По договора за гаранция, ищецът следва да заплати сумата от 3960 лв., подробно описана и дължима спрямо погасителния план към договора за гаранция.

Посочва се, че с Решение № 4414 от 03.11.2023 г. по гр.д. № 14821/2022 г. по описа на ПРС се сочи, че признат за недействителен договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като е отхвърлен насрещният иск за заплащане на сумата в размер на 2 138,76 лв. – неплатена остатъчна главница по договор за потребителски кредит от разстояние № 1

****** г., тъй като е установено, че в полза на ответника по процесния договор за кредит е заплатена обща сума в размер от 6580 лв. при изтеглени 4000 лв.

С оглед нищожността на договора за кредит, се моли сумата от 2580 лв.- платена над предоставената в заем главница, да се върне поради липса на основание за това.

Претендира се законна лихва и разноски.

Ответникът оспорва иска като неоснователен.

Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като не е представена описаната в исковата молба справка и не е посочена банкова сметка.

Изразява се готовност за уреждане на отношенията между страните по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се оспорва и от представеното по делото влязло в сила Решение № 4414 от 03.11.2023 г. по гр.д. № 14821/2022 г. по описа на ПРС се установява, че сочи, че договор за потребителски кредит от разстояние № ****** г. е признат за недействителен договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние

Доколкото недействителността на договора е установена със СПН между страните, то за да се уважи предявеният иск следва да се установи, че освен главницата е платена и претендираната за връщане от ищеца сума.

Не се оспорва и обстоятелството, че по договора за кредит е предоставена в заем сумата от 4000 лв.

Първоначално ответникът е заявил готовност за уреждане на отношенията, но с депозирана преди насроченото открито съдебно заседание молба се оспорва получаването на процесната сума, поради и което е допусната ССЕ по задачи на ищеца.

От приетото по делото заключение на ССЕ, което съдът възприема изцяло, като обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че по договора за кредит е платена обща сума в размер от 6580 лв., с която са извършени погашения по пера, както следва: сумата от 1801,24 лв. за главница, 1259,46 лв. за лихва, 200 лв. за такси съгласно Тарифа и сумата от 3319,30 лв. за гаранция.

Доколкото с влязло в сила решение между страните договорът за кредит е приет за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то основание чл. 23 ЗПК подлежи на връщана само чистата главница. Сумата, представляваща разлика между предоставена главница в размер на 4000 лв. и заплатена обща сума в размер от 6580 лв. или сумата в размер на 2580 лв. е платена без основание и подлежи на връщане.

Предвид основателността на иска за главница, то следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

2

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за платени разноски в общ размер от 303, 20 лв., от които сумата от 103,20 лв.- държавна такса и сумата от 200 лв.- депозит за вещо лице.

Представен е договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 3, пр.2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

При съобразяване на така посочената практика и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на производството по делото съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено в минимален размер от 300 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на определяне на възнаграждението от съда.

Към така посочения размер на възнаграждението следва на основание § 2 а от Наредбата да се добави данък добавена стойност като се присъди сумата от 360 лв. с ДДС.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост-3, бул.“Ал. Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис № 20 да заплати на Н. Д. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: Гр. П., ул.*** № *, вх. *, ет.*, ап.** сумата от 2580 лв.главницата, представляваща платена без основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит № ****** г. за предоставяне на финансови услуги от разстояние, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2024 г. до окончателното й изплащане и разноски по делото в общ размер от 303,20 лв.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост-3, бул.“Ал. Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис № 20 ДА ЗАПЛАТИ НА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. М. В. М., АК-П., с адрес Гр. П., ул.*** № *, ет.*, ап.*, сумата от 360 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 14213/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Присъдените суми да се преведат по банковата сметка, а именно:****** с титуляр Н. Д. Б..

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4