Решение № 17 от 26.01.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. В., 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря МИЛЕНА Г. ЛУКАНОВА като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20251320201381 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „Н.-С. В.“, ЕООД ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „О.П.“, №9, ет.2, представлявано от Х. М. А., против Наказателно постановление № 05 – 2500164/31.10.2025 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда - „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лв. за извършено нарушение по чл.303, ал. 3 от КТ.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,не се явява и не изпраща представител. Поддържа се в жалбата, че при издаването на АУАН и НП са допуснати процесуални нарушения, като конкретни доводи не са изтъкнати.

Процесуалният представител на ответната страна иска потвърждение на процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Излага още, при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила по установяване на нарушението, неговото авторство, вината на нарушителя и налагането на наказанието.

От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното:

На 11.07.2025г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – В. в изпълнение на служебните си задължения извършили проверка в обект – СМР на ЦПЛР-ГУО -гр.В., ул. „П.Р.Славейков“ № 28. На установеното на работа лице- А.К.Т. с ЕГН: ********** била изискана декларация в качеството му на лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното 1 законодателство, на основание чл. 399 от КТ във връзка с чл. 402, ал. 1,т.3, чл.

402, ал. 2 от КТ и чл.39, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от АПК и чл. 110, ал. 4 от ДОПК. Лицето, в собственоръчно попълнената декларация декларирало, че работи в обекта от Юни 2025 г., като общ работник към фирмата – жалбоподател с посочено работно време и почивка, без сключен трудов договор и без сключен граждански такъв. получило екземпляр от него и екземпляр от уведомлението по чл.

В последствие, при извършена проверка по документи било установено, че посоченото по-горе било непълнолетно към момента на проверката и освен това било допуснато на работа без нужното разрешение от Инспекцията по труда.

С оглед констатираното, свид.Ц. възприел извод за извършено нарушение на чл.303, ал. 3 от КТ и съставил АУАН срещу жалбоподателя, който бил връчен срещу подпис

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение на чл.303, ал. 3 от КТ, на основание чл.414, ал. 1 от КТ е наложена глоба в размер на 1500.00 лева.

Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства - материалите приобщени по АНП, както и гласните такива – показанията на свидетелите – В. Ц. и А.Ш. – служители на Д“ИТ“х –В.. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същите не са се намирали в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извличат ползи от твърденията си, при което за Съда не съществува основание за съмнение в достоверността на показанията им.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК, намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, визирано в Кодекса на труда, за което е санкциониран по административен ред.

Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това действие лице /срещу, което е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес. Деянието, за което е издадено наказателното постановление, е извършено на територията на гр. В., община В., област В., при което положение териториалната компетентност принадлежи на В.ски районен съд, който е родово компетентен по смисъла на чл.59, ал. 1 ЗАНН. НП и АУАН са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП 2 се издават от ръководителя на органа по чл. 399 или оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага административни наказания по КТ е ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция "ИТ" В., който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано пълно, с всички обективни признаци и допълнително относими обстоятелства, предвид което не е налице неяснота и противоречие относно нарушението, вменено във вина. Налице са всички изискуеми реквизити на АУАН и НП, всички обективни и субективни съставомерни признаци на нарушението, а именно допускане до работа на непълнолетно лице без издадено решение за приемане на работа по чл.303, ал.3 от КТ от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В.. Посочени са правилно нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителят.

От изяснените при проверката обстоятелства, както и събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени гласни и писмени доказателства се налага несъмнения извод, че в настоящия случай е осъществено административно нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ от страна на дружеството-жалбоподател, поради което правилно е ангажирана неговата административно - наказателна отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от КТ "Лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай". От събраните по делото доказателства се установява, че на 11.07.2025г. лицето А.Т., което не е било навършило 18 год. е било допуснато до работа на строителен обект на жалбоподателя, без необходимото разрешение от Инспекцията по труда.

В конкретния случай Съдът счита, че нарушената правна норма е отнесена правилно към санкционната такава, тъй като неправомерното поведение на жалбоподателя попада именно в тази хипотеза на закона, наказанието е наложено в предвидения минимален размер, поради и което за Съда не съществува правна възможност да го променя.

И не на последно място при издавеното на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаването на процесуалните права на жалбоподателя, поради и което процесното НП се явява законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 05 – 2500164/31.10.2025 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. В., с което на жалбоподателя „Н.-С. В.“, ЕООД ЕИК: ********, седалище и адрес на 3 управление: гр. В., ул. „О.П.“, № 9, ет.2, представлявано от Х. М. А. е наложено административно наказание на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда - „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лв. за извършено нарушение по чл.303, ал. 3 от КТ.

На основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН Съдът осъжда „Н.-С. В.“, ЕООД ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „О.П.“, № 9, ет.2, представлявано от Х. М. А. да заплати на Д“ИТ“- В. сумата от 200 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщението му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. В., 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря МИЛЕНА Г. ЛУКАНОВА като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20251320201381 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „Н.-С. В.“, ЕООД ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „О.П.“, №9, ет.2, представлявано от Х. М. А., против Наказателно постановление № 05 – 2500164/31.10.2025 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда - „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лв. за извършено нарушение по чл.303, ал. 3 от КТ.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,не се явява и не изпраща представител. Поддържа се в жалбата, че при издаването на АУАН и НП са допуснати процесуални нарушения, като конкретни доводи не са изтъкнати.

Процесуалният представител на ответната страна иска потвърждение на процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Излага още, при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила по установяване на нарушението, неговото авторство, вината на нарушителя и налагането на наказанието.

От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното:

На 11.07.2025г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – В. в изпълнение на служебните си задължения извършили проверка в обект – СМР на ЦПЛР-ГУО -гр.В., ул. „П.Р.Славейков“ № 28. На установеното на работа лице- А.К.Т. с ЕГН: ********** била изискана декларация в качеството му на лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното 1 законодателство, на основание чл. 399 от КТ във връзка с чл. 402, ал. 1,т.3, чл.

402, ал. 2 от КТ и чл.39, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от АПК и чл. 110, ал. 4 от ДОПК. Лицето, в собственоръчно попълнената декларация декларирало, че работи в обекта от Юни 2025 г., като общ работник към фирмата – жалбоподател с посочено работно време и почивка, без сключен трудов договор и без сключен граждански такъв. получило екземпляр от него и екземпляр от уведомлението по чл.

В последствие, при извършена проверка по документи било установено, че посоченото по-горе било непълнолетно към момента на проверката и освен това било допуснато на работа без нужното разрешение от Инспекцията по труда.

С оглед констатираното, свид.Ц. възприел извод за извършено нарушение на чл.303, ал. 3 от КТ и съставил АУАН срещу жалбоподателя, който бил връчен срещу подпис

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение на чл.303, ал. 3 от КТ, на основание чл.414, ал. 1 от КТ е наложена глоба в размер на 1500.00 лева.

Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства - материалите приобщени по АНП, както и гласните такива – показанията на свидетелите – В. Ц. и А.Ш. – служители на Д“ИТ“х –В.. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същите не са се намирали в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извличат ползи от твърденията си, при което за Съда не съществува основание за съмнение в достоверността на показанията им.