Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1180 от 10.06.2021, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 812/2021
Вид
Решение № 1180
Подписан
10.06.2021
Състав
ВЕЛИЧКА АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА, ЯВОР ИВАНОВ КОЛЕВ, ЯНКО АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.221, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.180, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, изр. второ · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.180, ал.1 и 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.180, ал.1 и 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.53, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал.1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.96, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.348, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1180 гр. Пловдив, 10 юни 2021 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ състав, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО АНГЕЛОВ

ВЕЛИЧКА

ГЕОРГИЕВА при секретаря М.Г. и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията Георгиева касационно канд № 812 по описа за 20201год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. К., против решение № 260257 от 18.02.2021 по анд № 6318/ 20209 г. на Районен съд гр. Пловдив, с което е отменено НП №

518286-F45214/ 16.06.2020 г., с което на „Еллинико Фууд“ ООД, на основание чл.53, ал.2, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 667,42 лева за нарушение по чл.180, ал.2, вр. с ал.1 ЗДДС за нарушение на чл.96, ал.1 ЗДДС.

Счита изводите на съда в решението за неправилни.

Сочи, че в ЗАНН липсвал изричен ред за поправка на АУАН, поради което е бил издаден АУАН със същия номер и дата, но в него са били посочени правилно доказателствата, които сочат извършеното нарушение. Вторият АУАН бил издаден, като на лицето при връчването било разяснено защо е издаден. Моли да се отмени решението на районния съд и да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира разноски в размер на 120 лв.

Ответникът по касационната жалба - „Еллинико Фууд“

ЕООД в писмено становище по делото от адв.А. се излагат съображения по същество, претендират се разноски.

Прокурорът от ОП – Пловдив Стоянова намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима, а разгледана по същество жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е приел, че описаното в АУАН и

НП нарушение, изразяващо се в неначисляване на ДДС за периода от 22.02.2020 г.- 29.02.2020 г. представлява нарушение по смисъла на чл. 86, ал.1 от ЗДДС. Констатирал е, че с издаденото наказателно постановление дружеството е санкционирано не за неподаване на заявление по чл. 96, ал.1 от ЗДДС, а за неначисляване на дължим ДДС по смисъла на чл.86, ал.1 от ЗДДС. В НП и в АУАН нарушената материалноправна норма обаче не е посочена по ясен и недвусмислен начин. Посочено е, че нарушението по чл. 96, ал.1 от ЗДДС е установено на 20.03.2020 г., при извършена проверка за регистрация по ЗДДС и е установено неподаване на справка-декларация за м.02.2020 г. Нормата на чл. 86, ал.1 и ал. 2 от ЗДДС е посочена едва при посочване на санкционната разпоредба за първи път на основание, на което се налага съответната санкция, което според съда е неправилно и е довело до невъзможност санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е санкционирано. Като са посочени за нарушени нормата на чл. 96, ал.1 и нормата на чл.86, ал.1 и 2 не става ясно каква е била волята на наказващия орган. Приел е, че в процесното НП е посочено, че дейността е проследена, посочен е източника на доход, облагаемия период, размера му, дължимия ДДС, но не е посочено конкретно от коя материалноправна норма произтича задължението, във връзка с което е издадено наказателното постановление. Освен това нормата на чл.180, ал.1 и 2 от ЗДДС не предвиждала правило за поведение, същата е санкционна норма и предвижда наказанието, което следва да бъде наложено по отношение на лице, което като регистрирано лице не е начислило дължимия данък, а втората алинея за лице, което не е регистрирано и което не е начислило дължимия данък, изчислен при правилото на чл.53, ал.2 от ЗДДС. Съдът е направил извод, че след като не е посочил ясно и недвусмислено нарушената материалноправна норма, наказващият орган и актосъставителят са допуснали нарушение, което е съществено и е ограничило правото на защита на санкционираното лице.

Съдът е констатирал също така във връзка с представено от жалбоподателя и прието като писмено доказателство нотариално заверено копие на връчения на представителя на жалбоподателя АУАН, в който като доказателства, въз основа на които е посочено, че нарушението е установено, са цитирани протоколи № **********/17.02.2020 и **********/16.04.2020. След направена служебна справка от страна на съда било установено, че посочените протоколи не са издавани, като в АУАН, връчен на нарушителя, е допусната техническа грешка. В представения по делото обаче АУАН със същия номер и дата като доказателства събрани в хода на проверката са посочени протоколи с № **********/20.03.2020 г. и **********/24.04.2020 г. Освен това двата АУАН са с един и същи номер и дата, връчени на нарушителя, но с различно съдържание, поради което съдът е приел, че като е връчил на нарушителя общо два АУАН –а с различно съдържание, но с един и същи номер и дата, актосъставителят е опорочил административнонаказателната процедура при издаване на АУАН. Независимо че при второто съставяне на АУАН екземпляр от него е бил връчен на нарушителя наказващият орган е съставил два акта с една и съща дата и номер, но с различно съдържание, което е недопустимо и поставя под съмнение каква е била действителната му воля. По този начин според районния съд правото на защита на санкционираното лице е било нарушено, тъй като същото е било в невъзможност да разбере въз основа на кои доказателства му е бил съставен АУАН.

Постановеното решение е правилно.

Районният съд обосновано и подробно и обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях е направил правилни правни изводи.

Настоящата инстанция намира, че нарушението не е индивидуализирано по категоричен начин и наказаното лице не е разбрало точно какво е извършило и при какви обстоятелства, поради което е нарушено и правото му на защита. Недопустимо е съставянето на два АУАН с един и същи номер и дата, но съдържащи обстоятелствена част различна от изложената в процесния АУАН, въз основа на който е съставен НП.

Поради изложеното настоящата инстанция приема, че това нарушение при издаване на наказателното постановление е от категорията на съществените такива и има за правна последица отмяна на наказателното постановление. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила, е касационната жалба е основателна и не следва да бъде уважена.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на ответника по жалбата е основателно.

Поради изложените съображения и се следва на основание чл.221, ал. 1 АПК, както и чл.63 от ЗАНН съдът Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В

СИЛА решение №

260257 от 18.02.2021 по анд № 6318/ 20209 г. на Районен съд гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Еллинико Фууд“ ЕООД с ЕИК *********, разноските по делото в размер на 300/триста/ лева за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.