Решение № 246 от 24.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Плевен, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: С.а М. Цонева при участието на секретаря Даниела В. Тодорова като разгледа докладваното от С.а М. Цонева Административно наказателно дело № 20264430200889 по описа за 2026 годИ.

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН

Обжалвано е наказателно постановление № 26-0938-000154 от 02.02.2026 годИ. на Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор ПП – Плевен , с което на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП П. Н. П. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 511,29 евро/ 1000/ лева и лишаване от право до управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП и на основание 181 т. 1 пр. 1 ЗДП с глоба в размер на 51,13 евро/ 100 лева/ за извършено нарушение по чл. 147 ал. 1 ЗДП.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат В.К. - Адвокатска колегия – Плевен.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като счита, че е неправилно е приложен материалния закон.

Доверителят му е наказан на основание санкционната разпоредба на чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП , а приложимата в случая е тази на чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление в тази му част, както и да присъди в полза на доверителя му направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

1

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо същата писмо с регистрационен № 316000-16846 от 16.04.2026 годИ. ангажира становище, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено като такова. Алтернативно, ако съда отмени наказателното постановление, при преценката за размер на разноските, които следва да бъдат присъдени, размерът за адвокатски хонорар да бъде съобразен с предвидения в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.

На 17.01.2026 годИ., на жалбоподателя П. Н. П. бил съставен акт за административно нарушение за това, че на същата дата в *** управлявал лек автомобил Опел Остра с рег. № ЕН 5286ВН- негова собственост след употреба на алкохол – 0,90 промила установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARNJ-0085, както и затова, че управляваното от него МПС не е премИ.ло годишен технически преглед – нарушения съответно по чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДП и нарушение по чл. 147 ал. 1 ЗДП. Жалбоподателят го подписал без възражения.

На жалбоподателят бил издаден талон за кръвно изследване с осем броя холограмни стикери с № А 1222229. Жалбоподателят посетил ЦСМП Плевен.

На 19.01.2026 годИ., химик в „ Базово научно – техническа лаборатория“ при ОД на МВР- Плевен извършил химическо изследване на две кръвни проби на жалбоподателя П. Н. П.. В резултат на извършеното химическо изследване същият установил, че в пробите има наличие на етилов алкохол с крайна концентрация 0,55 на хиляда.

Въз основа на изложените в акта за административно нарушение 2 фактически констатации, на 02.02.2026 годИ. е издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП П. Н. П. от *** е наложено административно наказание глоба в размер на 511,29 евро/ 1000/ лева и лишаване от право до управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП и на основание 181 т. 1 пр. 1 ЗДП с глоба в размер на 51,13 евро/ 100 лева/ за извършено нарушение по чл. 147 ал. 1 ЗДП.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление № 26-0938-000154 от 02.02.2026 годИ. на Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор ПП – Плевен; акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4447715 от 17.01.2026 годИ. на младши автоконтрольор при сектор ПП, ОДМВР - Плевен; талон за изследване № 293162 от 17.01.2026 годИ., 10:40 часа; протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръв № А-12 от 2026 годИ.; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози № УРИ 316000-2223 от 19.01.2026 годИ. на ОДМВР - Плевен.

В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и показанията на двамата полицейски служители С. М. и С. Ц., разпитани непосредствено в съдебно заседание.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери така депозираната по реда на чл. 59 ЗАНН жалба в частта досежно наложеното на жалбоподателя наказание на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 511,29 евро/ 1000/ лева и лишаване от право до управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП за основателна.

Според разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове

3 административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато държавните органи искат да ангажират административно наказателна отговорност на конкретен субект, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.

Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Съгласно установените процесуални правила и разпоредбата на чл. 57 ал.І т. 6 от ЗАНН всяко наказателно постановление следва да съдържа конкретните законови разпоредби, които са били нарушени виновно.

Съгласно разпоредбата на чл. 27 ал.І от ЗАНН административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на същия закон в границите на наказанието, предвидено за извършено нарушение. В този смисъл наказателното постановление следва да съдържа материално правната разпоредба, за която се твърди, че е била нарушена и санкционната такава, посочена в съответният специален закон.

Разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДП забранява на участниците в движението по пътищата да управляват пътно превозно средство след употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Събраните в хода на съдебното дирене доказателства доказват 4 по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил всички признаци на визираното в посочената по-горе разпоредба ЗДП административно нарушение. В тази насока са категоричните писмени доказателства, приложени по делото, както и гласните такива. Съставомерното обстоятелство в случая е наличието на алкохол в кръвта на водача, което е над законоустановения минимум от 0,5 на хиляда.

В конкретния случай съдът намира, че неправилно е приложена и санкционната норма на чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДП, която санкционира управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Извършеното химическо изследване на взетите от жалбоподателя две кръвни проби установяват по несъмнен начин концентрация на алкохол в кръвта му от 0,55 хиляда. Ето защо съдът прие, че приложима в случая е санкционната разпоредба на чл. 174 ал. 1 т. 1 ЗДП, която регламентира отговорността за водачи, управлявали МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително. В този смисъл съдът възприе възраженията на процесуалния представител за основателни.

Съдът прие, че допуснатото нарушение съставлява съществено такова на процесуалният закон и материалния закон, който води до накърняване правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършил. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление.

Съдът намира, че в случая са допуснати от административно наказващия орган особено съществени нарушения, довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя отмяна на наказателното постановление в частта, с която на жалбоподателя П. П. е наложено наказание на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 511,29 евро/ 1000/ лева и лишаване от право до управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.

В останалата си част наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в законна сила.

По така направеното искане за присъждане на разноски, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 Д от ЗАНН в производствата пред 5 районния и административния съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя в производството действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро. Въпреки направеното възражение за прекомерност от страна на ответника по жалбата съдът констатира, че същото не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и е договорено и заплатено в минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо съдът намери, че следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 260 евро.

Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът намира, че ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, представлявана от Директора следва да бъде осъдена да заплати на П. Н. П. от ***, ЕГН ********** сумата от 260 евро, представляваща правените по НАХД № 889/2026 годИ. по описа на РС Плевен разноски за адвокатско възнаграждение на В.К., АК - Плевен.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.5 във вр. ал. 2 т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ