Решение № 3003 от 20.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3003 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Радост Бошнакова

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Мариана Христова Въззивно гражданско дело № 20231100513818 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на Н. К. Р. срещу отказа обективиран в Разпореждане от 24.08.2023г. да се вдигне наложеният запор върху пенсията му и се прекрати изпълнителното производство, поради навършване на пълнолетие на детето, извършени по изп.д. № 108/2019г. по описа на ДСИ при СРС.

Въззивникът твърди, че обжалваните действия са незаконосъобразни и претендира отмяната им. Изложил е доводи свързани с крайно влошеното му здравословно състояние и ниски доходи от пенсия за инвалидност, които са недостатъчни за да задоволят ежедневните му нужди и правят невъзможно изплащане на издръжка в полза на вече навършилото му пълнолетие дете.

Въззиваемият Н. Н. Р. изразява становище за нейната неоснователност.

ЧСИ е депозирал обяснения относно обжалваните изпълнителни действия, в които излага становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Изпълнително дело е образувано по молба на И.С.Д., в качеството на майка и законен представител на детето Н. Н. Р., ЕГН ********** – към момента пълнолетен, на основание изп.лист от 11.08.2015г. за заплащане на издръжка в полза на детето Н. Н. Р. в размер на 70.00лв. месечно за периода от 01.03.2012г. до настъпване на законна причина за изменение и прекратяване, от 31.12.2019г. за заплащане на издръжка в полза на детето Н. Н. Р. в размер на 127.50лв. месечно считано от 27.08.2018г. и по 140.00лв. месечно считано от 01.01.2019г., ведно със законна лихва.

1

Със запорно съобщение от 20.01.2022г. е наложен запор върху пенсията на длъжника до размер на 140.00лв. в НОИ – пенсия за инвалидност, както и запор за събиране на задълженията на длъжника за заплащане на такси по изпълнението.

При така установеното съдът намира следното:

С разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК лимитативно са изброени действията на съдебният изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника в изпълнението.

Разпоредбите са императивни и ограничителни, поради което и разширителното им тълкуване е недопустимо. Невъзможността за обжалване на отделни изпълнителни действия не е пречка да се преценява тяхната законосъобразност в други производства, включително и такива по иск за вреди от действия на частния съдебен изпълнител. В нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК не е уредена правна възможност за длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложените запори и/или възбрани, както и отказ да прекрати изпълнителното производство. В нормата на чл. 435, ал. 1 от ГПК е посочена обжалваемост на отказите на ЧСИ да извърши искано изпълнително действие, но активно легитимиран за това е единствено взискателят. Затова съдът приема, че образуваното по жалбата производство, с което се атакува отказ да се вдигнат запори и се прекрати производство е недопустима.

В случай, че от изложените в жалбата твърдения се приеме, че въззивникът атакува наложеният запор върху пенсията му поради несеквестируемост на този тип възнаграждение, жалбата е неоснователна, поради следното.

По приложеното в цялост изпълнително производство са налице доказателства, от които става ясно, че взискателят е претендирал налагането на запор и удръжки от пенсията на длъжника като способ за принудително изпълнение, който способ е допустим съобразно чл. 450 от ГПК. Разпоредбата на чл. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК предвижда общо правило за несеквестируемост на възнаграждението за пенсия над 1/ 4 част, ако е в размер до 300 лв., но ал. 3 на с. чл. изрично изключва това ограничение, когато задълженията са за издръжка. В този случай законодателят е предвидил, че присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, без значение размера на самото възнаграждение, върху което се налага запор и от което се прави удръжка. Това е така, тъй като задължението за издръжка на малолетни низходящи е безусловно за техните родители и израз на прогласената в Конституцията на Р България специална закрила на децата.

Разпоредбата на чл. 79 от ГПК предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а когато не са събрани предварително от взискателя, се събират от длъжника, незнанието на която правна норма не го освобождава от задължението да ги плати. Обстоятелството, че взискателят има вземане за издръжка го освобождава от предварителното внасяне на държавни такси в производството /чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК/.

Касае за разпоредби, систематически разположени в общата част на ГПК и следователно относими към всички видове производства, включително и изпълнителното, което сочи, че законосъобразно съдебният изпълнител е предприел действия по събиране на разноските по 2 изп. производство от сметката на длъжника. Длъжникът би избегнал отговорността за разноски в изпълнителното производство, ако не е дал повод за образуването му.

Поради изложеното жалбата прекратяване. недопустима и производството по нея подлежи на

Независимо от изложеното съдът намира, че търсената издръжка е за минало време отпреди навършване пълнолетие на детето, поради което е дължима.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. К. Р. срещу отказа обективиран в Разпореждане от 24.08.2023г. да се вдигне наложеният запор върху пенсията му и се прекрати изпълнителното производство, поради навършване на пълнолетие на детето, извършени по изп.д. № 108/2019г. по описа на ДСИ при СРС.

Решението не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ИЗПРАТИ копие от настоящото решение за сведение и изпълнение по изп.д.

№ 108/2019г. по описа на ДСИ при СРС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3