Решение № 21 от 09.01.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Благоевград, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.а като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210103339 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от П. З. Й., ЕГН **********, от гр. ****** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, седалище и адрес на управление гр.******, *****, представлявано от ***** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, седалище и адрес на управление *****, представлявано от *****.

Ищецът твърди, че на 07.11.2023г., в качеството си на кредитополучател, сключил с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2864342 за сумата от 2300 лв. Поддържа, че на същата дата /07.11.2023г./ бил сключил с втория ответник "АЙ ТРЪСТ" ЕООД договор за предоставяне поръчителство, по силата на който този ответник бил поел задълженията да обезпечил пред „Кредисимо“ ЕАД задълженията му по договора за кредит. Навежда, че във връзка за договора за поръчителство заплатил на ответника възнаграждение в размер на 200 лв. Излага, че процесните Договори за кредит и за поръчителство били нищожни поради нарушение на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 вр. чл. 22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка въвежда и подробни съображения. По отношение на насрещния иск излага съображения, с които обосновава позиция за неговата неоснователност.

Ответниците смятат предявените искове за неоснователни. В тази връзка не оспорват обстоятелството, че са сключили на 07.11.2023г. с ищеца процесните договори за кредит и за поръчителство. Оспорват обаче твърденията на ищеца, че процесните договори за кредит и за поръчителство били изцяло нищожни поради нарушение на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 вр. чл. 22 ЗПК , както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка развиват подробни доводи. Ищецът по насрещния иск „Кредисимо“ ЕАД обосновава теза, че ищецът му дължал връщане на незаплатената част от получената по договора за кредит сума в размер на 221,90 лв.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните искове:

1

- първоначални главни установителни искове по чл. 26, ал. 1 предл. първо ЗЗД – за обявяване за нищожността на Договор за потребителски кредит № 2864342 от 07.11.2023г., сключен с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД и за обявяване за нищожността на договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № 2864342 от 07.11.2023г., сключен с втория ответник "АЙ ТРЪСТ" ЕООД.

- осъдителен насрещен иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ищеца (ответник по насрещния иск) да заплати на ответника „Кредисимо“ ЕАД (ищец по насрещния иск) сумата от 221,90 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 2864342 от 07.11.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск – 07.04.2025г., до окончателното погасяване.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените искове:

Предявените искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирани лица, депозирани са и пред компетентния съд.

2. Относно основателността на предявените искове:

Уважаването на първоначалните исковите претенции за прогласяване на нищожността на договора за потребителски кредит и на договора за предоставяне на поръчителство към договора за потребителски кредит е детерминирано от установяването, че процесните договори за потребителки кредит и за предоставяне на поръчителство противоречат на императивна правна норма, а именно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и че същите накърняват добрите нрави.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на противоречие на процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство към него с посочената императивна правна норма, както и че договорите накърняват добрите нрави. От своя страна ответниците трябва да докажат, че сключените сделки са валидни.

Уважаването на насрещната искова претенция пък е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ облигационно правоотношение, създадено между ответника и „Кредисимо“ ЕАД по силата на процесния договор за потребителски кредит, от който за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като неизплатена главница по заема; 2/ реалното предоставяне от „Кредисимо“ ЕАД на ответника на сумата, претендирана като главница по договора; 3/ настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата и 4/ неизпълнение на задължението на ответника да заплати претендираната главница.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна по насрещния иск следва да установи наличието на първите три от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Не се спори между страните, че между ищеца П. З. Й. (като кредитополучател и потребител) и първия ответник „Кредисимо“ ЕАД (като заемодател и кредитор) е бил сключен на 07.11.2023г. процесният Договор за потребителски кредит с № 2864342, съгласно който е бил предоставил на ищеца сумата в размер на 2300 лв. Безспорно е, че вторият ответник „АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключил на същата дата /07.11.2023г./ с ищеца договор за предоставяне на поръчителство към процесния Договор за потребителски кредит № 2864342 от 07.11.2023г. Фактът на сключването на сделките се доказва и от представените по делото преписи от Договор за потребителски кредит № 2864342 от 07.11.2023г., Приложение № 1 към него, Договор за поръчителство от 07.11.2023г., Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, и Общи условия (ОУ) за предоставяне на кредити, 2 както и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза.

По силата на Приложение № 1 към процесния договор за заем заемодателят „Кредисимо“ ЕАД предал на кредитополучателя сумата от 2300 лв., като последният се задължил с 12 месечни погасителни вноски, т.е. до 20.11.2024г. да върне заемната сума ведно с уговорената възнаградителна лихва. Кредитополучателят е получил заемната сума по процесния договор за потребителски кредит по негова банкова сметка. Получаването на заемната сума се установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните).

От съдържанието на договора се изясняват и основните параметри, при които е бил сключен, а именно: главница в размер на 2300 лв.; бил е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ от 17,23 %; лихвен процент от 16 %; общата стойност на плащанията, включваща главницата и договорната лихва – 2507,37 лв.

На същата дата 07.11.2023г. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство между втория ответник „Ай тръст” ЕООД, като поръчител, и ищеца П. З. Й., като потребител. По силата на сключения договор за поръчителство, „Ай тръст” ЕООД се е задължило да поръчителства на потребителя по Договор за потребителски кредит от 07.11.2023г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и П. З. Й. за сумата от 2507,37 лв. В чл. 2 от договора за поръчителство е предвидено поръчителят да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за изпълнението на всички задължения на потребителя, произтичащи от Договора за потребителски кредит и/или възникнали в резултат на неизпълнение на Потребителя по Договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора за поръчителство потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на изпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит в размер и при условията на Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство, а именно 12 месечни погасителни вноски, в размер на общо 1758,18 лв.

Общата дължима сума от кредитополучателя по двата процесни договора била в размер на 4265,55 лв.

На същата дата 07.11.2023г. е сключен Договор за поръчителство между първия ответник „Кредисимо“ ЕАД, като заемодател и втория ответник „Ай тръст” ЕООД, като поръчител, по силата на който поръчителят се бил задължил да отговарял солидарно с потребителя за всички негови задължения, възникнали съгласно процесния договор за кредит.

От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните), става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е 271,05 %, а не посоченият неправилно в договора 17,23 % В тази връзка от заключението на вещото лице се установява, че ако към разходите по кредита се добави и сумата за поръчителство в размер на 1758,18 лв., общата сума на разходите по кредита става 1965,55 лв. (207,37 лв. договорна лихва + 1758,18 лв. - вноски за обезпечаване на кредита). При това положение действителният ГПР надвишава 20,66 пъти допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР. Става ясно от заключението, че общата сума, която е била заплатена във връзка с процесния договор, е 2078,10 лв.

С оглед заключението на вещото лице се налага изводът, че в случая записаният в договора ГПР /17,23 %/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 07.11.2023 г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да върне само чистия размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или други разходи по кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл.

19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. На това основание се явява и 3 нищожен и договорът за предоставяне на поръчителство към процесния договор за потребителски кредит.

С оглед изложените съображение предявените първоначални установителни искове за обявяване на нищожен на процесния договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство към него са основателни.

Предвид така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на основание чл. 23 ГПК ответникът дължи на ищеца по насрещния иск само чистата стойност на кредита (главницата), като не дължи лихви или други разходи по кредита.

Общият размер на плащанията, сторени от ответника (2078,10 лв.) покрива част от главницата. Ответникът дължи остатъка от главницата в размер на 221,90 лв., поради което насрещният осъдителен иск за незаплатената част от главницата подлежи на уважаване. С оглед на това, че официалната валута в Република България от 01.01.2026г. е евро, тази сума следва да се конвертира в евро, като тя възлиза на113,46 евро. В диспозитива на съдебния акт сумата следва да бъде посочена в евро и лева.

Относно разноските:

При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено както от ищеца, така и от ответниците. На ищеца по първоначалните искове следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят претендираните и доказани разноски в размер на 537,30 лв. С оглед на това, че официалната валута в Република България от 01.01.2026г. е евро, тази сума следва да се конвертира в евро, като тя възлиза на 274,72 евро. В диспозитива на съдебния акт сумата следва да бъде посочена в евро и лева.