Решение № 1018 от 07.07.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1018 гр. Плевен, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Дарина В. Димитрова като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20254430100227 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от адрес: ***, Р. И. С., ЕГН **********,

Л. Н. С., ЕГН **********, с с адрес: *** подадена чрез пълномощника адвокат В. К. от *** със съдебен адрес: ***, против ЖСК Ч., представлявана от *** на УС Х. П. Х. с адрес:

*** , правно основание: чл.124, ал.1 ГПК и цена на иска: 27 690 лева.

Л. Н. С., се явява лично и с адв. В. К. и поддържа исковата молба.

Р. С., не се явява, представлява се от адв.В. К., който поддържа исковата молба.

ЗА ЖСК Ч., редовно призован, не се явява представител.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК. Съдът е сезиран с искане да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния имот поради изтеклата придобивна давност. Искът е предявен от и против процесуално легитимирани към момента на депозирането му и приключване на устните състезания по делото страни.

Основателността на предявения положителен установителен иск за 1 собственост по чл.124 ал.1 ГПК предполага установяване от ищците при условията на пълно и главно доказване на твърдяното право на собственост – формиране на сигурно убеждение у съда в надлежното осъществяване на всички пораждащи правото му на собственост факти. Ответникът може да проведе насрещно и то непълно доказване, което има за предмет установяването на такива факти, които изключват възможността за осъществяването на правопораждащите факти и разколебават сигурността в надлежното им настъпване, като по този начин осуетяват пълното им доказване. Фактическият състав на придобивната давност на чл.79 ал.1 ЗС по отношение на претендиращото лице следва да бъде установен при пълно и пряко доказване в процеса. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ /corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик /аnimus/, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.

Владението е законно, когато съдържа 6 признака: постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена /чл.68 и сл. ЗС/.

Безспорно е, че със Заповед № **** / 16. 08. 1977 г. на *** на ИК на ГНС-Плевен, ищцата Л. Н. С. е обезщетена по реда на чл.100 ЗТСУ с жилищен имот в сградата на ЖСК „Ч.“-, вписана на *** г. в регистъра на Плевенския районен съд в том ***. стр.***, представляващ АПАРТАМЕНТ *** етаж, състоящ се от две стаи, кухня и баня с клозет, с площ от 61.13 кв.м.. заедно с маза №** и таван №*, както и 0.872% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж в държавен УПИ в кв.309 по плана на гр.Плевен, а по КККР на гр. Плевен, одобрени със Заповед РД-1871/06.06.2008 г. на *** на АГКК, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *****.662.61.**.** (*** точка шестстотин шестдесет и две точка шестдесет и едно точка *** точка осемнадесет) находящ се в сграда №** (***) в поземлен имот с идентификатор № *****.661.62 (*** точка шестотин шестдесет и две), с административен адрес на самостоятелния обект: ***, с 2 предназначение-жилище, апартамент, с площ по документ: 61,13 кв.м., брой нива на обекта-I (едно), прилежащи части: маза №**. таван №*. при съседи на обекта: на същия етаж: *****.662.61.12.17, подобекта: *****.662.61.12.15, над обекта: няма.

От 1982 г. и до днес ищците Л. Н. С. и Р. И. С. живеят в семейни отношения в гореописания жилищен имот и го владеят непрекъснато и необезпокоявано. Съпругът - ищец Р. И. С. има съществен принос в придобиването на имота и е съвладелец в същия макар да не е членкооператор в ответната ЖСК.

В същото време ръководството на ЖСК „Ч.“ не е предприела никакви действия да снабди с нотариални актове за собственост своите член кооператори.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че ищците, първият от тях като член - кооператор, а вторият като трето лице, не член-кооператор, са установили владение върху имота. За Л.

Н. С., като член - кооператор, това може да се смята, че е станало към 1998г., когато сградата е влязла в експлоатация, а за Р. И. С., като трето лице не член-кооператор, за него няма никаква правна пречка да възстанови владението, още от самото начало. По въпроса има трайна съдебна практика.

От приложените към делото писмени доказателства и показанията на свидетелките В.В.К., П.М.К. и И.С.В., се установяват безспорно следните обстоятелства:

Ищцата Л. Н. С., като собственик на отчужден недвижим имот е била обезщетена по реда на чл. 100 ЗТСУ с жилище, което съвпада с процесния имот като обозначение секция Г7 от Заповед № ****/16.08.1977 г. на *** на ИК на ГНС-Плевен съвпада с литерното обозначение ***, което е видно и от Схема № 15-******* *** г. на СГКК-Плевен. Това се потвърждава и от показанията на горепосочените свидетелки. Видно от показанията на същите свидетелки, ищците Л. Н. С. и Р. И. С. са съпрузи и живеят в процесния имот от 1982 г. до днес. През цялото време същите са го владели и ползвали спокойно и необезпокоявано без пречки и претенции от трети лица, включително и от страна на ЖСК Ч.. Установено е, че ищците са извършвали и участвали във всякакви ремонтни действия в имота и общите части на сградата, например покрива, както и в поддръжката на тези общи части, явно, 3 със знанието на ръководството на формалния собственик ЖСК „Ч.“ и без неговото противодействие. Нещо повече, още през 1982 г. ръководството на кооперацията на практика се е самоотстранило от управлението на сградата и е предоставило на член- кооператорите сами да си решават проблемите с нейното стопанисване, заявявайки им, че те са собственици на обектите в нея.

Във връзка с това не са предприемани и действия от страна на това ръководство по снабдяване на член-кооператорите с нотариални актове по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК.

От представеното като доказателство Писмо изх.№ Пл-22-00022/24.01.2025 г. на РДНСК-Плевен се установява, че към 1998 г. сградата на ЖСК Ч. е била фактически завършена и спрямо нея не се прилага процедурата за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал.2 и 3 ЗУТ. Крайното становище е, че процесният имот може да се ползва по предназначение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

По отношение на придобивната давност в конкретния случай от значение е качеството на всеки от ищците спрямо ответника ЖСК Ч..

Последната формално се явява собственик на имота, тъй като не е снабдила член-кооператорите с нотариални актове за собственост, поради което продължава да съществува в правния мир.

Няма спор, че ищецът Р. И. С. не е член-кооператор. Спрямо собственика ЖСК „Ч.“ той е трето лице и като такова той живее и ползва процесния имот без правно основание. В случая е без значение, че е съпруг на член- кооператор, защото собственикът разполага с правната възможност за изваждането на всеки съвладелец от имота поотделно дори съвладението да се осъществява от съпрузи. Поради това, всеки съвладелец осъществява владението лично за себе си и спрямо останалите съвладелци. Прекъсването на придобивната давност спрямо един съвладелец не прекъсва давността на останалите съвладелци, дори и да са съпрузи. В този смисъл е Решение № 42 от 28.06.2022 г. по гр. д. 3053 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 2- ро гр. отделение.: „ Отделният владелец може да бъде лишен от владението, респ. владението му да бъде прекъснато чрез предявяване иск за собственост, без да се засяга владението на останалите съвладелци. За всеки един от съвладелците, владението произвежда напълно самостоятелно действие.

4

Когато владението на единия от съпрузите - съвладелци е прекъснато с предявяване на иск за собственост, това обстоятелство не рефлектира върху владението на другия съпруг и съответно върху течението на срока на придобивната давност в негова полза. Към хипотеза на съвпадение, осъществявано от съпрузи са неприложими нормите, уреждащи разпореждането с вещни права, притежавани в режим на бездялова съпружеска имуществена общност и прекъсване или изгубване на владението от единия да не рефлектира върху владението на другия съпруг. Това разрешение се извежда от неприложимостта на правната уредба на субективните права към владението като фактическо състояние, както и от правните характеристики на съвладението като общо упражняване на фактическа власт от две и повече лица с намерение за своене за себе си и за другите съвладелци, при което всеки един от съвладелците е самостоятелен владелец, включително и по отношение на другите съвладелци. “ Няма никакви данни ръководството на ЖСК „Ч.“ или каквото и да е трето лице да е предприемало действия по прекъсване владението на този ищец и с оглед събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че същият е придобил чрез давностно владение собствеността на 1/2 идеална част от процесния имот. Трето лице, което не е член-кооператор може да придобие чрез давностно владение собственост на имот в ЖСК и в този смисъл е Решение № 527 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1136/2009 г. на ВКС, първо гр.о.: „Докато обектът е собственост на ЖСК, този, за когото е определен от общото събрание може да претендира единствено на основание чл. 38а от ЗЖСК изваждането на всеки, който се намира без основание в определеното му е разпределителния протокол жилище. Няма пречка в това производство да бъде противопоставено от всяко трето лице възражение за придобиване по давност на обекта, собственост на ЖСК. Касае се за недвижим имот, собственост на юридическо лице, за придобиването по давност на който няма забрана, освен ако не се касае за имот, държавна, или общинска собственост. Разпоредбата на чл, 31, ал. 3 от ЗК от 1991г. /отм./, действала от 03.08.1991г. до 03.01.2000 г. съдържаща забрана да се придобие по давност имущество на кооперация не намира приложение към имотите, придобити от ЖСК, тъй като целта на ЖСК е различна от останалите кооперации, използващи основни средства за развитие на дейността си.

Именно отчитайки спецификата в целта и средствата за постигането й, 5 законодателят е уредил учредяването, функционирането и прекратяването на ЖСК в отделен специален закон, който дерогира приложението на ЗК." По отношение придобивната давност на ищцата Л. Н. С. от значение е обстоятелството, че същата е член-кооператор в ответната ЖСК „Ч.“. По принцип до снабдяването и с нотариален акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК, тя не би могла да стане собственик на целия имот или на част от него. В практиката си обаче ВКС приема едно важно изключение. Допустимо е член-кооператор да придобие чрез давностно владение имот, собственост на ЖСК, ако сградата е фактически построена и член-кооператорът не е снабден с нотариален акт поради бездействието на ръководството на ЖСК. В този смисъл е Решение № 527 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1136/2009 г. на ВКС, първо гр.о.: “Членкооператор може да придобие по давност обекта, който е определен за него едва след обособяването на обекта на собственост и приемането в експлоатация на сградата. Това е така, защото от една страна в този момент вече е възникнал обектът на собственост и от друга, целта на ЖСК е постигната. Вярно е, че членственото правоотношение не е прекратено, щом за обекта не е издаден нот. акт по чл. 35, ал.2 от ЗЖСК, но след постигане целта на кооперацията, то е изпразнено от съдържание и ако единствено бездействието на органите на ЖСК за снабдяване на членовете й с нот. актове е причина да не възникне правото на собственост върху обектите за тези, за които са определени от общото събрание, то няма пречка тези обекти да се придобият по давност от тях, ако са доказани елементите на владението по отношение на юридическото лице ЖСК. В този случай правното очакване за придобиване на обект чрез членство в ЖСК следва да е променено в намерение за придобиване на обекта по давност, т.е. независимо и въпреки бездействието на органите на ЖСК. “ Както е Видно от Писмо изх.№ Пл-2200-022/24.01.2025 г. на РДНСК-Плевен, към 1998 г. сградата е била вече завършена и процесният имот е бил обособен с всички индивидуализиращи го белези. И в този случай няма никакви данни ръководството на ЖСК Ч.“ или каквото и да е трето лице да е предприемало действия по прекъсване владението на ищцата. Спрямо всички тя е демонстрирала явното намерение за своене на имота, което се доказва от писмените и гласните доказателства по делото. Според свидетелските показания, сградата на ЖСК „Ч.“ е била построена още през 1982 г., но дори да се приеме, че това е станало през 1998 г., то пак към дата на подаването на исковата молба са изминали повече от 10 6 години. Ищцата е обезщетена с процесния имот в ЖСК „Ч.“ по реда на чл.100 ЗТСУ, поради което е владяла имота на основание, годно да я направи собственик на същия, следователно тя е добросъвестен владелец и придобивната давност за нея е 5 години. С оглед осъществяваното с нейния съпруг съвладение, тя също се явява собственик на 1/2 идеална част от имота.

Разпечатката съдържа 31 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/448d014e-fcd8-494a-a805-88d70aad9bbf