Решение № 38 от 28.05.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Чирпан, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Административно наказателно дело № 20265540200060 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №25-0375-000537/19.11.2025 г., издадено от Недялко Сребрев П. – началник група към ОДМВР – Стара Загора, РУ – Чирпан, с което на Д. Д. Д.

ЕГН ********** от гр. Чирпан, за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което го обжалва в срок. Счита наказателното постановление за незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва да е извършил вмененото му нарушение, като твърди, че пешеходците не са се намирали в платното му за движение, а в насрещното платно, разделено с остров. Навежда доводи за непълно и неясно описание на нарушението, както и за допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Иска от съда да отмени атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, изпраща писмено становище, в което счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.09.2025 г., около 21.33 часа, в гр. Чирпан, по бул. „Георги Димитров“, до № 42, жалбоподателят Д. Д. управлявал лек автомобил „Мерцедес Е270“ с рег. № ***, собственост на Д.Д.

Д..

По същото време свидетелите С. Д. и В. К. – служители при РУ – Чирпан, изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение. Двамата възприели, че жалбоподателят не пропуснал пресичащи пешеходци, намиращи се на пешеходна пътека тип „зебра“, поради което спрели автомобила за проверка.

На място на жалбоподателя бил съставен АУАН серия СА №4104177/24.09.2025 г., връчен му лично и подписан от него. В законоустановения срок постъпило възражение по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което административнонаказващият орган приел за неоснователно, след което издал и атакуваното наказателно постановление.

1

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на свидетелите С. Д. и В. К., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, както и от приложените по делото писмени доказателства – АУАН, наказателно постановление, възражение по чл.44 от ЗАНН, сведения, становище по възражението и останалите материали по административнонаказателната преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице имащо правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка на атакуваното наказателно постановление, съобразно правомощията си по чл.63 от ЗАНН, съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, които да обуславят неговата отмяна.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на предоставените им правомощия и в предвидените от закона срокове. Същите съдържат изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, а нарушението е описано по начин, позволяващ на санкционираното лице да разбере административнонаказателното обвинение и да организира защитата си.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта. Обстоятелството, че в акта е отбелязано „няма възражения“, не ограничава правото на защита на нарушителя, доколкото същият е упражнил правото си по чл.44 ал.1 от ЗАНН и е депозирал писмено възражение в предвидения от закона срок, което е било разгледано от административнонаказващия орган.

Съдът намира за неоснователни и възраженията относно непълно и неясно описание на нарушението. В АУАН и НП ясно са посочени мястото, времето, механизмът на нарушението и нарушената правна норма. Макар използваната в наказателното постановление формулировка „не пропуска стъпили на пешеходна пътека тип зебра преминаващи пешеходци“ да не е редакционно прецизна, същата не води до неяснота относно административнонаказателното обвинение. От съдържанието на акта и наказателното постановление безспорно се установява, че на жалбоподателя е вменено нарушение по чл.119 ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в непропускане на пешеходци, намиращи се на пешеходна пътека. Жалбоподателят е разбрал обвинението и е организирал защитата си именно срещу него, което се установява както от подаденото възражение, така и от изложеното в жалбата и съдебните прения.

Съгласно разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение.

В показанията си свидетелят С. Д. изрично сочи, че пешеходците са били преминали разделителния остров и са се намирали в платното за движение на жалбоподателя, като уточнява, че ако не били навлезли в неговото платно, не би спрял водача.

Свидетелят В. К. също последователно заявява, че пешеходците са били група лица, които ясно са показали намерение да пресекат, намирали са се на островчето и са спрели именно за да изчакат преминаването на автомобила. Свидетелят сочи още, че пешеходците са били видими, мястото е било осветено и не е имало обективни пречки водачът да ги възприеме.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективни, последователни и взаимнодопълващи се. Същите кореспондират и с писмените доказателства по делото.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Е.И. в частта, в която твърди, че пешеходците не са били стъпили на острова и не е имало пешеходци в платното на движение.

Свидетелката е пътувала в автомобила на жалбоподателя и показанията й остават изолирани и противоречащи на останалия доказателствен материал. Освен това самата тя заявява, че не е видяла пешеходците, което не опровергава категоричните възприятия на полицейските служители.

Неоснователно е и възражението за липса на реална опасност за пешеходците. За 2 съставомерността на нарушението по чл.119 ал.1 от ЗДвП не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат или непосредствена опасност от пътнотранспортно произшествие. Достатъчно е водачът да не изпълни задължението си да пропусне пешеходците на пешеходната пътека.

Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид, доколкото същото засяга обществените отношения, свързани с безопасността на движението и защитата на пешеходците като уязвими участници в пътното движение.

Административнонаказващият орган правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и законосъобразно му е наложил наказание на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП. Размерът на санкцията е фиксиран в закона и не подлежи на индивидуализация.

Ето защо НП следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.

Съдът, като съобрази разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН, намира, че в полза на ОДМВР – Стара Загора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-0375-000537/19.11.2025 г., издадено от Недялко Сребрев П. – началник група към ОДМВР – Стара Загора, РУ – Чирпан, с което на Д. Д. Д.

ЕГН ********** от гр. Чирпан, за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв.

ОСЪЖДА Д. Д. Д. ЕГН ********** от гр. Чирпан да заплати на ОДМВР – Стара Загора сумата от 50 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________

3