Решение № 70 от 07.03.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Р., 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян

Членове:

Николинка Чокоева

Светослав Тодоров при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Светослав Тодоров Въззивно гражданско дело *0224500500657 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от И. Д. Г. срещу Решение № 928/01.07.2022г. по гр.д.

№ 3800/2021г. по описа на Районен съд гр. Р., в частта, с която като неоснователен е отхвърлен предявения против И. П. Е. иск с правно основание чл.43, ал.1, б. „а“ ЗН за унищожение на саморъчно завещание, обявено от нотариус № *** и район на действие РРС с протокол от 11.12.2020г., вписан в Служба по вписванията – гр. Р. с вх. № 13915 от 22.12.2020г., дв. вх. регистър № 13606, акт *10, том 8, направено от Д.Д.И., с ЕГН **********, б.ж. на с. К., общ. И., обл. Русe, починал на 15.10.2020г.

В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, вътрешно противоречиво и необосновано, както и постановено при нарушение на процесуалните правила. Съдът неправилно изяснил спора от фактическа страна, което наред с неправилното приложение на материалния закон довело до неправилните му правни изводи. Твърди се, че съдът не е анализирал по правилен начин експертното заключение в относимата му част – заключението по приетата комплексна експертиза следвало да се съобрази само в частта, съдържаща категорично експертно становище, а да не се цени в заключителната част. Заключението на вещите лица почивала на предположения, а съдът не само го приел, но и сам направил свои предположения и така обосновал крайния си извод.

Пренебрегнат бил факта, че И. е бил подложен на терапия с опиоиди и е приемал тези медикаменти с наркотично действие системно, продължително и ежедневно. Нито в експертизата, нито в решението на съда, не било обсъдено постоянното въздействие върху психиката на И. на болковия синдром и въздействието на опиоидите. Фактът, че последният шофирал под въздействие на опиоидните лекарства, противно на приетото от съда, доказвало, че той не е разбирал свойството и значението на действията си. Избирателният подход и превратното интерпретиране на доказателствата били възприети от съда и спрямо свидетелските показания. Неправилно съдът приел, че не следва да цени и игнорирал изцяло 1 показанията на свидетелите Д.В. и М.Р., а кредитирал показанията на св. А., които били изцяло дискредитирани от писмените доказателства и становището на онколога д-р К., а освен това били вътрешно противоречиви и неправдоподобни. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част, уважаване на предявения иск и присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва нейната основателност. Твърди се, че съдът правилно е ценил експертизата в нейната цялост.

Доводите в жалбата изразявали единствено личното становище на ищцата по отношение на приема на лекарства от покойния и тяхното въздействие върху него. От съвкупността на събраните по делото доказателства можел да се направи единствения възможен извод, че въпреки заболяването си Д. И. е действал разумно и осъзнато на 12.10.2020г. и последствията от заболяването му не са засегнали волевата сфера на действие. Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, както и присъждане на направените в производството разноски.

Постъпила е и частна жалба от И. Д. Г. срещу Определение № 3614/05.10.2022г. по същото дело на Районен съд гр. Р., с което е отхвърлена молба с правно основание чл.248 ГПК за изменение на Решение № 928/01.07.2022г., в частта му за разноските. Нормата на чл.78, ал.2 ГПК предвиждала наличие на две кумулативни предпоставки за освобождаване на ответника от заплащане на разноски, които в случая не били налице. Ответницата ползвала целият имот като собствен, не давала достъп на ищцата и с това станала причина за завеждане на предявения евентуален иск. Не била налице и другата предпоставка за освобождаване на ответницата от разноски, тъй като в отговора на исковата молба нямало изрично признание на иска, а в съдебно заседание процесуалния представител на ответницата изрично заявил, че не признава иска, а го оспорва. Моли за отмяна на определението на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК и изменение на решение № 928/01.07.2022г. в частта му по разноските.

В отговор на частната жалба, ответницата в първоинстанционното производство развива доводи за неоснователност на жалбата и моли за оставяне на същата без уважение.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат изложеното във въззивната жалба, частната жалба и отговорите по тях, не правят доказателствени искания.

За да се произнесе по спора, съставът на Р.нския окръжен съд съобрази следното:

Производството по гр.д. № 3800/2021г. по описа на Районен съд гр. Р. е образувано по искова молба от И. Д. Г. срещу И. П. Е., с която са предявени евентуално съединени искове, главният с правно основание чл.43, ал.1, б. „а“ ЗН за унищожаемост на саморъчно завещание, направено от Д.Д.И. и обявено с протокол от 11.12.2020г., а евентуалният с правно основание чл.19, ал.1 ЗН вр. чл. 124 ГПК за прогласяване недействителността на саморъчното завещание в частта над притежаваната от завещателя ½ идеална част.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сестра на Д.Д.И., починал на 15.10.2020г., б.ж. на с. К., общ. И., обл. Р.. Двамата притежавали в съсобственост при равни права по наследство от техните родители недвижими имоти: дворно място с къща, гараж, лятна кухня и стопанска постройка в с.К., ул. „В.Л.” * /процесният имот/; парцел в съседство, наследствени земеделски земи и движими вещи. Ищцата имала собствена къща, която била в непосредствено съседство на процесния имот, в който нейният брат Д. живеел с ответницата. С брат си били в много близки отношения, гостували си, помагали си, а и били съседи. Не поделили наследствените си имоти, защото нямало такава необходимост. Д. И. нямал деца, а ищцата имала стабилен брак и две дъщери, при които щели да преминат родовите имоти.

През 2019г. Д. заболял тежко от онкологично заболяване – рак на костите. От есента на 2

2019г. бил подложен на химиотерапия, която продължила през определени интервали до кончината му. За съжаление състоянието му не се подобрило. Няколко месеца преди да почине, той изпитвал непоносими болки и пиел обезболяващи и други медикаменти в големи количества. Болките му били толкова силни и мъчителни, че на няколко пъти споделял на сестра си, че не иска повече да живее и иска да сложи край на живота си.

Ищцата го успокоявала, а той обещавал да не се поддава на такива мисли, като казвал, че просто си говорел за да му олекне. През последните два месеца от живота си Д. бил под постоянно медикаментозно въздействие, вследствие на което бил коренно променен, объркан, вял, неадекватен, а през повечето време спял.

На 10.10.2020г. ищцата го заварила неадекватен, говорел несвързано, настоявал да му помогне да се самоубие, речта му била накъсана, умът му се замъглявал и на моменти не можел да я разпознае. Ищцата се разстроила и веднага съобщила на близките си и на ответницата, като на последната казала, че незабавно трябва да потърсят помощ от психолог, а тя отговорила, че ще се ангажира с това. Разбрали се, че в тази ситуация Д. трябва да е под постоянно наблюдение, защото изобщо не бил на себе си.

На 15.10.2020г. в 5.45 сутринта, ответницата се обадила на ищцата по телефона и поискала да се обади на Полицията и Бърза помощ, защото Д. се самоубил.

Ищцата счита, че след случая от 10.10.2020г. ответницата вместо помощ от психолог, потърсила такава от юрист. На 12.10.2020г. Д. И. по предоставен образец направил завещателно разпореждане в полза на ответницата, а само два дни покъсно тя съобщила за неговата смърт. Със саморъчно завещание от 12.10.2020г., наследодателят на ищцата Д.Д.И. е завещал на ответницата И. П. Е. следния недвижим имот: къща, кухня, гараж и стопански постройки в с.К., ул. „В.Л.” *, заедно с дворно място. Съгласно удостоверение за данъчна оценка изх.№ 6805000809/25.05.2021г., издадено от МДТ – Община И., обл.Р.нска и актуална скица № 548/10.06.2021г., издадена от Община И., обл.Р.нска, завещаният имот бил с партиден № 6805 Г13419, находящ се в с.К., община И., обл. Р.нска, ул. „В.Л.” *, планоснимачен № 77, квартал 12, по регулационния план на с.К., община И., одобрен със Заповед *88/05.05.1987г. представляващ УПИ ***** в квартал 12 по плана на селото, при граници: УПИ *****, УПИ *****, УПИ ****, УПИ ***, с площ от 520 кв.м., с построени в него масивна жилищна сграда на два етажа с площ 132 кв.м., жилище – лятна кухня с площ 30 кв.м.; гараж с площ 24 кв.м., стопанска постройка – навес с оградни стени с площ 30 кв.м.

Описаният недвижим имот бил идентичен с имот ****, кв.17, по стар обезсилен план на с.К., община И., обл.Р.нска, цитиран в нотариален акт № 141, том 3, нот.дело № 786 от 15.12.1953г., с който баща им Д. И. М. придобил собствеността на имота. Завещаният имот ищцата и брат й наследили от техните родители Д. И. М., б.ж. на с.К., община И., обл.Р.нска, починал на 12.05.2004г. и М. И. М.а, б.ж. на с.К., община И., обл.Р.нска, починала на 05.05.2014г. Дворното място било купено от баща им с посочения нотариален акт, а сградите родителите им построили по време на брака си. Двамата им родители живели в този имот до смъртта си. След смъртта им, ищцата и брат й решили, че няма смисъл да делят наследството си, което в крайна сметка един ден ще се наследи от двете дъщери на И.

Г.. Когато брат й разбрал прогнозата за заболяването си, споделил с ищцата и близките й, че на ответницата ще прехвърли своите лични земеделски земи, но никога не е споделял намерение имотът на родителите им да излиза извън семейството. Обратно, винаги настоявал, че няма защо да се делят, след като дяловете им един ден ще преминат върху двете дъщери на ищцата и така ще останат в рода. Според ищцата, ако брат й имал намерение да прехвърли процесния имот на ответницата, като знаел прогнозата за изхода от болестта си, той би го сторил доброволно по-рано, така, както направил с личните си земеделски земи, прехвърляйки ги на ответницата четири месеца по-рано – точно както им бил казал. Счита, че при неговото тежко здравословно и неадекватно психическо състояние в последните няколко дни преди смъртта му, ответницата е злоупотребила с неговото 3 положение. Вместо да се погрижи за живота и здравето му, особено след посочения по-горе случай от 10.10.2021г., тя буквално за два дни е организирала извършването на завет в нейна полза. Вместо да му осигури морална подкрепа лично или чрез специалист, вместо да го отклони от мислите за неизбежна смърт, тя в разрез с добрите нрави е провокирала такива, като му е връчила образец за завет – само два дни след изявените мисли за самоубийство, възползвайки се от неговата обърканост, лабилност и неадекватност. Саморъчното завещание е обявено от нотариус с рег.№ *** и район на действие РРС на 11.12.2020г. и вписано в Служба по вписванията – гр.Р. с вх.№ 13915 от 22.12.2020г., дв.вх.регистър № 13606, акт *10, том 8. Завещателното разпореждане, с което брата на ищца завещал на ответницата съсобствения им недвижим имот било частно такова /завет/, защото към момента на смъртта си притежавал и други имущества – движимо имущество, включително покъщина и инвентар в завещания имот, както и други недвижими имоти, някои от които също в съсобственост с ищцата. В качеството си на единствен негов наследник по закон и съсобственик на завещания имот, за ищцатта бил налице правен интерес от оспорването на направения от брат й завет в полза на ответницата, от който тя се ползвала, видно от поведението й и вписването му в имотния регистър. Ищцата поддържа, че завещателното разпореждане, извършено с цитираното саморъчно завещание, е унищожаемо на основание чл.43, ал.1, б.”а” от ЗН. Към момента на завета нейният брат нямал способност да завещава и да извършва с пълно съзнание каквито и да било правни действия. Той бил вече неадекватен, ментално объркан, имал натрапчиви нереални представи, речта и мисълта му се помрачавали, губел представа за време и личности. Само моторната му памет, а не ясното му съзнание, е позволила той механично да препише поднесеният му от ответницата предварително подготвен от юрист текст на завещание, което било видно от съдържащите се в същото специфични юридически термини. Завещанието, направено в този момент от живота на нейния брат, с оглед здравословното му и психическо състояние, не представлявал съзнаван акт от негова страна, тъй като през последните си дни, той нямал изобщо реална представа и осъзнатост нито за житейски, нито за правни последици и действия.