Решение № 1477 от 19.12.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3243/2025
- Вид
- Решение № 1477
- Подписан
- 19.12.2025
- В сила
- 19.12.2025
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Радослав Христов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1477 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Г. като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20255300503243 по описа за 2025 година
Производство по чл.437, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по жалба на С. И. Н. от гр. ****, чрез пълномощника му адв.Т. П.А., АК-**** против Постановление № 1488/ 04.09.2025г. по ИД№256/2025г. по описа на ЧСИ М.Кирова, с рег.№ 823 на КЧСИ , с което е отказано намаляване на размера на адв.възнаграждение / АВ/ на пълномощника на взискателите в размер от 800 лева / по 400 лева за всеки от взискателите/. По поддържани доводи в молбата, депозирана пред ЧСИ за прекомерност на АВ по конкретното ИД и вида на извършените изп.действия при ниска правна и фактическа сложност, се детайлизира, че длъжникът е изпълнил доброволно задължението за заместимо действие чрез предаване на имота, предмет на делото, преди изтичане на срока по Поканата за доброволно изпълнение и без съдействието на ЧСИ. Освен това упражняването на правата от проц.представител на взискателите и едновременно с едни и същи действия, като следва да се отчете, че интересите на двамата взискатели не са противопоставими или изключващи се.
Взискателите Н. Г.К. и В. Г.К., редовно уведомени чрез адв.В.Р., не вземат становище по жалбата.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ М.Кирова, рег.№ 823, район на действие ОС-Пловдив, счита жалбата за неоснователна, излага становище относно изчислението на адв.възнаграждение на основание чл.7, ал.2, вкл. чл.7, ал.2, т.2 от НВАР с оглед материалния интерес по делото.
ПОС като взе предвид представените доказателства , намери следното:
1
Жалбата изхожда от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на ЧСИ з разноските, подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Делото е образувано от Н. Г.К. и В. Г.К. и двамата от гр.***** против С. И. Н. от гр. **** за изпълнение по издаден ИЛ от 26.06.2025г. по г.д. 2730/2025г. по описа на АРС, с който е удостоверено поставянето в общ дял на взискателите посочен ПИ . Покана за доброволно изпълнение от 04.07.2025г, с която длъжникът е поканен да освободи имота в двуседмичен срок от връчване на поканата, е била получена от длъжника на 26.07.25г. С Молба вх.№ 14635/12.08.2025г. взискателите Н. Г.К. и В. Г.К., чрез адв.В.Р. са поискали отлагане на насрочения въвод, тъй като след получаване на ПДИ длъжникът е освободил имота и предал владението му на взискателите.
От горното се установява, че длъжникът е изпълнил задължението по ИЛ и ПДИ в указания от ЧСИ двуседмичен срок , след като на 12.08.2025г. взискателите вече са уведомили ЧСИ за изпълнение на задължението по ИЛ, съответно в срока за доброволно изпълнение. Следователно след изпълнението на длъжника не е било налице основание за предприемане на изпълнителни действия във връзка с провеждане на принудително изпълнение, с оглед на което заплащане на разноски за изпълнителното производство от страна на длъжника се дължи само за неговото образуване, а именно по чл.10, т.1 НВАР - в размер на по 200 лева за всеки от взискателите, с оглед общият им и идентичен интерес в изп.производство. Поради това възнаграждение за водене на изп.производство не се дължи, а възражението на жалбоподателя за намаляване на възнаграждението до този размер се явява основателно.
Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и 4 ГПК, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление № 1488/ 04.09.2025г. по ИД№256/2025г. по описа на ЧСИ М.Кирова, с рег.№ 823 на КЧСИ , с което е отказано намаляване на размера на адв.възнаграждение на пълномощника на взискателите Н. Г.К. и В.
Г.К. в размер от 800 лева / по 400 лева /за всеки от взискателите по молбата на длъжника вх.№ 14683/ 12.08.2025г. по вх.рег на ЧСИ.
НАМАЛЯВА размера на разноските за възнаграждение за процесуално представителство на процесуалния представител на взискателите Н. Г.К. и В.
2
Г.К. на по 200 лева / двеста лева/ за всеки от тях, или общо 400 лева / четиристотин лева/, дължим на основание чл.10, т.1 НВАР за образуване на изпълнителното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 1477 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Г. като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20255300503243 по описа за 2025 година
Производство по чл.437, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по жалба на С. И. Н. от гр. ****, чрез пълномощника му адв.Т. П.А., АК-**** против Постановление № 1488/ 04.09.2025г. по ИД№256/2025г. по описа на ЧСИ М.Кирова, с рег.№ 823 на КЧСИ , с което е отказано намаляване на размера на адв.възнаграждение / АВ/ на пълномощника на взискателите в размер от 800 лева / по 400 лева за всеки от взискателите/. По поддържани доводи в молбата, депозирана пред ЧСИ за прекомерност на АВ по конкретното ИД и вида на извършените изп.действия при ниска правна и фактическа сложност, се детайлизира, че длъжникът е изпълнил доброволно задължението за заместимо действие чрез предаване на имота, предмет на делото, преди изтичане на срока по Поканата за доброволно изпълнение и без съдействието на ЧСИ. Освен това упражняването на правата от проц.представител на взискателите и едновременно с едни и същи действия, като следва да се отчете, че интересите на двамата взискатели не са противопоставими или изключващи се.
Взискателите Н. Г.К. и В. Г.К., редовно уведомени чрез адв.В.Р., не вземат становище по жалбата.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ М.Кирова, рег.№ 823, район на действие ОС-Пловдив, счита жалбата за неоснователна, излага становище относно изчислението на адв.възнаграждение на основание чл.7, ал.2, вкл. чл.7, ал.2, т.2 от НВАР с оглед материалния интерес по делото.
ПОС като взе предвид представените доказателства , намери следното:
1
Жалбата изхожда от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на ЧСИ з разноските, подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Делото е образувано от Н. Г.К. и В. Г.К. и двамата от гр.***** против С. И. Н. от гр. **** за изпълнение по издаден ИЛ от 26.06.2025г. по г.д. 2730/2025г. по описа на АРС, с който е удостоверено поставянето в общ дял на взискателите посочен ПИ . Покана за доброволно изпълнение от 04.07.2025г, с която длъжникът е поканен да освободи имота в двуседмичен срок от връчване на поканата, е била получена от длъжника на 26.07.25г. С Молба вх.№ 14635/12.08.2025г. взискателите Н. Г.К. и В. Г.К., чрез адв.В.Р. са поискали отлагане на насрочения въвод, тъй като след получаване на ПДИ длъжникът е освободил имота и предал владението му на взискателите.
От горното се установява, че длъжникът е изпълнил задължението по ИЛ и ПДИ в указания от ЧСИ двуседмичен срок , след като на 12.08.2025г. взискателите вече са уведомили ЧСИ за изпълнение на задължението по ИЛ, съответно в срока за доброволно изпълнение. Следователно след изпълнението на длъжника не е било налице основание за предприемане на изпълнителни действия във връзка с провеждане на принудително изпълнение, с оглед на което заплащане на разноски за изпълнителното производство от страна на длъжника се дължи само за неговото образуване, а именно по чл.10, т.1 НВАР - в размер на по 200 лева за всеки от взискателите, с оглед общият им и идентичен интерес в изп.производство. Поради това възнаграждение за водене на изп.производство не се дължи, а възражението на жалбоподателя за намаляване на възнаграждението до този размер се явява основателно.
Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и 4 ГПК, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление № 1488/ 04.09.2025г. по ИД№256/2025г. по описа на ЧСИ М.Кирова, с рег.№ 823 на КЧСИ , с което е отказано намаляване на размера на адв.възнаграждение на пълномощника на взискателите Н. Г.К. и В.
Г.К. в размер от 800 лева / по 400 лева /за всеки от взискателите по молбата на длъжника вх.№ 14683/ 12.08.2025г. по вх.рег на ЧСИ.
НАМАЛЯВА размера на разноските за възнаграждение за процесуално представителство на процесуалния представител на взискателите Н. Г.К. и В.
2
Г.К. на по 200 лева / двеста лева/ за всеки от тях, или общо 400 лева / четиристотин лева/, дължим на основание чл.10, т.1 НВАР за образуване на изпълнителното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3