Решение № 910 от 15.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. Русе, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20224520103989 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 3, предл. второ от ЗС и чл. 61 от ЗС от Г. Г. Д. против Г. В. И..

Ищецът твърди, че е собственик по силата на нот. акт, вписан в СВ гр. Русе, под № 22, том 49, дело 11147, вх.рег. № 18029 от 13-12-2004 г. на mоземлен имот, представляващ 180/247.60 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО с площ от 347.60 кв.м., находящо се по ул. Д.Д. № 69, гр. Русе, заедно с жилище, част от масивна двуетажна жилищна сграда, заедно с 180/347.60 ид.ч. от общите части на сградата, на който имот ответникът е ползвател. Правото на ползване било запазено при прехвърлителната сделка в полза на прехвърлителя .

Ищецът твърди, че ответникът, въпреки учреденото в негова полза право на ползване върху имота, трайно не живее в него и не полага необходимите грижи за имота. Считано от януари 2017 г., той постоянно и трайно живеел в друг негов /собствен/ жилищен имот, находящ се в гр. Русе, местност Х.Д. № 52А. Не посещавал имота, предмет на правото на ползване, както и не осъществявал това си право чрез трети лица. Въпреки задълженията си на ползвател да ползва и поддържа имота с грижата на добър стопанин, той не изпълнявал тези задължения, което довело до значителни щети по имота и поради това имало опасност да се стигне до разрушаването му и невъзможността да се ползва по предназначение - за живеене. Неизпълнението на ползвателя се изразявало в следното: за периода от 2004 г. до 2016 г. не е заплащал дължимите данъци и такси, като те били заплащани от ищеца чрез нейната майка. От 2018 г. не полагал никакви грижи и не поддържал имота в добро състояние, годен за обитаване, поради което той се нуждаел от спешен необходим ремонт на покрива и подпокривното пространство, тъй като имало теч, който е довел до щети в подпокривното пространство, а от там и в жилищните помещения. Всички помещения в имота били в ужасно мръсно и неподдържано състояние и са негодни за обитаване. Неподдържано 1 и запустяло било и прилежащото дворно пространство.

Ищецът твърди също, че съседите неколкократно се свързвали с ответника, за да се предприемат действия за извършване на необходим ремонт на покрива и други части на имота, тъй като същият е слепен със съседния имот, но ответникът не предприел никакви действия, нито дал съгласие да бъде извършен такъв ремонт. Той не е уведомявал ищеца, че имотът се руши и трябва да се предприемат действия по съхраняването му. Ответникът, като ползвател, не е изпълнил задължението си и да застрахова имота, въпреки, че нямали изрична договорка, че е освободен от това си задължение.

След справка по партидите за ток и вода за имота, ищецът установила, че през последните почти 5 години няма никаква консумация както на ел. енергия, така и вода.

За да защити правата си на собственик, ищецът изпратила на ответника писмено предупреждение, че ако не предприеме незабавни действия да извърши дейности по запазване на имота и не извърши в 10- дневен срок от получаването му необходимия ремонт на покрива и подпокривното пространство, не извърши основно почистване на жилищните помещения и на прилежащия двор и не ремонтира стаите, в които има значителни щети от теч от покрива, то тя ще прекрати правото му на ползване върху имота. Предупреждението е връчено на ползвателя лично на 14.06.2022 г. чрез ЧСИ Васил Николов № 914 с район на действие РОС, но съответните действия не били предприети.

Ищецът моли да бъде признато за установено на основание чл. 59, ал. З, предл. второ от ЗС по отношение на ответника, че учреденото в негова полза на 10.12.2004 г. с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот, вписан в СВ гр. Русе, под № 22, том 49, дело 11147, вх.рег.

№ 18029 от 13.12.2004 г. право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху процесния недвижим имот е погасено в полза на собственика Г. Г. Д., поради неупражняването му от ползвателя в продължение на 5 години.

При условията на евентуалност моли съдът да прекрати правото на ползване, учредено в полза на ответника на основание чл. 61 от ЗС поради неизпълнение от страна на ползвателя на съществени задължения - не полага никакви грижи за имота, поради което в него са настъпили значителни щети, които го застрашават от частични срутвания и значително повреждане.

Ищецът претендира направените разноски по делото .

В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва исковете, навежда различни от заявените в исковата молба факти, прави доказателствени искания.

По отношение на иска с правно основание чл. 59, ал. З от ЗС възразява срещу твърдението на ищцовата страна, че правото на ползване върху процесния имот не се упражнява, считано от 01.01.2017 г. Ответникът живеел в имота на ул. Д.Д. в гр. Русе, заплащал данъци за същия и полагал добри грижи за поддръжката му непрекъснато от момента на запазване правото на ползване до момента на подаване на отговора на исковата молба.

Според ответника имотът в гр. Русе, ул. Х.Д. № 52 А, който се сочи в исковата молба, се намира във вилна зона на гр. Русе, до него няма обществен транспорт и се достига по черен път на повече от 1 км от спирка на градския транспорт. Ответникът не разполагал с личен автомобил, за да може лесно и бързо да достига до него. Имотът се използвал като вила през лятото и през потоплите месеци от годината. През този период ответникът живеел и в двата имота. През зимния сезон всяка година от средата на ноември до края на март ответникът живеел постоянно в къщата 2 на ул. Д.Д. в гр. Русе.

По отношение на иска с правно основание чл. 61 от ЗС ответникът навежда, че правото на ползване е съобразено при определяне на цената, на която ищецът е придобила имота, като по негово мнение с настоящия иск тя се опитва да наруши условието, срещу което й е прехвърлено правото на собственост върху имота. Според ответника правото на ползване не е доброволно учредено от собственика (ищеца) на трето лице (ответника), а е учредено от собственик като условие да се прехвърли правото на собственост на трето лице и фактически представлява част от продажната цена.

Ответникът възразява по всички наведени от ищеца твърдения- че имотът не се използва, че от 2018 за имота не се полагат никакви грижи и същият не се поддържа в добро състояние, годен за живеене, че имотът е със значителни щети и се нуждае от спешен ремонт на покрива и подпокривното пространство и че покрива тече, че има щети от течове в жилищните помещения, че в кухнята има боклуци и остатъци от години, че прилежащото към къщата дворно място не е поддържано и изглежда запустяло. Възразява, че не е давал съгласие за извършване на ремонт на покрива на съседа, като сочи, че това е правомощие на собственика, а не на ползвателя. Уточнява, че двете къщи са близнаци, но покривите на всяка се разделят от стена. В тази връзка ремонтът на покрива на едната къща няма нищо общо с покрива на другата къща и могат да бъдат ремонтирани отделно.

Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 57, ал. З от ЗС, според която ползвателят не отговаря за овехтяването и изхабяването на вещта причинени от обикновената употреба. В този смисъл, доколкото покривът е компрометиран, това се дължи на овехтяването му и изхабяването му и е в задължение на ищеца да извърши ремонт в качеството на собственик.

По отношение на застраховката сочи, че липсата на застраховка на имота не е основание за прекратяване правото на ползване върху недвижим имот. Ответникът п риема исковата молба като предупреждение по смисъла на чл. 61 от ЗС за това, че имотът не е застрахован и представя направената от него застраховка като доказателство.

Ответникът счита, че отправеното предупреждение е незаконосъобразно и в противоречие на добрите нрави, защото в него се дава срок от 10 дни, който е невъзможен с оглед искането за ремонт на покрива, почистване на помещения и двор, ремонт на стаите. За такъв период от време е невъзможно дори да се организират подобни дейности.

Ответникът сочи, е баща на ищцата. За да я осигури, през 2004 г. й продава чрез нейната майка процесния недвижим имот. Ответникът си запазва правото на ползване, защото и към момента не притежава друг жилищен имот. Бащата и майка на ищцата са разделени, но последната е живяла при баща си в процесния имот до абитуриентския си бал през 2016 г. Към момента ответникът е пенсионер, получава 500 лева пенсия и счита, че с оглед финансовите му възможности, имотът е поддържан в много добро състояние.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

С договор за покупко- продажба на недвижим имот № 18, том Х, рег. № 13252, дело № 1432 от 10.12.2004 год., вписан в СВ гр. Русе, под № 22, том 49, дело 11147, вх.рег. № 18029 от 13.12.2004 г., ответникът продал на ищеца собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Русе, 3 ул. Д.Д. № 69 и представляващ 180/247.60 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 347.60 кв.м., а по скица с площ 328 кв.м., представляващ УПИ № V в квартал 740 и имот № 1794 по ПУР на ПР на жилищен район Р. 1 и 2 на гр. Русе при граници: ул. Д.Д., ул. С.К. и имоти № VI- 4157 и IV4156, заедно с ЖИЛИЩЕ, представляващо част откъм ул. Д.Д. от построената в това дворно място масивна двуетажна жилищна сграда, заедно с 180/347.60 ид.ч. от общите части на сградата и ½ идеална част от дворищната тоалетна.

При сключване на сделката продавачът запазил пожизнено и безвъзмездно правото да ползва недвижимия имот, предмет на договора, включително да събира гражданските плодове от него.

Съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът следваше да ангажира доказателства за твърденията в исковата молба- че имотът е занемарен и се руши, вида на необходимите ремонти за запазването му, че е заплащала данъците за имота в последните 5 години, че ответникът 5 години преди предявяване на иска обитава друг имот и трайно се е дезинтересирал от процесния.

Ответникът следва да ангажира доказателства, че обитава имота, полага грижи и го поддържа според възможностите си и реалните нужди от поддръжка, че е заплащал данъци през последните 5 години, че е сключил договор за застраховка, че обитава имота през последните 5 години.

Ищецът не доказа нито едно от твърденията си.

На първо място- че имотът е занемарен и се руши. Свидетелят М.Б. заяви, че е съседка по вила на ответника и всеки път, когато ходела да наглежда имота си, го виждала там. Тя обаче няма ежедневни наблюдения, тъй като ходи веднъж месечно. Във вилата й няма ток и вода, поради което е преспивала само 2-3 пъти с детето си и веднъж сама. Тази свидетелка обаче има конфликт с ответника и е заинтересован свидетел в негова вреда по смисъла на чл. 172 от ГПК, поради което съдът не дава вяра на показанията й. Вторият свидетел на ищеца- П.М. има твърде бегли впечатления от личния живот и местообитанието на ответника. Майката на ищеца го помолила през 2018 год. да огледа къщата и да предложи оферта за ремонт на покрива и баня в процесната къща. Той направил 2- 3 опита да влезе в имота, но без успех. Никога не е влизал в къщата, поглеждал е, когато минавал по улицата. Най- пълни и конкретни са показанията на свидетелите Ц.С. и Х.Х. които са непосредствени съседи на ответника. Те имат почти ежедневни наблюдения върху къщата. Според С.. ответникът почиства редовно двора, няма разхвърляни боклуци, няма течове в нейната къща- близнак. Тя редовно вижда колата му, като отива на работа сутрин, вижда и него вечер да остава да преспива. Лятото обикновено прекарва повече време на вилата, а зимата в къщата в гр. Русе. Свидетелят Х.. посочва, че процесната къща е в добро състояние. Миналата година той правил ремонт на постройки зад нея, както и стълбището на къщата. Ремонтирал също кухнята, стаите на първия и втория етаж. Преди около три години Х.. и ответникът правили цимента около къщата, защото имали съмнения, че има теч. Свидетелят също посочи, че през лятото ответникът стои основно на вилата, особено когато е имало ангажирани майстори, които правили ремонт преди 2- 3 години. Според него къщата на ответника се отоплява с климатици, което обяснява защо свидетелят М. не е виждал комина да пуши, когато е минавал покрай нея.