Решение № 2717 от 26.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2717 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Мария Стойкова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20211100514424 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20171903 от 13.08.2021 г., постановено по гр.д. № 13261/2020 г. по описа на СРС, 113 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от И. А. К. срещу „Б. П. за с.“ ООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, че „Б. П. за с.“ ООД дължи на И. А. К., сумата от общо 12995 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2017 г. до 31.10.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 417 ГПК – 02.10.2019 г, до окончателното му плащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 28.10.2019 г. по ч.гр.д.

№ 56384/2019 г. по описа на СРС, 113 състав.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от „Б. П. за с.“ ООД, чрез адв. Е., в която се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че ищецът изтеглил възнагражденията си за претендирания период от касата на дружеството, поради което същите не били дължими от ответника. В жалбата се излагат подробни доводи относно неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 263, ал. 1 КТ е постъпил отговор на въззивната жалба от И. А. К., чрез адв. Ч., с който същата се оспорва с доводи за нейната неоснователност. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа страна:

1

Не се спори между страните по делото, а и видно от приложена Заповед № Б 02/01.10.1999 г. на управителя на „Б. П. за с.“ ООД И. А. К. е постъпил на работа при „Б. П. за с.“ ООД на длъжност „управител строително звено“, като след изтичане на уговорения изпитателен срок договорът се е трансформирал в безсрочен по силата на закона – чл. 71, ал.

2 КТ. С допълнително споразумение към трудов договор № 201328/12.01.2016 г. ищецът е преназначен на длъжност „ръководител направление“ и е изменен размерът на основното месечно трудово възнаграждение на 840 лв.

От представена длъжностна характеристика за длъжността „ръководител звено строителство“, за която няма ангажирани доказателства да е утвърдена, както и ищецът да е запознат със същата, е видно, че съгласно чл. 11 едно от преките задължения на служителя, е да изплаща трудовите възнаграждения на персонала като тегли средства от банковата сметка на фирмата.

Съгласно раздел VIII „Ред и начин за изплащане на работната заплата“ от представения правилник за организация на работната заплата, работните заплати се изплащат в брой или по банков път по посочена лична сметка всеки месец от 10 до 14 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Посочено е, че за изплащане на работните заплати в брой от касовата наличност на фирмата пряко отговорен е служител/ръководител звено, както и че при изплащане на работните заплати в брой на всеки работещ лично се предоставя изготвен персонален фиш с отразени данни за съответната месечна работна заплата с включени направени удръжки, осигурителен доход, осигурителни вноски, и др., който фиш той подписва собственоръчно.

От представен Протокол № ПР 1921180/25.07.2019 г. за извършена проверка от дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, се установява, че по повод подаден от ищеца сигнал, за периода от 27.06.2019 г. до 25.07.2019 г. инспектори от дирекция „Инспекция по труда“ - гр. София са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в ответното дружество. Видно от съдържанието на протокола, при проверката е констатирано, че ответникът е начислил, но не е заплатил на ищеца уговореното трудово възнаграждение за м.април 2017 г., м. май 2017 г., за периода от м. юли до м. септември 2017 г, и за периода от м.януари до м. октомври 2018 г. На основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ на ответника са дадени предписания да изплати уговореното и начислено на ищеца възнаграждение за посочения период в срок до 05.08.2019 г. Протоколът е връчен на 25.07.2019 г. на Ю.Т.- пълномощник на ответника, и е влязъл в сила на 09.08.2019 г.

Приет като доказателство по делото е ревизионен протокол № 02 от 25.09.2019 г. съгласно заповед 001/20.07.2019 г. на управителя на „Б. П. за с.“ ООД ревизия за периода 2017-2018 г. на касата на пари в брой на фирмата, в който е констатирано длъжностно присвоени суми от касата на ответното дружество в брой от ищеца И. К. за периода 2017 г.2018 г. в обща размер на 78586,97 лв. Протоколът е подписан от управителя на дружеството – Б.Т..

По делото е представен протокол – Акт № 9/30.09.2019 г. от ревизия каса на „Б. П. за с.“ ООД за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., видно от съдържанието да който на основание Заповед № 1/25.05.2019 г. на управителя Б.Т. на 30.09.2019 г. извършена повторна ревизия на отчетните и регистри и записите в касовата книга за 2017 г. и 2018 г. В протокола е отразено, че са установени следните обстоятелства: 1) На 31.12.2017 г. е установена липса на касовата наличност в размер на 37 771,58 лв. Материално отговорно лице е И. К., който е упълномощен да оперира с банковите сметки на Б. П. за с.“ ООД и му е възложено да изплаща работните заплати на персонала в брой от касата. 2) при годишната инвентаризация за 2017 г. е извършено прихващане на работните заплати на И. К. за периода от м. май 2017 г. до м. декември 2017 г, в размер на 5731,34 лв. от установената липса на касовата наличност, като остатъчната сума по начета е в размер 32040,24 лв. 3) За 2017 г. на И. К. е изплатен дивидент в размер на 250 000 лв. по банков път. 4) Към 2

30.06.2018 г. е направена внезапна проверка на касовата наличност от управителя и е установена липса на 67412,32 лв. Достъпът до банковата сметка на И. К. е прекратен със закриването й. 5) На 15.12.2018 г. И. К. е уволнен дисциплинарно. Прихваната е дължимата му сума за заплати за 2018 г. в размер на 7263,86 лв. от установения начет за 2018 г.

Остатъка по начета е в размер на 60 148,46 лв. В протокола е отбелязано, че проверката е извършена и протоколът е съставен от Ю.Т. – счетоводител в ответното дружество и че същият следва да се представи на управителя.

Пред първата инстанция е изслушано и прието основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Същите са изготвени след запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на ответното дружество. Съгласно основното заключение ищецът е теглил суми в брой от банковата сметка на ответното дружество, като в счетоводните записвания по сметка 501 каса в лева, с изтеглените парични средства от банката са заплащани суми към контрагенти/доставчици, трудови възнаграждения на персонала в брой, данъци и осигуровки. Вещото лице е констатирало, че по счетоводна сметка 442 Разчети начет – партида И. К. в кореспонденция със сметка 501 Каса в лева, при ответника са отчетени като липси парични средства в размер на 37771,58 лв. за 2017 г., и в размер на 67412,32 лв. за 2018 г. Направените констатации за липса на парични средства са отразени в Протокол -Акт № 9/30.09.2019 г. за ревизия на каса на „Б. П. за с.“ ООД за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., направени във връзка с годишна инвентаризация за 2017 г. и 2018 г. С Протокол -Акт № 9/30.09.2019 г. от сумата 37771,58 лв. е извършено прихващане с работните заплати на ищеца за периода от м. май 2017 г. до м. декември 2017 г. в размер на 5731,34 лв. от установената липса на касовата наличност, а от сумата 67412,32 лв. е извършени прихващане на работните заплати на ищеца за 2018 г. в размер на 7263,86 лв. от установен начет за 2018 г. Експертът е констатирал, че остатъка за начета за 2018 г. след извършените от ответното дружество прихващания с работните заплати на ищеца възлиза на сумата от 60148,46 лв. От допълнителното заключение се установява, че съгласно правилника за организация на работната заплата на „Б. П. за с.“ ООД трудовите възнаграждения се заплащат всеки месец от 10-то до 14-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Вещото лице е посочило, че при проверката от ответника не са били представени платежни документи, удостоверяващи изплащане на трудовото възнаграждение на ищеца за м. май 2017 г. и от м. юли до м. декември 2017 г., както и за периода м. януари до м. октомври 2018 г.

В дадените пред първата инстанция устни разяснения вещото лице С. потвърждава, че за процесния период единствено ищецът е оперирал с банковата сметка на ответното дружество, като е теглил суми, плащал е заплати, но за собствените си възнаграждения не е формирал документи за получаването им. Посочва, че има оформени ведомости за получени заплати от други служители, но за тези на ищеца няма положени подписи върху ведомостите. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към 3 тях. Независимо от това, във връзка с доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на трудово правоотношение с ответника за процесния период, че в изпълнение на задълженията си по това правоотношение е престирал работна сила през периода, както и размера на претендираното възнаграждение.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението, респ. че е налице основание за удържане на претендираната от ищеца сума по реализирана от него като работодател ограничена имуществена отговорност.

Тъй като по своето правно естество трудовият договор е синалагматичен, трудовото възнаграждение се дължи при изпълнение от страна на работника на своето задължение да предостави на работодателя през уговореното работно време своята трудова сила. Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства - Заповед № Б 02/01.10.1999 г. на управителя на „Б. П. за с.“ ООД и допълнително споразумение към трудов договор № 201328/12.01.2016 г., се установява, че през процесния период между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение по силата на което ищецът е полагал труд при „Б. П. за с.“ ООД на длъжност „ръководител направление“ при последно уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 840 лв.

След като ищецът е изпълнил своето основно трудово задължение да престира на работодателя своята трудова сила през исковия период, ответникът е бил длъжен да му заплати в срок уговореното трудово възнаграждение – арг. чл. 270, ал. 2 КТ.

От приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период общото неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищеца възлиза на сумата от 129995,20 лв.

Основният въпрос, по който се концентрира спорът и пред въззивният съд е налице ли са предпоставките за удържане на сумата от 12995,20 лв. от страна на ответника от дължимото се на ищеца възнаграждение за м. април 2017 г., м. май 2017 г., за периода от м. юли до м. декември 2017 г. и за периода от м. януари до м. октомври 2018 г.