Определение № 15962 от 20.12.2024, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15962 гр. Пловдив, 20.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330110928 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от М. П. срещу М. Я. и А. Я., с която се твърди, че когато ищцата била малолетна сестра й М. Я. завела дело за делба относно недвижим имот (*** по регулационния план на с. ***, одобрен със Заповед №75/20.04.1989 и сега действащ, с площ 655 кв.м. по действащ план, а по стар план – 740 кв.м.) срещу ищцата и майка им ***. Процесният имот бил притежаван в режим на СИО между майката *** и бащата ***. След смъртта на последния имотът останал съсобствен между двете сестри (страни по делото), като всяка притежавала по 1/6 идеална част от имота, и майка им ***, която притежавала 4/6 от имота. В производството по съдебна делба по гр.д.

№ 161/1984г. на ПРС, страните постигнали спогодба, с която имотът останал изцяло в собственост на ответницата М. Я. по време на брака й с ответника А.

Я., срещу сумата от 5445 лв. за уравнение. Ищцата твърди, че тези пари не са били платени, тъй като заведеният процес за делба е бил фиктивен и е имало предварително съгласие между майка й и сестра й, последната да бъде надарена със съответните идеални части от имота. Твърди, че привидната съдебна спогодба прикривала дарения на идеалните части на ищцата и на майка й в полза на ответницата М. Я..

Ищцата иска от съда да прогласи нищожността на съдебната спогодба поради относителна симулация, както и на прикритите две дарения на 1/6 идеална част, собствена на ищцата, в полза на ответницата М. Я., и до размер на 2/6 идеални части, собствени на *** в полза на ответницата М. Я..

Предявяват се и други искове за нищожност на съдебната спогодба в условията на евентуалност, както и иск за собственост.

Съдът намира, че главните искове за прогласяване нищожността на съдебната спогодба поради относителна симулация и на прикритите дарения, са недопустими. Съгласно чл.234, ал.3 от ГПК съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, а съгласно чл.299, ал.3 от ГПК влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по 1 привиден процес. В случая ищцата е била страна в процеса по делба, завършил със съдебна спогодба, имаща значение на влязло в сила решение.

Именно този краен съдебен акт се оспорва от страната, като постановен по привиден процес, което нарушава забраната на чл.299, ал.3 от ГПК. Съдът не приема доводите на ищцата, че тази забрана не важи, тъй като не се касае за съдебно решение, а за спогодба. Спогодбата има значение именно на влязло в сила съдебно решение. Смисълът на забраната на чл.299, ал.3 от ГПК е да се постигне правна сигурност за третите лица. Ако се даде възможност на страните по един привиден процес да оспорват крайния съдебен акт, бил той решение или спогодба – които имат една и съща сила, с довод за същата тази привидност, това би оставило правата на третите лица на волята на страните по привидния процес. Такова разрешение противоречи и на принципа, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

Доводите на ищцата, че е била малолетна, не променят този извод. Правата на малолетните в процеса, ако са били нарушени, имат друг ред за защита, какъвто ищцата е осъществила чрез предявените евентуални искове за нищожност на спогодбата поради нарушение на закона и на правилата на добросъвестността.

Довод, че правилото на чл.299, ал.3 ГПК се отнася и до съдебната спогодба, може да се изведе не само от чл.234, ал.3 от ГПР. Това следва и от систематичното място на нормата. Чл.299, ал.3 ГПК следва правилата за спогодбата и се намира в глава 23-та - „сила на съдебните решения”. В нея се урежда зачитането на влязлото в сила съдебното решение и неговите предели (чл.297 и чл.298 ГПК). Самият чл.299 ГПК е озаглавен „непререшаемост”, като урежда невъзможността за пререшаване на същия спор и недопустимост на повторно заведено идентично дело. Всички споменати правила от глава 23та на ГПК се отнасят и за съдебната спогодба – тя е задължителна за постановилия я съд и другите съдилища и учреждения (чл.297 ГПК), влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание и действа спрямо наследниците и правоприемниците (чл.298 ГПК). Спорът, решен със съдебна спогодба, не може да се пререшава и повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда (чл.299, ал.1 и ал.2 от ГПК). Няма никакво основание за спогодбата да не се прилага единствено чл.299, ал.3 от ГПК.

Обстоятелството, че спогодбата е договор, дава възможност на страните да искат нейното разваляне или да я прогласят за нищожна на други основания, но не и като постановена по привиден процес, поради изричната забрана на чл.299, ал.3 ГПК, вр.с чл.234, ал.3 от ГПК.

Ето защо искът за прогласяване спогодбата за нищожна поради относителна симулация е недопустим. Недопустими са и произтичащите от него искови претенции за нищожност на прикритите дарения, тъй като без извод за относителна симулация на спогодбата, не може да се обявят прикритите сделки, респективно да се оспорва тяхната действителност.

Исковете като недопустими, следва да бъдат върнати, а производството да се прекрати в тази част. Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл.130 от ГПК, исковата молба, относно предявените искове:

1. за прогласяване нищожност на съдебната спогодба по гр. д. № 161/1984г. на РС-Пловдив, като постановена по привиден процес и при условията на относителна симулация, прикриваща дарения на идеални части от *** по регулационния план на с. ***, одобрен със Заповед №75/20.04.1989, собствени на ищцата и на ***, в полза на ответницата М. Я.;

2. за прогласяване за нищожни на следните прикрити дарения: дарението от ищцата в полза на ответницата М. Я. на 1/6 идеална част от описания имот, и дарението от *** в полза на ответницата М. Я. до размер на 2/6 идеални части от описания имот.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 10928/2024г. по описа на РСПловдив в частта относно върнатите искове.

Определението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца чрез процесуалния представител.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3