Решение № 479 от 22.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря ЙордА. В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100504917 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, вх. № 96754/19.03.2025 г. по регистъра на СРС от ищеца по предявения иск срещу Решение №3729/05.03.2025 г., постановено по гр.д. № 58474/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 125 състав, с което е частично отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че А. С. Д. не дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 484,38 лева – стойността за предоставени ВиК услуги в периода 21.10.2021 г. – 22.03.2022 г.

Във въззивната жалба се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел за доказано от ответното дружество, че въззивникът има качеството „потребител“ на ВиК услуги и собственик на водоснабдения имот. Твърди, че не било доказано реалното доставяне на питейна вода, нито били налице предпоставките за начисляване на презюмирано количество потребена вода. Претендира направените разноски, включително възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ.

Въззиваемата страна не депозира отговор на въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д.

№ 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която исковите претенции на ищцата А. С. Д. срещу ответника „Софийска вода“ АД са частично отхвърлени. В установителната част решението е влязло в сила като необжалвано.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) за недължимост на суми, начислени като стойност на потребена вода, отвеждане и пречистването й.

При така предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по което ответникът се е задължил да предоставя на ищеца доставка, отвеждане и пречистване на вода за битови нужди, че е предоставил такива в определено количество и стойност, че ищецът е изпаднал в забава на плащането им.

Съгласно чл. 193 ЗВ обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този закон.

По смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; респективно юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл.

3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.

По отношение на собствеността върху процесния имот по делото е изискана информация от Столична община, Дирекция Общински приходи, съгласно която за процесния апартамент е подадена данъчна декларация през 1998 г. от К.А.Д. за ½ ид.ч. и А.

С. Д. за ½ ид.ч., като от тогава не е подавана коригираща декларация .

Наред с изложеното, съдът намира, че с подписването на Протокола от 04.02.2007 г. и приложението към него – образец за откриване на индивидуална партида, ищцата А. С. Д. е заявила изрично воля за ползване на ВиК услуги за процесния имот и е приела общите 2 условия на оператора, поради което между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на индивидуален договор.

В този смисъл е и задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 2014 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което договорното правоотношение между ВиК оператора и потребителя възниква не само въз основа на формален писмен договор, а и чрез действия, изразяващи заявяване и приемане на услугата, включително чрез подаване на заявление за откриване на индивидуална партида и приемане.

С оглед на това следва да се приеме, че ищцата не само притежава качеството „потребител“ по силата на правото си на собственост върху процесния имот, но и че е страна по индивидуален договор с „Софийска вода“ АД за доставка, отвеждане и пречистване на вода за битови нужди, сключен при действието на общите условия на дружеството.

Допълнително, представената по делото кореспонденция между „Софийска вода“ АД и А. Д., в която последната изисква справки и информация относно начислените й задължения за процесния имот, сочи на трайно и последователно поведение от нейна страна като титуляр на потребителското правоотношение.

Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице облигационни отношения по неформален договор за продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди, поради което възраженията за липса на облигационни правоотношения се явяват неоснователни.

На следващо място въззивницата е оспорила начина на изчисление на претендираните от ищеца суми. Отчитането на потребените количества питейна вода от потребителите се определя по реда на глава шеста „Заплащане на услугите В и К“ от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г. Съгласно разпоредбите на чл. 30, чл. 35–36 и чл. 39–42 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребените водни количества в сгради – етажна собственост се определят въз основа на показанията на индивидуалните водомери, като количеството, отчетено от общия водомер, се разпределя между отделните имоти пропорционално на техните индивидуални показания. При липса на индивидуален водомер или при неосигурен достъп за отчет, начисляването се извършва служебно – по средно потребление от предходен период или по нормативно определени количества. Разликите между отчетените показания на общия и индивидуалните водомери, както и водата, изразходвана за общите части, се разпределят между всички потребители в сградата пропорционално на отчетеното потребление.

Установява се от приетата без възражения по делото СТЕ, че процесният имот е 3 водоснабден и е с изградена канализация. За имота е открита индивидуална партида с клиентски номер № 1005140187. За процесния имот е извършван реален отчет на потребените водни количества в съответствие с нормативно установения ред. Вещото лице е извършило проверка на място и е констатирало наличието на четири броя индивидуални водомера, които са пломбирани, видимо изправни и без данни за технически неизправности или манипулации. Установено е още, че същите са преминали задължителен метрологичен контрол и към релевантния период са били в срок на метрологична годност съгласно Протокол № 2002543/18.06.2015 г., валиден до 18.06.2025 г.

Заключението на експертизата установява и че начислената индивидуална консумация от 234 куб.м. питейна вода е определена въз основа на реални отчетни данни, а измерените 7,57 куб.м. общо потребление са правилно разпределени по индивидуалната партида на ищцата съобразно правилата на чл. 30, чл. 35–36 и чл. 39–42 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Разпределението на разликите между общия и индивидуалните водомери, както и на потреблението за общи части, е извършено пропорционално на отчетените индивидуални количества, в съответствие с действащата нормативна уредба.

Следва да се отбележи, че във въззивната жалба не се сочат конкретни технически неизправности, грешки в измерването или нарушения при отчитането, нито са ангажирани доказателства, които да оборят направените от вещото лице констатации, направени въз основа на счетоводните записвания при ответника и извършен оглед на място. Самото твърдение за неправилно отчитане, неподкрепено с конкретни фактически данни или експертни възражения, не е достатъчно да разколебае доказателствената сила на приетото експертно заключение, респективно същото следва да бъде кредитирано като обективно, пълно и компетентно изготвено.

Доказването на доставените количества вода и начина на тяхното определяне може да бъде осъществено с всички допустими от закона доказателствени средства, включително чрез съдебно-техническа експертиза, която въз основа на първичните счетоводни и технически данни, показанията на водомерите и състоянието на измервателните уреди, да установи дали начисленията са извършени съобразно нормативно установения ред. В конкретния случай именно чрез приетата по делото съдебно-техническа експертиза са изяснени релевантните обстоятелства относно начина на отчитане и реалното потребление.

При това положение съдът приема, че по делото е доказано както реалното доставяне на ВиК услуги за процесния имот, така и точният размер на потребените водни количества за релевантния период, поради което възраженията във въззивната жалба в тази насока се явяват неоснователни. Във въззивното производство не са въведени конкретни оплаквания срещу изводите на СРС за срока на погасителната давност.

С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Претенция за разноски от страна на въззиваемото дружество не е заявена, с оглед 4 което такива не се дължат.

С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3729/05.03.2025 г. по гр. д. № 58474 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 125 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5