Решение № 131 от 29.10.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Кърджали, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20245100500220 по описа за 2024 година

С решение № 368 от 13.09.2024 г., постановено по гр. д. № 1103/ 2024 г., Районен съд – Кърджали е наложил мярка за защита от домашно насилие в полза на Г. С. Х., с адрес в гр. К., против Х. Б. Х. от с. С., общ. М., като е: 1.) задължил Х. Б. Х. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. С. Х., 2.) забранил на Х. Б. Х. да приближава на разстояние по-малко от 10 метра Г. С. Х. за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, 3.) забранил на Х. Б. Х. да приближава жилището, в което живее Г. С. Х., а именно гр. К., ул. „Г.“ блок „Б.“, ет. *, както и на всяко друго място, където се установи, за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, 4.) забранил на Х. Б. Х. да приближава местоработата на Г. С. Х. за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. С рлешението съдът е осъдил Х. Б. Х. да заплати по сметка на РС-Кърджали държавна такса от 25 лева за образуване на делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Х. Б.

Х., който чрез представител по пълномощие го обжалва в срок като неправилно. Излагат се съображения, че не е осъществен акт на домащно насилие. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли молбата 1 за издаване на заповед за защита. Претендира разноски за въззивната инстанция.

В дадения срок ответницата Г. С. Х., чрез представителя си по пълномощие, е направила възражение по смисъла на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, в което се излагат подробни съборлажения за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

При извършената служебно проверка на обжалваното решение въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по молба на Г. С. Х. по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) за издаване на заповед за защита срещу съпруга й Х. Б. Х., с когото били в процес на развод и живеели разделено, за извършено от него домашно насилие по отношение на нея на **.**.20** г., изразяващо се в хващане за гърлото и нанасяне на удари с телофона по гланата на молителката и отправяне на заплаха, че ще я пребие, а по-късно на същия ден – хващане за косата на молителката, отнемане на златен синджир от врата й и три броя златни пръстени, както и заплаха, че ще я убие ако се оплаче.

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) от Г. С. Х. за извършено от съпруга й Х. Б. Х. домашно насилие, изразяващо се във физическо насилие.

Установено е по делото, че молителката Г. С. Х. и ответникът Х. Б. Х. са съпрузи, както и че в Районен съд – Кърджали няма образувани други граждански дела по ЗЗДН между тях, респективно – няма наложени мерки за защита по ЗЗДН. Установено е също така, че страните не се водят на диспансерен учет в ДПБ – Кърджали, молителката Г. С. Х. не е осъждана, а ответникът Х. Б. Х. е реабилитиран по право.

Други доказателства по делото не са събрани.

2

При така събраните по делото доказателства, въззивният съд съобрази следното:

Описаният в молбата акт за домашно насилие следва да бъде доказан изцяло – по време, място, начин на извършване и авторство. Невъзможността да се установят по описания начин релевантните по спора факти обосновава отказ за издаване на исканата заповед за защита. Тук следва да се посочи, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН има обвързваща съда доказателствена сила и при липса на други доказателства, които да я опровергават, представлява достатъчно доказателство за основателност на подадената молба за защита. В тази насока е разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, съгласно която когато няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3.

Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи, че в случая самата декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не съдържа каквито и да са данни за осъществено на **.**.20** г. спрямо молителката домашно насилие от ответника Х. Б. Х., още по-малко – за такова, изразяващо се в в хващане за гърлото и нанасяне на удари с телофона по гланата на молителката и отправяне на заплаха, че ще я пребие, а по-късно на същия ден – хващане за косата на молителката, отнемане на златен синджир от врата й и три броя златни пръстени, както и заплаха, че ще я убие ако се оплаче. Видно от приложената към молбата декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в същата не е посочено нито времето на извършването на домашното насилие, нито e посочен самия акт на домашно насилие. Декларирано е единствено, че Х. Б. Х. е извършил домашно насилие спрямо молителката, изразяващо се във физическо насилие.

При това положение и с оглед липсата на каквито и да са други доказателства, установяващи твърдяното домашно насилие, извършено на *.**.20** г. от Х. Б. Х., молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие е неоснователна. Ето защо, като е приел, че са налице предпоставките за издаване на заповед за защита и е наложил мерки за защита в полза на молителката, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което като такова следва да се отмени, като се отхвърли молбата за издаване на заповед за защита.

3

При този изход на делото, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН следва молителката Г. С. Х. да се осъди да заплати по сметка на съда държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 25 лева, а на Х. Б. Х. – да заплати направените за въззивното производство разноски в размер общо на 612.50 лева, от които 12.50 лева – дължима и заплатена държавна такса за въззивното производство и 600 лева – адвокатски хонорар.

Водим от изложеното и на основание чл. 17, ал. 5 и ал. 6 от ЗЗДН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 368 от 13.09.2024 г., постановено по гр. д. № 1103/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали и издадената въз основа на него заповед за защита № 12 от 13.09.2024 г., вместо което постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. С. Х. от гр. К., ул. „Г.“ бл. „Б.“ ет. *, ап. **, с ЕГН **********, с правно основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Х. Б. Х. от с. С. № **, общ. М*, обл. К*, с ЕГН **********, за извършено от него домашно насилие по отношение на Г. С. Х. на **.**.20** г., изразяващо се в хващане за гърлото и нанасяне на удари с телофона по гланата на молителката и отправяне на заплаха, че ще я пребие, а по-късно на същия ден – хващане за косата на молителката, отнемане на златен синджир от врата й и три броя златни пръстени, както и заплаха, че ще я убие ако се оплаче.

ОСЪЖДА Г. С. Х. от гр. К., ул. „Г.“ бл. „Б.“ ет. *, ап. **, с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Кърджали, държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 25 лева.

ОСЪЖДА Г. С. Х. от гр. К., ул. „Г.“ бл. „Б.“ ет. *, ап. **, с ЕГН **********, да заплати на Х. Б. Х. от с. С.№ **, общ. М., обл. К., с ЕГН **********, направените за въззивното производство разноски в размер общо на 612.50 лева, от които 12.50 лева – дължима и заплатена държавна такса за въззивното производство и 600 лева – адвокатски хонорар.

Решението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5