Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 194 от 26.03.2024, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 404/2024
Вид
Решение № 194
Подписан
26.03.2024
В сила
23.04.2024
Състав
Калин Георгиев Колешански

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Шумен, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20243630100404 по описа за 2024 година

Предявен иск, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ .

Искова молба, от ЗД “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “***” № 87, срещу М. П. М., ЕГН : **********, с адрес – гр. Шумен, ул. “***” № 49, с посочено правно основание чл. 500, ал.

1, т. 3 от КЗ и цена от 25025 лева – главница.

Ищецът сочи, че заплатил сумата от 25000 лева на трето лице /застрахован, по застраховка „Гражданска отговорност“/, пострадал при ПТП/, причинено от ответника, който управлявал автомобил със застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с него. Иска осъждане на ответника да му заплати сумата 25000 лева /23474,43 лева неимуществени вреди и 1525,57 лева имуществени вреди/, както и ликвидационни разноски от 25 лева, в едно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска и разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен подава отговор. Счита иска допустим и основателен, признава го и иска отхвърлянето му поради плащане след получаване на исковата молба, при приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като разноските в производството се възложат на ищеца, който и да заплати сторените от него такива за адвокатско 1 възнаграждение.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Ответното признание на иска и приетите писмени доказателства установяват твърдените в исковата молба факти – причиняване от ответника на ПТП на 11.03.2018г., в периода на действие на застрахователен договор между страните по застрахователна полица № BG/02/117000867689, като по непредпазливост причинил на трето лице средна телесна повреда; с влязло в сила определение по НОХД № 1988/2018г., по описа на ШРС, било утвърдено споразумение и наложено наказание на ответника за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. „а“, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ и чл. 342, ал. 1 от НК; след постигнато споразумение с пострадалата от ПТП, застрахователят заплатил обезщетение в размер на общо 25000 лева, представляващи 23474,43 лева неимуществени вреди и 1525,57 лева имуществени вреди; на 30.08.2019г. изпратената от него, до ответника регресна покана му била върната, като непотърсена; след получаване на препис от настоящата искова молба на 02.01.2024г., ответникът, на 15.01.2024г. внесъл по сметка на ищеца исковата сума, а в подадения отговор признал иска.

Така приетото за установено от фактическа страна доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове с правно основание ч. 500, ал. 1, т.

1 от КЗ е необходимо да се установи изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона; установяване причинителя на вредата и размера и; противоправно поведение на причинителя и причинна връзка, между поведението му и вредите; виновния водач е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма . В случая независимо от наличието на посочените, предвид извършеното плащане от ответника, исковете макар и основателни следва да се отхвърлят, поради погасяване на вземанията с плащане.

Поради това, че ответникът, не е дал повод за завеждане на делото/ не 2 е оспорвал ищцовото право, нито извънсъдебно, нито в процеса, нито то е било изискуемо преди завеждане на делото /регресната покана не е получавана//, признал е исковете и е погасил претендираните вземания, веднага след узнаване на претенциите, следва разноските в производството да се възложат върху ищеца, който и да заплати на ответника извършените такива за адвокатско възнаграждение в размер на 3180 лева /Определение № 381 от 30.05.2023г на ВКС по ЧТД № 645/2023г., Iт.о., ТК/. Евентуално заявеното възражение за прекомерност на ответното адвокатско възнаграждение е неоснователно - претендираната, посочена сума, е по-ниска от минималния размер, за предявените искове, с ДДС.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “***” № 87, срещу М. П. М., ЕГН :

**********, с адрес – гр. Шумен, ул. “***” № 49, искове, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, за сумата от 25000 лева /23474,43 лева неимуществени вреди и 1525,57 лева имуществени вреди/, изплатено обезщетение на трето лице пострадало при ПТП, причинено от ответника както и ликвидационни разноски от 25 лева, в едно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска, поради погасяване на вземанията с плащане.

ОСЪЖДА ЗД “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “***” № 87, да заплати на М. П. М., ЕГН :

**********, с адрес – гр. Шумен, ул. “***” № 49, сумата от 3180 лева разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 3