Решение № 744 от 25.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. София, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000503824 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 265070/27.07.2021 г., постановено по гр. д. № 12975/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 4 състав, частично е уважен предявеният от С. Д. Д., осъществяващ процесуални действия чрез своята баща и законен представител С. Д. Д., осъдителен иск с дадена неправилна правна квалификация по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 14000 лв. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 40000 лв.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 05.09.2019 г. до окончателното й изплащане (тази акцесорна претенция е отхвърлена за периода от 30.04.2019 г. до 04.09.2019 г. - в тази част липсва изричен диспозитив, поради което е налице очевидна фактическа грешка, която трябва да бъде изправена от първоинстанционния съд след влизане в сила на въззивното решение).

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 20000 лв., като то следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 30%, тъй като в процеса на доказване ответникът е установил по несъмнен начин своевременно релевираното частично правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия пешеходец (пресичане на пътното платно на необозначено за тази цел място, без да предприеме необходимото и да се увери, че липсват приближаващи МПС, които при необходимост да спре и да пропусне).

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 1

ЗЗД е отхвърлен за сумата над 14000 лв. до пълния му предявен размер от 40000 лв., поддържайки, че то е необосновано, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не е съобразил в достатъчна степен факта, че към настъпването на процесния транспортен инцидент ищецът е бил на 11-годишна възраст, като е получил тежка фрактура на лявата подбедрица - лечението е продължило в един сравнително дълъг период от време (7 месеца), съпроводено с извършването на две оперативни интервенции и значителни негативни психологически изживявания, което е довело до много по-интензивни болки и страдания. Решението на СГС е обжалвано и в частта, в която е била отхвърлена акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главното парично притезание за периода от 30.04.2019 г. до 04.09.2019 г. (в тази част обаче не се навеждат конкретни правни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което в тази част въззивната жалба е бланкетна).

Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, но с молба от 18.04.2021 г. неговият процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност.

Решението е обжалвано от ответника в частта, в която предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен над сумата от 10000 лв. до присъдения размер от 14000 лв. Въззивникът счита, че присъденото заместващо обезщетение за настъпилите от процесната транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря на изискванията за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, вкл. и при съобразяване на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносните последици то трябва да бъде намалено с 50%.

Въззиваемият-ищец не е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, но в проведеното пред САС на 19.04.2022 г. о. с. з. неговият процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност.

Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът е уважен до сумата от 10000 лв., поради което в тази част то е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната и насрещната въззивна жалби пороци на оспорения съдебен акт.

СГС, I ГО, 4 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената 2 отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 30.04.2019 г. – за сумата от 10000 лв., (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали е налице твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат, респ. размерът на приноса на пострадалия в целия единен съпричинителен процес между обстоятелствата и явленията в обективната действителност.

При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2019 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10,420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния момент).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял открито многофрагментно счупване (епифизиолиза от 3-та степен) на голям пищял на лявата подбедрица в долната му част - при общ лечебен и възстановителен период за тази увреда около 7 месеца. Вещото лице от СМЕ, след извършен анализ на представените по делото медицински документи, изяснява, че тези костни увреждания при децата са сложни по вид и трудни за лечение, тъй 3 като те засягат и част от растежния хрущял - растежът и вкостяването все още не са завършили. В началото на лечебния процес била извършена оперативно манипулация по спешност (извършено е открито наместване на големия пищял и стабилизиране на фрактурата с метални остеосинтези, открито наместване на фрактурата на малкия пищял и стабилизиране с тънък инструментален пирон), като след изписването лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи средства. В периода от 29.10.2019 г. до 01.11.2019 г. детето отново е било прието в лечебно заведение, за да бъдат оперативно отстранени металните синтези от зарасналите вече кости. Последвала е кратка рехабилитация, на едва след 30-дневен забранителен режим за натоварване опериран крайник. Пострадалият е търпял болки и страдания през целия лечебен и възстановителен период, като най-интензивни те са били през първите 2 месеца непосредствено след злополуката и извършената костна операция след този период болките са периодично явяващи се, по-интензивни са били в продължение на 3-4 седмици при първата проведена рехабилитация. През първите 6 месеца на детето е било забранено да стъпва на оперирания крак. Макар че от процесната злополука е изминала 1 години и половина, детето изпитва (рядко) болки при пренатоварване поради накуцващата си походка. Счупените кости са окончателно зараснали, но в областта на извършените операции са останали трайни козметични дефекти. Ищецът се придвижва самостоятелно без помощни средства с леко накуцваща походка (левият му крак все още е в състояние на мускулна дистрофия от дългото обездвижване) - в бъдеще трябва да се следят рентгеновите изследвания, тъй като понякога при увеличаване на растежа увреденият крак леко изостава по дължина, което трябва своевременно да бъде коригирано.

При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото доказателства - медицинска документация, като вещото лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси.

От показанията на свидетеля Т. Д., чичо на ищеца, се изяснява, че след настъпване на процесния пътен инцидент пострадалият е бил приет по спешност в лечебно заведение, където му е проведено оперативно лечение, а след изписването е бил „2 месеца на легло вкъщи”. Изяснява, че 6 месеца увреденият крак е бил напълно обездвижен, придвижвал се с патерици, докато остеосинтезата не била премахната. Свидетелства, че детето било психически потиснато, тъй като му било забранено да упражнява всякаква спортна дейност.