Решение № 636 от 02.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. Пловдив, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330203721 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-1030-002588/23.05.2023 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на В. Г.

М. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи за неправилно възприета фактическа обстановка, наличието на разрешаващ сигнал на светофарната уредба при предприемане на маневрата, при което неправилно е квалифицирано поведението на санкционираното лице. В съдебно заседание чрез процесуалния му представител, жалбоподателят поддържа аргументите си от жалбата.

Въззиваемата страна в депозирана молба-становище излага своите доводи за неоснователно на жалбата с искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 31.03.2023 г. в 20:49 ч. жалбоподателят В. Г. М. управлявал личния си лек автомобил „Волво“ с рег. № **** в гр. Пловдив, движейки се по бул. „България“ в посока от изток на запад. На кръстовището с бул. „В. Априлов“ водачът преминал на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, която работела в нормален режим на работа.

1

Поведението на водача било забелязано от свидетелите Н. С. Я. и Т. Р. М. – полицейски служители, които следели за спазването на правилата за движение.

Полицейският екип бил разположен по същото време на ул.„В. Левски“ от южната страна в посока юг-север и имал пълна и ясна видимост към разположената на кръстовището светофарна уредба. След като подали звуков и светлинен сигнал, полицейските служители спрели за проверка водача на лекия автомобил „Волво“. При проверката установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя М..

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА бл. № 942384/31.03.2023 г., в който е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В акта нарушителя отразил, че има възражения, тъй като преминал на жълт сигнал на светофарната уредба. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило писмено възражение срещу акта.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н. С. Я. (актосъставител) и Т. М. (свидетел по акта), както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, докладни записки, писмено възражение, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, писмо от Община Пловдив с изх. № 1285/10.07.2023 г., писмо от ОД на МВР-Пловдив с № УРИ 317000-20621/24.11.2023 г.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят Я. потвърждава авторството на АУАН.

Макар не си спомня конкретния случай, актосъставителят изяснява по принцип работата на полицейския екип във връзка с контрола по пътищата и конкретно за нарушенията при преминаване на забранен сигнал на светофарната уредба.

Категоричен е, че в случая, след като е посочил процесната правна норма за нарушена, се касае за преминаване на червен забранителен сигнал, тъй като при преминаване на жълт сигнал се съобразява със скоростта на водачите и невъзможността да преустановят движението си. Свидетелят посочва мястото, където е бил позициониран служебния автомобил, като уточнява, че оттам имат видимост към цялото кръстовище и разположената на него светофарна уредба. Уточнява какви са действията на полицейския екип при установяване на нарушение при преминаване на червен сигнал.

В хода на настоящото производство за попълване на делото с доказателствен материал, беше разпитана свидетеля по акта – Т. Р. М.. След предявяване на процесния АУАН, свидетелят потвърди положения от нея подпис върху акта, като поддържа написаното в него, макар да няма ясен спомен за процесния случай. Посочва, че при съставяне на актове, вписват всичко, което лично са възприели, което важи и за настоящия казус. Уточнява, че при навлизане в кръстовище на жълт сигнал на светофарната уредба, не съставят актове за нарушения.

Съдът оцени с доверие показанията на двамата свидетели като логични, обективни, взаимно допълващи се, без противоречие по основните, подлежащи на доказване фактически обстоятелства, без индиция за предубеденост. Показанията им не противоречат на приетите писмени доказателства, а са съответни на тях.

В случая от страна жалбоподателя не се посочиха доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила за конкретно констатираните в него факти, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

2

Съгласно представеното писмо от Община Пловдив на кръстовището на нарушението няма поставени камери за видеонаблюдение, поради което центъра за управление на трафика не може да предостави видеозаписи за процесната дата и място.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на очевидци и нарушителя, като последният е имал право да направи възражения и в седемдневния срок за това е депозирал писмено такова. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителните указания на светлинната сигнализация. В тази насока са констатациите на актосъставителя, за което е съставил АУАН и същите констатации са възприети от наказващия орган при санкциониране на противоправното деяние. В този смисъл необосновано е направеното в жалбата бланкетно възражение за противоречиви констатации в акта и постановлението, без посочване в какво се изразява твърдяната противоречивост между двата акта.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че при правилно установена фактическа обстановка, правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Посочената норма гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че В. М. като водач на МПС на 31.03.2023 г. в 20:49 часа в гр. Пловдив на кръстовището на ул. „В. Левски“ и бул. „България“ е преминал на неразрешаващ „червен“ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, което е възприето от намиращите се наблизо полицейски служители – актосъставителят и свидетелката М.. Следователно жалбоподателят не е съобразил движението си със светлинните сигнали на посоченото място и е нарушил вмененото му задължение за тяхното спазване.

3

Констатациите, отразени в акта, възприети впоследствие в НП, възпроизвеждат възприятията на свидетелите като очевидци на случилото се на процесната дата, като не се събраха доказателства, които да ги опровергаят. Разпитаните по делото полицейски служители са възприели непосредствено нарушението при добра видимост към мястото на нарушението и към инсталираната там светофарна уредба. И двамата посочват, че при навлизане в кръстовището на жълта светлина на светофарната уредба, каквито твърдения навежда жалбоподателя, не биха санкционирали действията на водача, като съобразяват, че при непосредствена близост до светофара, той не бил могъл да спре, без да създаде опасност за движението. В тази хипотеза съгласно чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП забраната за преминаване на жълт сигнал на светофара не обвързва водачите. Процесният случай обаче не е такъв, като по делото не се събраха доказателства от страна на жалбоподателя, а само се навеждат твърдения, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН, на показанията на свидетелите или да се оспорва фактическата обстановка. Предвид на изложеното, съдът намира за несъмнено доказано от обективна страна нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението да спазва светлинната сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в движението, и е искал настъпването на последиците като именно е преминал въпреки забраняващия сигнал на светофарната уредба.

За размера на наложената имуществена санкция:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се наказва с глоба в размер на 100 лв., т.е. размерът на глобата е фиксиран.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, в контекста на липсата на възможност за избор на различен от определения в закона конкретен размер. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, доколкото настоящият случай не се отличава с незначителността на вредните си последици или на другите смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от същия тип.

С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност, включително и предвид действащата към момента разпоредба на чл. 189з от ЗДвП. От друга страна обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и доказано, а опреденото с него наказание – справедливо, поради което следва да бъде потвърдено.