Решение № 4233 от 25.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4233 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110214312 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Б. С. Л., ЕГН **********, против наказателно постановление № 25-4332-019914 от 08.08.2025 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл.20, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, тъй като според жалбоподателя въобще не е имало настъпило произшествие и той не е увреждал другия автомобил.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната жалба и иска отмяна на издаденото НП, ако съдът прецени, че не е извършил нарушението. Не претендира разноски.

1

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и иска издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Представя писмени бележки. Не претендира разноски.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.04.2025 г., около 19:45 часа, жалбоподателят Б. Л. управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 3“, с рег. № СА 9676 ВС, като се движел в град София по ул. „Вежен“, в посока към бул. „Черни връх“. По същото време в локалното платно на бул. „Черни връх“, точно след кръстовището с ул.

„Вежен“, свидетелят К. В. бил паркирал собствения си лек автомобил марка „Киа“, модел „К 7“, с рег. № СВ 2056 ТС, като се намирал вътре в автомобила.

Стигайки до кръстовището на ул. „Вежен“ и локалното платно на бул. „Черни връх“, жалбоподателят Б. Л. предприел маневра завой надясно по локалното платно на бул. „Черни връх“ и поради недостатъчен контрол върху управляваното от него МПС, допуснал произшествие с паркирания автомобил на свидетеля К. В., като автомобилът на жалбоподателя ожулил с дясната си част задната броня на автомобила на свидетеля В. в лявата й част. Свидетелят В. усетил съприкосновението между двата автомобила и видял същото, след което обаче жалбоподателят не спрял. Тогава В. се развикал след него и чак тогава Л. спрял автомобила си. Двамата огледали превозните средства, като на бронята на автомобила на свидетеля В. се виждало ясно ожулване с жълта боя, какъвто цвят бил автомобилът на жалбоподателя Л.. Последният обаче отказвал да признае вината си и отричал да е ожулвал автомобила на В..

Свидетелят В. поискал да съставят двустранен протокол за ПТП и да не викат полиция, но жалбоподателят Л. категорично отказал, заявявайки, че не можел да се занимава с В. и напуснал местопроизшествието. Свидетелят В. записал регистрационния номер на другия автомобил и подал сигнал в полицията за настъпилото произшествие.

След около час на мястото на инцидента пристигнали полицейски 2 служители. Те снели обяснения от свидетеля В., съставили докладна записка, протокол за ПТП, скица на произшествието, а В. попълнил и писмена декларация-сведение за случилото се. Впоследствие и въз основа на данните за регистрационния номер на автомобила „Ауди“ бил установен неговият собственик и призован в ОПП-СДВР за изясняване на случая.

На 14.07.2025 г. жалбоподателят Л. се явил в ОПП-СДВР и попълнил декларация за случилото се, като на същата дата срещу него бил съставен АУАН № 703973. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели.

Нарушенията били квалифицирани по чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.

„в“ от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.

Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 25-4332-019914 от 08.08.2025 г., с което за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля К. В. и обясненията на жалбоподателя Б.

Л., които са били единствените очевидци на случилото се, както и от приложените по делото писмени доказателства.

Свидетелят К. В. е бил очевидец на случая. Той е бил водач на пострадалия автомобил и подробно разказва за инцидента. Споделя как на процесната дата бил паркирал в локалното платно на бул. „Черни връх“ с лек автомобил „Киа К7“, който бил негова собственост. Намирал се в превозното средство, когато усетил, че някой го закачил отзад. Видял, че зад него преминало жълто на цвят „Ауди А3“, което си продължило пътя. Свидетелят се развикал и тогава другият водач спрял. В проведения разговор другият водач не пожелал да съставят протокол за ПТП, заявявайки, че не можел да се занимава със свидетеля, след което си заминал. Задната броня на автомобила на свидетеля В. била одраскана в лявата й част, а автомобилът на жалбоподателя бил в такова състояние, че нямало здрав детайл - всички врати 3 и калници били компрометирани. Жалбоподателят отричал да е ударил другия автомобил, но било видно от цвета на боята по бронята, че ожулването е било от автомобила на Л., като свидетелят В. дори лично е видял как го закача.

След като жалбоподателят отказал да съставят протокол за ПТП и напуснал мястото, свидетелят В. се обадил в полицията и подал сигнал за произшествието. Изчакал идването на полицаите, предоставил им регистрационния номер на другия автомобил и му снели сведения. Свидетелят допълва, че нямало как щетата да е от друго произшествие, понеже автомобилът му тъкмо бил излязъл от боядисване, защото го бил купил с наранена задна броня и точно този детайл бил прясно боядисан. Показанията на свидетеля са логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Освен това те се подкрепят напълно от приложените по делото писмени доказателства – протокол за ПТП и скица на произшествието, като съответстват изцяло на описаното в АУАН и НП.

Пред съда жалбоподателят Л. даде обяснения, че действително имало такъв случай, но с другия водач били измерили височината на найизпъкналата част на автомобила на Л. и имало разлика от 6 см. от там, където била одраскана колата на В.. След това казал, че нямало да чака полиция и си тръгнал. Реално самият жалбоподател потвърждава относно напускането си на мястото на произшествието, тъй като между двамата водачи е имало разногласия относно настъпилото ПТП, но въпреки това Л. не е изчакал идването на полицаите, поради което със собствените си обяснения той потвърждава своето неправомерно поведение относно това, че не е изчакал идването на служителите на реда. Относно настъпилото ПТП, то съдът намира, че обясненията на Л. представляват само защитна версия, с която се цели единствено избягване на административнонаказателна отговорност от негова страна, тъй като свидетелят В. отрича да са правили някакви замервания и да се е съгласявал, че щетата не е от автомобила на Л.. Освен това в съдебна зала жалбоподателят не споделя другият водач да се е съгласявал с констатациите му, че ожулването не е от него, а в жалбата и писмената декларация излага такива твърдения. От своя страна свидетелят В. заявява, че лично е видял ожулването и че на мястото му е имало жълта боя от автомобила на Л.. С оглед на това съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя в тази им част и счита за доказано, че именно той е предизвикал произшествието. В случая и ако твърденията му за разлика от 6 4 см и т.н. са били верни, то той е трябвало да изчака идването на полицаите, като пред тях да изложи и докаже своите твърдения, а служителите на реда на място и веднага след инцидента да установят дали е така, вместо да прави тези възражения повече от половин година по-късно пред съда, когато и автомобилът на свидетеля В. вече е отремонтиран. Предвид на това, тези обяснения на Л. се явяват нелогични, защото, ако действително е било така, то няма логика да не е искал да изчака идването на полицаите, за да проверят неговата версия, а да е напуснал мястото, което явно е било с цел да избегне наказание за стореното. Нелогично е също, ако нямаше произшествие, свидетелят В. да маха на водача да спре и да иска да съставят протокол за ПТП. Това би означавало, че В. си е седял в автомобила и само е чакал някой да мине покрай него, за да го спре и да го обвини за щетата, за което липсва всякаква житейска логика.

Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени описаните по-горе фактически констатации.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира следното:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени, посочени са дата и място на извършване на деянията, както и нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на които са определени санкциите. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разгледа спора по същество.

5

Относно нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че жалбоподателят Б. Л. е осъществил състава на чл.20, ал.1 от ЗДвП, който задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Именно поради липса на непрекъснат контрол върху управляваното от Л. МПС е настъпил контакт с паркирания лек автомобил марка „Киа“, модел „К 7“. Л. така е следвало да контролира управлението на превозното средство, че да не допуска то да ожули паркирания автомобил. С оглед на това е налице от обективна страна нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените от закона случаи, а този не е такъв. Макар произшествието да не е настъпило умишлено, то водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди, че ако не контролира непрекъснато превозното средство, което управлява, може да настъпи ПТП, но въпреки това Л. не го е направил и не е осъществил достатъчен контрол върху автомобила. Нарушителят Л. е трябвало да контролира адекватно управлявания от него автомобил при преминаването покрай паркирания от дясно автомобил, за да не възникне произшествие.

Правилно жалбоподателят Л. е бил санкциониран на основание чл.185 от ЗДвП, който към датата на деянието е предвиждал, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева. От 07.09.2025 г. наказанието вече е глоба от 50 лева, но в случая се прилага законът, който е действал към датата на нарушението и който е поблагоприятен за нарушителя. За нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП няма изрично предвидено наказание, поради което правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП. Наложеното наказание е във фиксиран размер, поради което съдът не може да го изменя.