Решение № 3167 от 03.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3167 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. А. Д. при участието на секретаря С. М. М. като разгледа докладваното от М. А.. Д. Административно наказателно дело № 20231110202073 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на С. К. С. срещу наказателно постановление /НП/ № .................. г., издадено от началник група в Отдел „Пътна полиция“ при Столичната дирекция на вътрешните работи, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20.00 лева на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец и „глоба“ в размер на 100.00 лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

С жалбата се моли за цялостна отмяна на издаденото наказателно постановление при твърдения за неговата незаконосъобразност и неправилност. Спрямо нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е изтъкната липса на детайлно описание на нарушението, като не били изложени факти за причинените вследствие настъпилото ПТП вреди. В съдържанието на НП не били посочени точно и ясно мястото на извършване на деянието, както и обстоятелствата по неговото осъществяване. Що се касае до нарушението по втората точка от НП, жалбоподателят се позовава на отсъствие на идентичност между фактическото описание на деянието, дадено в АУАН и в НП. На последно място се навежда, че било допуснато нарушение и по чл. 52, 1 ал. 4 от ЗАНН, тъй като наказващият орган пропуснал да направи проверка за законосъобразност и обоснованост на акта, като не преценил възраженията на жалбоподателя и представените от него доказателства.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна - началник група в О „ПП“-СДВР не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.10.2022 г. около 19:25 часа жалбоподателят С. К. С. управлявал лек автомобил марка „И.“, модел „..........“ с peг. № СВ ............... в гр. С., по ул.

„С. И.Р.“, като срещу № 9 предприел успоредно паркиране в реда на спрелите автомобили на обособено като „служебен абонамент“ място. В хода на изпълнение на маневрата, поради недостатъчен контрол върху моторното превозно средство, С. ударила в задната част спрелия лек автомобил марка „П., модел „.......“ с peг. № ............... След завършване на паркирането излязла от колата си и напуснала мястото на настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Малко по-късно през същата вечер свидетелят Я. К. се прибирал от работа и в района на дома си забелязал видимите щети върху горепосочения автомобил, който бил собственост на жената, с която живеел. Непосредствено зад него установил и автомобила на жалбоподателя, който бил разположен в позиция, предполагаща предизвикването на процесното ПТП. Свидетелят разполагал с камери за видеонаблюдение на периметъра около дома си, като при проверка на генерираните записи наблюдавал действията на жалбоподателя, изразяващи се в неуспешен опит за паркиране, довел до нанасяне на имуществени щети по задната част на разположеното пред него МПС.

Свид. К. позвънил на службите за контрол от О „ПП“- СДВР, които при посещението си на местопроизшествието извършили оглед, снели обяснения на установеното на място лице, изготвили скица и докладна записка. След като описали видимите щети по двете превозни средства, взели участие в произшествието, възприели, че жалбоподателят по неизяснени причини е ударил паркираното пред него МПС, след което е напуснал мястото. Тези си констатации обективирали със съставянето на протокол за ПТП № ....................г.

По повод на образуваната пред О „ПП“-СДВР преписка с вх. № .............. г., жалбоподателят С. се явила на 27.11.2022 г. пред контролната институция и 2 депозирала декларация, в която потвърдила, че на процесиите дата и час е управлявала собствения си лек автомобил марка „И.“, модел „........... с peг.

№.............., но отрекла да е взимала участие в пътнотранспортно произшествие, както и да е напускала мястото на настъпване на такова.

Обясненията си мотивирала с твърдение за липса на каквито и да е щети и драскотини по автомобила й.

На 28.11.2022 г. св. Ц. Ц. на длъжност мл. инспектор при О „ПП“-СДВР въз основа на събраните данни съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ................ г. срещу жалбоподателя за нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, като отразил несъгласието си с написаното.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП № ........................г., с което на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 20,00 лева, а за нарушение на чл.

123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от един месец и „глоба“ в размер на 100,00 лева.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на свидетелите Ц. Ц., Я. К. и М. К., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК към материалите по делото - АУАН № ................. г., декларации от свид. Я. К. и С.

С., протокол за ПТП № 1826346 от 27.10.2022 г., скица на ПТП, справка картон на водача, заповед № ................. г. на директора на СДВР, акт за встъпване в длъжност, заповед № ................. г. и заповед № ................. г. на министъра на вътрешните работи.

Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Съдът намира, че фактическата обстановка по случая по несъмнен начин се установява от доказателствената съвкупност, събрана по делото. Жалбоподателят не оспорва, че е управлявал личния си лек автомобил марка „И.“, модел „..........“ с per. № ................... на конкретните дата и час, както и че е паркирал същия на определено място. Това е видно и от саморъчно попълнената от нея декларация. Твърдението за липса на повреди или драскотини по превозното средство от една страна се опровергава от протокола за ПТП, в който контролните органи от службите на СДВР са отразили видими щети по предната броня на автомобила. В тази насока са и показанията на свидетеля К.. От друга страна, самата декларация е съставена цял месец след настъпването на пътнотранспортното произшествие, което предполага физическата възможност за възстановяване на повредите, респективно – неактуалност на декларативното изявление. Останалите факти 3 от значение по делото се установяват от писмените доказателствени материали, които са еднопосочни с показанията на свидетелите.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Видно от приобщената по делото заповед № ................ г. на министъра на вътрешните работи, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както в акта, така и в наказателното постановление изрично са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени от жалбоподателя, като по този начин е изпълнено изискването на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. При преглед на съдържанието на акта съдът установи несъществено несъответствие в разпоредбата, под която е подведено деянието по т. 2, като е посочена цифровата квалификация „чл. 123, ал. 1, т. 1, буква Б от ЗДвП“, каквато реално не съществува. Предвид безспорната доказаност на извършеното нарушение, самоличността на дееца и неговата вина, наказващият орган е санирал допуснатата нередовност по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като е прецизирал приложимата материална норма с премахване на ненужната добавка към нея, без това да доведе до нарушаване правото на защита на санкционирания субект в каквато и да е степен. На следващо място, несъстоятелни са доводите на жалбоподателя досежно даденото фактическо описание на всяко от нарушенията. Последните са описани достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно тяхното съдържание. Всички елементи от съставите на двете административни нарушения са посочени по достатъчно ясен и разбираем начин, осигуряващ необходимия стандарт за осигуряване правото на дееца да разбере за какво е ангажирана отговорността му. В този смисъл личи недвусмисленото посочване на мястото на извършване на нарушенията - срещу №....... на ул. „С. И. Р.“ в гр. С., както и установените от органите на службите за контрол обстоятелства по извършването им, с което правото на защита на жалбоподателя е било гарантирано. Неоснователни са още твърденията на жалбоподателя за наличие на противоречие между описанието на деянието, дадено в АУАН, и това в НП. От систематичния и граматически преглед над съдържанието на двата процесуални акта личи, в същината си те пресъздават едни и същи факти, описани посредством различни изразни средства. Така например в АУАН се сочи, че нарушителят 4

„напуска местопроизшествието“, а в НП - че „след ПТП напуска мястото“. В АУАН е изведено, че „не установява нанесените щети“, а в НП - че „не установява последиците от ПТП“. В АУАН се твърди, че „не остава на място до пристигането на компетентните органи на МВР", а в НП - че „напуска (...) без да уведоми службата за контрол на МВР по територия“. Съпоставителният подход, приложен спрямо двата акта, разкрива смислова идентичност в пресъздадените чрез тях фактически положения, което прави възраженията на жалбоподателя в тази насока неоснователни.

По несъмнен начин се установи извършването на вменените на С. К. С. нарушения.

На процесната дата и място при управление на лек автомобил марка „И.“, модел „.......“ с peг. № ..............същата не е осъществила достатъчен контрол върху него при управлението му, в резултат на което е реализирала ПТП с паркираното пред него моторно превозно средство марка „П.“, модел „.......“ с peг. № ............. Налице е пряка причинно-следствена връзка между поведението на жалбоподателя, настъпилото ПТП и причинените като негов резултат имуществени поражения.

С поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.

1 от ЗДвП, която задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В настоящия случай се установи, че С. не е спазила това изрично уредено правило за поведение, като именно вследствие на неосъществения, но дължим от нея контрол върху управлявания автомобил при предприемането на паркиране в реда на спрените автомобили, е настъпило процесното ПТП.

От субективна страна жалбоподателят умишлено е нарушил правилото за движение по пътищата, изискващо непрекъснат контрол върху управляваното превозно средство, като досежно настъпилото ПТП е действал непредпазливо при форма на вината „небрежност“, тъй като не е предвиждал настъпването на ПТП, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици от поведението си.

Наложеното на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание „глоба“ е абсолютно определено в закона и е в размер от 20.00 лева, който не следва да бъде променян и поради това подлежи на потвърждаване.

На следващо място, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за виновното нарушаване на разпоредбата на чл.