Решение № 187 от 10.06.2022, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 46/2022
- Вид
- Решение № 187
- Подписан
- 10.06.2022
- В сила
- 10.06.2022
- Състав
- Галатея Петрова Ханджиева Милева, Галина Димитрова Жечева, Жечка Николова Маргенова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.3 предл.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 53 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 187 гр. гр. Д., 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Галатея П. Ханджиева М.
Членове:
Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500046 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от ЕМ. ИВ. К. с ЕГН ********** от гр.Д. срещу решение №260555/25.10.2021 г. по гр.д.№1001/2019 г. на Д.кия районен съд,с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу СТ. Г. Г. ЕГН ********** от град Д., ***, ПЛ. П. Г. ЕГН ********** от град Д., ул. ***, К. ИВ. К. ЕГН ********** от град Д., ***, В. С. К. ЕГН ********** от град Д., ***, КР. М.
Ф. ЕГН ********** от град Д., ***, ПЛ. М. В. ЕГН ********** от град Д., ***, СТ. С. М. ЕГН ********** от град Д., ***, М. В. М. ЕГН ********** от град Д., ***, Н. Д. Д. от град Д., ***, Д. Д. С. от град Д., ***, П. Д. СЛ. от град Д., ***, В. АТ. М. ЕГН ********** от град Д., ***, *** и ЕМ. ИВ. М. ЕГН ********** от град Д., ***, *** искове за определяне начин на ползване на съсобствен недвижим имот,находящ се в град Д.,***,представляващ поземлен имот с идентификатор 72624.623.*** по КККР на град Д. с площ от 595 кв.м,като въззивницата-ищца е осъдена да заплати на ответниците по делото 1 сторени от тях съдебно-деловодни разноски.Според въззивницата първоинстанционното решение било недопустимо като постановено по непредявени искове,а именно не по предявените такива по чл.32 ал.2 от ЗС,а по непредявени искове по чл.108 и чл.109 от ЗС.Имало и противоречие между мотивите и диспозитива.Настоява се за обезсилване на решението и връщане делото на ДРС за разглеждане на предявените искове.По същество се изразява становище за неправилност на решението и се настоява за отмяната му,респ. за уважаване на исковете по чл.32 ал.2 от ЗС.Районният съд изготвил доклад,с който разпределил доказателствената тежест,но с решението си поставил страните пред процесуална изненада,като лишил ищцата от възможността да вземе становище и да ангажира доказателства по фактите,на които съдът базирал решението си.Обжалваният съдебен акт бил постановен в разрез със събраните писмени доказателства и становищата на страните,като се имало предвид,че само част от ответниците оспорвали правото на собственост на ищцата и то само откъм неговия обем.Правата на страните върху имота били в идеални части,никога в реални части и никъде в доказателствата не ставало въпрос за два самостоятелни имота,както приел първоинстанционният съд.В хода на производството съдът и страните били убедени,че предмет на разглеждане е правен спор относно съсобствен имот на страните и усилията били съсредоточени да се установят всички съсобственици.Необосновано районният съд не разгледал заключенията по допуснатите от него съдебно-технически експертизи,които също сочели на притежавани от страните идеални части при липса на данни за притежаване на реални части от имота.Без сезиране в тази насока от страните районният съд приел,че е налице неправилно отразяване на правото на собственост в кадастралната карта.Самият съд констатирал,че нито един от съсобствениците не е искал изменение,отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта.Следователно липсвали основания според въззивницата да се иска подобно изменение.При отмяна на първоинстанционното решение се настоява за разпределяне начина на ползване съобразно предложението на вещото лице А. К. по приложение №2 към СТЕ от 02.10.2020 г.Претендират се разноските за първата и въззивната инстанция.
В писмени отговори и в хода на въззивното производство въззиваемите В. АТ. М.,ЕМ. ИВ. М.,В. С. К.,К.М. Ф.,СТ. Г. Г.,ПЛ. П. Г. и К. ИВ. К. изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за 2 потвърждаване на първоинстанционното решение.Претендират сторените от тях разноски пред въззивната инстанция.
Останалите въззиваеми не са подали отговори на въззивната жалба.Въззиваемите Н. Д. Д.,Д. Д. С. и П. Д. СЛ. в хода на въззивното производство също изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 15.11.2021 г.,а жалбата е подадена на 29.11.2021 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 29.11.2021 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лицестрана в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими искове по чл.32 ал.2 от ЗС.Районният съд е разгледал именно искове,основани на горната разпоредба,а не искове по чл.108 и чл.109 от ЗС,както счита ищцата.Разглеждането от първоинстанционния съд в мотивите към акта на въпроси,касаещи заснемането на процесния имот по кадастрална карта,и изводите му относно наличие на неправилно кадастрално заснемане на имота като един съсобствен имот,а не като два самостоятелни имота,фигурирали по предходни планове,касаят именно произнасянето по основателността на исковете по чл.32 ал.2 от ЗС,защото посоченият въпрос е относим към факта налице ли е съсобственост между всички страни върху процесния имот.В това производство по спорна съдебна администрация съдът е длъжен да извърши преценка налице ли е съсобственост върху процесния имот между страните,какви са дяловете им в съсобствеността и на тази база да разпредели ползването на имота по най-целесъобразния начин.Въпросът за правилното заснемане на имота като съсобствен между страните и за действителния пространствен обхват на правото на собственост е относим към горните релевантни за спора факти и обсъждането му от районния съд в 3 мотивите към обжалвания акт не представлява процесуално нарушение,нито представлява отклонение от спора,с който съдът е сезиран.Според постановките на т.2 от Тълкувателно решение №13/10.04.2013 г. по тълк.д.
№13/2012 г. на ОСГК на ВКС в производството по чл.32 ал.2 от ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността с изключение на тези,чрез които се упражняват потестативни права.Няма пречка за разглеждането в рамките на това производство по повод възражения на страните и дори служебно /без сезиране от страните/ с оглед правилното приложение на материалния закон на всички преюдициални въпроси,свързани с установяване наличието на съсобственост и на обема на правата на страните в нея.
По същество решението е правилно,като съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№1001/2019 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени пасивно субективно съединени искове на основание чл.32 ал.2 от ЗС от ЕМ. ИВ. К. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** срещу СТ. Г. Г. ЕГН ********** от град Д., ***, ПЛ. П. Г. ЕГН ********** от град Д., ул. ***, К.
ИВ. К. ЕГН ********** от град Д., ***, В. С. К. ЕГН ********** от град Д., ***, КР. М. Ф. ЕГН ********** от град Д., ***, ПЛ. М. В. ЕГН ********** от град Д., ***, СТ. С. М. ЕГН ********** от град Д., ***, М. В. М. ЕГН ********** от град Д., ***, Н. Д. Д. от град Д., ***, Д. Д. С. от град Д., ***, П.
Д. СЛ. от град Д., ***, В. АТ. М. ЕГН ********** от град Д., ***, *** и ЕМ.
ИВ. М. ЕГН ********** от град Д., ***, ***,с които се настоява за разпределяне ползването между ищцата и ответниците на съсобствен недвижим имот,находящ се в гр.Д.,***,представляващ поземлен имот с идентификатор 72624.623.*** по кадастралната карта на гр.Д. с площ от 595 кв.м.
Изложено е в исковата молба,че ищцата притежава недвижим имот,находящ се в гр.Д.,***,а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.623.***.3.1,попадащ в сграда с идентификатор 72624.623.***.3,представляващ масивна сграда със застроена площ от 27 кв.м.,състояща се от входно антре и две стаи,и право на собственост върху дворното място в ПИ с идентификатор 72624.623.*** върху 129 кв.м. в идеални части от целия имот с обща площ от 595 кв.м.Правата й произтичали 4 от наследяване,прехвърлителна сделка и делба.След придобиване на имота се обърнала към лице с необходимата правоспособност,за да измери и заснеме имота в съществуващото му положение,след което същият да бъде отразен в СГКК,тъй като на скицата,която имала ищцата,къщата била отразена като една цяла страда,включваща гараж,залепен за нейния имот,изграден от съседа й
П.Г..При измерванията било установено,че дворът ведно с постройката,която ползва ищцата /застроено и незастроено/,възлизал общо на 80 кв.м.,т.е. по-малко от закупените от нея 129 кв.м. в идеална част от същото дворно място.Съседът-собственик на сграда,нанесена като №1 на скицата,а именно ответникът П.Г. ползвал подход към имота си,удобен да влезе кола и да достигне до гаража,който бил незаконно изграден,а ищцата и другите съседи /собствениците на сграда № 2 и останалите ответници в производството/ ползвали само една обща пътека широка 1 м.Къщата на ищцата се намирала в дъното на имота,като до нея тя стигала единствено и само с позволението на съседите от сграда №2.Същевременно съседът от сграда №1 /ответникът П.Г./ категорично забранил на ищцата не само да преминава през имота му,но включително и да извършва ремонтни дейности,като заградил незаконно частта от имота,която смятал за своя собственост.Община-гр.Д. издала на ищцата скица-виза на осн. чл. 53 от ЗУТ за ремонт на съществуваща сграда,който ремонт обаче същата не била в състояние да извърши поради невъзможност каквато и да било строителна техника,нито пък работници да стигнат до имота поради категоричния отказ па П.Г. да осигури преминаване и да допусне извършване на ремонтна дейност.По този начин за ищцата било невъзможно да реализира правата си на собственик по отношение на сградата,притежавана от нея,включително и като съсобственик по отношение на дворното място,както поради наличието на незаконна постройка /гаража на ответника П.Г.,залепен за сградата на ищцата,при това с общ покрив с тази сграда/,но така също и заради незаконното възпрепятстване от ответника да допусне ищцата в съсобствения имот.Поради горното ищцата настоява за разпределяне ползването на поземления имот по съдебен ред.С молба от 08.04.2019 г. ищцата е уточнила претенцията си,като изрично е заявила след указания от първоинстанционния съд,че не предявява иск за премахване на незаконно изградената постройкагараж в дворното място,а претендира единствено определяне начин на ползване на поземления имот.
5
В писмен отговор на исковата молба ответниците СТ. Г. Г.,ПЛ. П. Г. и К.
ИВ. К. оспорват правото на собственост на ищцата в претендирания от нея обем за размера над 91 кв.м.,като изследват подробно извършените с имота прехвърлителни сделки.Твърдят,че те са собственици на конкретен имот,описан по местонахождение,площ и граници,които са съществуващи и към настоящия момент.Сегашното фактическо положение било установено още от 1961 г. с подписана декларация с нотариална заверка на подписите с рег.№1788 от 08.12.1961 г. на двамата съсобственици-техни и на ищцата праводатели.
В писмен отговор ответниците Н. Д. Д.,Д. Д. С. и П. Д. СЛ. противопоставят възражение,че всички съсобственици без ищцата са направили разпределение на ползването на незастроеното място.Изтъкват,че между тях и ищцата спор относно ползването нямало,а такъв бил налице само между нея и ПЛ. П. Г..
В писмен отговор ответниците В. С. К. и КР. М. Ф. възразяват,че между съсобствениците имало установен начин на ползване,като нямало промени в имота,предпоставящи ново разпределение на ползването.Също изтъкват,че между тях и ищцата спор относно ползването нямало,а спора между ищцата и някой от съсобствениците ответниците не били в състояние да разрешат.