Решение № 103 от 25.10.2022, Районен съд - Нова Загора
- Съд
- Районен съд - Нова Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 330/2022
- Вид
- Решение № 103
- Подписан
- 25.10.2022
- В сила
- 16.11.2022
- Състав
- РОСИЦА СТОЯНОВА НЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 40 - чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 - чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 - чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 - чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 2, т. 3, предложение 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 103 гр. Нова Загора, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно наказателно дело № 20222220200330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0306-001066/15.07.2022 година на ВПД Началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, упълномощен с МЗ № 8121з1632/02.12.2021г., с което на Т. И. Д. с ЕГН **********, от ***, за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предложение 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева
В съдебно заседание Т. И. Д.. чрез процесуалния си представител адвокат Н. С. от Адвокатска колегия – Стара Загора моли Наказателното постановление да бъде отменено по изложени в Жалбата и по съществото на делото съображения.
Въззиваемата страна ОД МВР Сливен е редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 16.06.2022 година св.Б. Б. се е движил по ул.Васил Левски със служебния автомобил по посока РУ Нова Загора, като от ул.“Градинска“ на кръстовището с ул.“Васил Левски“ управлявания от жалбоподателя Т. И. Д. МПС – Мерцедес Спринтер 213ЦДИ, с рег.*** излиза на ул.“Васил Левски“ срещу насрещно движещия се автомобил на св.Б.,служител в РУ нова Загора без да спре на пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!".Жалбоподателят незабавно бил спрян за проверка от св.Б. за проверка, който след препитване по ЗДвП на Д. го е отвел в РУ Нова Загора където от актосъставителя П. В. М. е съставен АУАН АД бл. № 185208/17.06.22год. в който са описани освен нарушението на пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и редица нарушения от страна на жалбоподателя, като непознаване на знак В2/забранено влизането на ППС в двете посоки/, знак Б1/пропусни движещият се по пътя с предимство/ и т. н. въз основа на така изготвения АУАН е издадено атакуваното 1
Наказателно постановление, в който обстоятелствената част е отразена по идентичен начин.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция като свидетел актосъставител и от приобщените по надлежния по НПК ред административнонаказателна преписка.
От правна страна:
На жалбоподателя е ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно чийто текст:
Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, като за това нарушение е посочена следващата се санкция по чл. 183, ал. 2, т. 3, предложение 1 от Закона за движение по пътищата: Наказва се с глоба 20 лв. водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", и в случая няма спор, че около 16.50часа на 16.06.2022 година Т. И. Д. е участник в движението, водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 25 и т. 28 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата.
Но Наказателно постановление № 22-0306-001066/15.07.2022 година подлежи на отмяна.
Административно наказателното производство започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, който има установителна, обвинителна и сезираща функция – с него се констатират фактите, елемент от състава на нарушението, повдига се обвинение срещу извършителя и се поставя за обсъждане и решаване пред административно наказващия орган въпросът за налагане на административно наказание.
Следователно за гарантиране правото на защита на лицето, срещу което е съставен акт за установяване на административно нарушение, освен с нарушената правна разпоредба, това лице трябва да е запознато и с вменените му във вина обстоятелства, осъществяването на които е въздигнато в административно нарушение.
За това и Законът за административните нарушения и наказания предвижда императивното правило по чл. 42, т. 4 за акта за установяване на административно нарушение и по чл. 57, ал. 1, т. 5 за наказателното постановление да се опишат обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като описанието следва да бъде недвусмислено и конкретизирано така, че да се гарантира правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво точно, къде и кога нарушение му се търси административнонаказателна отговорност, за да организира адекватна отбрана на интересите си.
Това правило е и във връзка с функцията на въззивната съдебна инстанция при контрол на акта на наказващия орган да може да прецени правилно ли е квалифицирано административното нарушение – подведен ли е фактическият състав на нарушението (деянието с фактическите му белези) под съответната нарушена административнонаказателна норма, и спазен ли е принципът за законоустановеност на административното наказание, несъвместим с неточности и грешки при квалификацията на нарушението.
Правилото също е особено значимо при нарушения на правилата за движение по отворените за обществено ползване пътищата и то още при със съставяне на акт за установяване на административно нарушение, защото съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
2 от Закона за движението по пътищата редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Или специалният закон придава на съставния по реда на чл. 40 - чл. 43 от ЗАНН официален документ значението на доказателствено средство и при осъществяване на контролните си правомощия съдът следва да цени акта за посочените в обстоятелствената му част съставомерни факти, но който акт може да бъде опроверган от събраните в хода на административното дирене по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН или в хода на съдебното следствие доказателства, включително и от представени от административнонаказващия орган, и когато съставителят на този официален документ не потвърди констатираните и описани от него събития – да се приеме обвинението за недоказано.
В случая като обстоятелства на нарушението и в Акт за установяване на административно нарушение АД бл. № 185208/17.06.22год, и в Наказателно постановление 2
№ 22-0306-001066/15.07.2022 година в обстоятелствената част са описани редица нарушения като нарушението на пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство, непознаване на знак В2/забранено влизането на ППС в двете посоки/, знак Б1/пропусни движещият се по пътя с предимство/, т.е. нарушителят неможе да разбере точно за кое нарушение му е съставен АУАН или е поставен в затруднение да разбере в какво точно се изразява нарушението, а от там е в невъзможност да организира защитата си, каквито възражения са изложени от процесуалния му представител. Още повече че по административната преписка видно от свидетелските показания се установи че има и наложена и принудителна административна мярка. Невъзможността на жалбоподателя да разбере в какво нарушение точно е обвинен, от там и невъзможността да организира защитата си представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото Наказателно постановление.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 22-0306-001066/15.07.2022 година ВПД Началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, упълномощен с МЗ № 8121з1632/02.12.2021г., с което на Т. И. Д. с ЕГН **********, от ***, за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предложение 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Сливен по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________ 3