Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 179 от 03.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 622/2021
Вид
Решение № 179
Подписан
03.11.2021
В сила
08.12.2021
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 225 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 97 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. П., 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20215200500622 по описа за 2021 година

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 559 по описа на съда за 2020 година е отхвърлен предявения от ЕК. М. К., ЕГН********** от гр.П., ул.“П.Б.“№11 против СП. Г. К., ЕГН********** от гр.П., ул.“П.И.Б.“№10, ет.8, вх.А, ап.24 и М. КР. К., ЕГН********** от гр.П., ул.“П.Б.“№11 установителен иск за собственост за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П. с площ от 341 кв.м., с административен адрес гр.П., ***, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, ведно със застроената в ПИ еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор ***, с площ от 57кв.м.

Съдът е допуснал извършването на съдебна делба между СП. Г. К., ЕГН********** от гр.П., ул.“П.И.Б.“№10, ет.8, вх.А, ап.24 и М. КР. К., ЕГН********** от гр.П., ул.“П.Б.“№ 11 на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П. с площ от 341 кв.м., с административен адрес гр.П., ***, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ведно със застроената в ПИ еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор ***, с площ от 57 кв.м.,при равни права на страните – по ½ идеална част.

1

В срок решението е обжалвано от Е.К. .

За да отхвърли предявения от ЕК. М. К. срещу СП. Г. К. и М. КР. К. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, предявен при условията на чл. 225 от ГПК по гр.д.№ 559/20г., съдът едностранчиво и неправилно е възприел фактическата обстановка, кредитирайки изцяло показанията на свидетелите ,посочени от ответника по този иск СП. Г. К., а именно сестра й М.Р., дъщеря й Н. К. и синът и Г. К..

Съдът безкритично възприел показанията на тези свидетели, без да отчете роднинската им връзка с ответника по иска С.К. и тяхната заинтересованост от изхода на процеса, както и, че показанията на тези свидетели противоречат на изложеното от С.К. в исковата й молба, отговора на исковата молба предявена по реда на чл. 225 от ГПК от Е.К. и на представените по делото доказателства.

Съдът не преценил и противоречивото процесуално поведение на С.К. .

В мотивите на постановено по гр.д. № 2937/2019г. решение , с което е прекратен брака между С.К. и М.К., били възпроизведени твърденията и относно фактическата раздяла и обитаването на семейното жилище.

Показанията на свидетелите - дъщеря й Н. К. и синът й Г. К., които твърдят, че непрекъснато са посещавали „майчиния си дом“, в който живее баща им и който е обитаван и от Е.К., били в противоречие с изложеното.

За отношенията между Е.К. и майка й С.К., недвусмислено говорело представеното с отговора на исковата молба по чл. 97 от ГПК доказателство сигнал на С.К. до Специализираната прокуратура за извършено от Е.К. престъпление.

Нелогично и в противоречие със събраните доказателства било и приетото от съда, че майката е изпращала пари на Е. - за да покрива разходите си в семейството, за ремонтни дейности по къщата, за направата на фризьорски салон, в който работи.

Този извод на съда, противоречал на установеното в показанията на св.

Г. К., който казва: /цитат ред 25, стр.2 на протокола от 10.11.2020г./ „Нямам представа дали майка ми е изпращала на Е. пари за къщата конкретно, но им е 2 изпращала пари, за да им помага“.

Нелогичен бил и извода на съда, че Е. не е демонстрирала собственическо поведение.

Без основание съдът не обсъдил показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като според съда ирелевантен за спора бил въпросът относно това какви ремонти са извършени и за чия сметка. Именно това, какви ремонти е извършила Е., с чии средства е сторила това и дали за извършването на тези подобрения е искала разрешението / съгласието на майка си С.К., било индиция за нейното собственическо отношение към процесния имот.

Моли решението да бъде отменено като необосновано и неправилно и вместо това да се постанови нов съдебен акт, с който да уважи предявения от ЕК. М. К. срещу СП. Г. К. и М. КР. К. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, предявен при условията на чл. 225 от ГПК, а именно да се признаете за установено по отношение на ответниците, че ЕК. М. К. е собственик по давност на ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-97/28.10.2008г. на изп. директор на АГКК с площ от 341 кв.м. с административен адрес: гр. П., ***, при съседи на имота:

***; ***; ***; ***, ведно със застроените в имота Еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор *** с площ от 57кв.м.

В срок е постъпил писмен отговор от М.К., който намира решението за необосновано и незаконосъобразно, а подадената въззивна жалба срещу него за основателна.

При постановяване на обжалваното съдебно решение съдът едностранчиво анализирал събраните по делото доказателства, което от своя страна е довело до неправилното възприемане на фактическата обстановка.

Кредитираните от него показания единствено на свидетелите на СП. Г. К. , били противоречиви помежду си и противоречели на събрания доказателствен материал и не отговаряли на реалната фактическа обстановка.

Те били заинтересовани от изхода на делото. Споделят се оплакванията , изложени във въззивната жалба.

3

С помощта на събраните по делото доказателства и след един правилен и логичен анализ на тези доказателства следвало да се приеме,че са налице характерните елементи на давностното владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС, а именно доказало се, че ЕК. М. К. е упражнявала фактическа власт върху имота и то с намерението да го свои, което поведение е манифестирано явно, а в същото време не е останало и никакво съмнение у никой, вкл. и у С.К., че Е. е упражнявала фактическата власт за себе си. Повече от 15 години ЕК. М.

К. владеела половината от имота непрекъснато, постоянно, безспорно, явно и спокойно. Това обстоятелство недвусмислено било потвърдено и в показанията на свидетелите, посочени от С.К. и това поведение на Е. било известно на К..

Моли решението да бъде отменено и предявения установителен иск – уважен.

В срок е постъпил писмен отговор и от С.К..

Счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде отменено.

Основните оплаквания били относно кредитиране показанията на свидетелите , посочени от Сп. К. ,но тези свидетели били в близки роднински отношения и с двете страни.

Навеждали се доводи и за отношенията между С.К. и дъщеря и Е.К..

Ищцата Е.К. не доказала по категоричен начин осъществено давностно владение, а именно, че владее за себе си, а не е държател на дела на майка си от делбения имот. За да изгради фризьорския си салон ,в двора на родителите си, Е.К. е представяла Пълномощно, подписано от нейната майка, с нотариална заверка на подписа ,пред всички инстанции, пред община и кадастър, както и преди развода на родителите си, не е предявявала никакви претенции към имота. Това е сторила впоследствие.

Въпросите , кой е извършвал и какви ремонти в имота и с какви средства , следвало да се реши във втората фаза на делбеното производство.

И в тази си част въззивната жалба ебила неоснователна, неоснователни били и оплакванията за противоречие в мотивите на съда.

Съдът обсъдил всички събрани доказателства и постановил правилно и обосновано решение.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:

4

В исковата си молба против М.К. ищцата С.К. твърди, че бракът им е прекратен с влязло в сила решение по гр.д.№2937/2019 година на РС П..

По време на брака ищцата придобила по силата на нот.акт №64, н.д.

№132/1987г., по делба и наследство, следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П. с площ от 341 кв.м., с административен адрес гр.П., ***, при съседи: ПИ:***, ***, ***, ***, ведно със застроената в имота еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор ***, с площ от 57кв.м. и сграда за битови услуги с идентификатор *** със застроена площ 23 кв.м. на един етаж.

Поради възмездността на делбата и реализирана по време на брака сделка страните били съсобственици на имота, по силата на прекратената имуществена общност.

Не можели да поделят описания имот , поради което моли да бъде допусната делба при равни права.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от М.К.. Не оспорва, че имотът е придобит по време на брака му с ищцата след извършена доброволна делба между нея и сестра й и последвало заплащане на дела на сестрата със средства на ответника.

Бракът им бил прекратен. За известно време около 2005 годна семейството се преместило да живее в този имот. Ищцата заминала за Испания и престанала да се прибира при семейството си, подържала инцидентни контакти със съпруга си и при идването си в България не се интересувала от имота. По това време в него се настанила да живее заедно със семейството си най-голямата дъщеря на страните - Е.. Там живеел освен ответника, така също и бащата на ищцата,за който се грижели ответника и дъщеря им Е..

Освен това Е. открито заявявала намерението си да стопанисва имота като свой.

След развода с първия си съпруг Е. продължила да живее в имота, там била и понастоящем с мъжа, с когото съжителствала. Обитавали първия етаж, а на втория живеел ответникът. Е. направила значителни преустройства и ремонти, плащала заедно с баща си разходите по поддръжка на имота. Със собствени средства , макар и с формалното съгласие на майка си изградила в имота фризьорско ателие. Така тя владеела имота от 2005 година до момента, заедно с ответника непрекъснато, постоянно, безспорно, явно и спокойно, като никой не оспорвал този факт. Този смисъл искът за делба бил неоснователен и следвало да се отхвърли.

Всъщност ответникът М.К. оспорва правата на ищцата в имота , подържа ,че тя е загубила правото си на собственост ,тъй като то е придобито 5 от друго лице – дъщеря им Е. , поради което иска за делба следва да бъде отхвърлен.

В производството по реда на чл.225 от ГПК е встъпила Е.К. , като е предявила иск и срещу първоначалните страни, заявявайки самостоятелни права върху част от предмета на спора .

В молбата си твърди, че майка й заминала през 2005г. заедно с помалката й сестра в Испания, където живеела и работила до ден днешен.

Когато се прибирала в България майка й не идвала в имота, като нито тя , нито баща и знаели къде пребивава. Там живеел нейният дядо - баща на майка й, на който имало учредено пожизнено право на ползване от нейният баща втория ответник по иска й. По времето, когато майка й заминала с явно показаното пред тях намерение да не се връща въобще, Е.К. била вече омъжена и живеела със семейството си там. Винаги била приемала този дом като неин собствен и го стопанисвала с явно показваното от нея пред всички такова намерение. След развода с първия й съпруг останала в имота и продължила да живее с децата си там. И след като се събрала с мъжа, с когото живеела и към настоящия момент на семейни начала, семейството й продължило да живее в този имот. От самото начало тя със семейството си владеела първия етаж на еднофамилната жилищна сграда в имота, а баща й М.К. живеел на втория етаж. От момента, в който живеела там, била направила многобройни и значителни ремонти и преустройства, така че да се създадат нужните условия за живот на семейството й, плащала заедно с втория ответник по този иск всички необходими разходи по поддържането на имота - ток, вода, данъци и т.н.

При изготвяне на необходимите документи ,когато решила да изгради фризьорски салон в имота, майка и била представлявана от баща и по силата на пълномощно. От 2005г. до този момент, вече близо 15 години, продължавала да владее, заедно с нейния баща-втория ответник по иска, половината от имота непрекъснато, постоянно, безспорно, явно и спокойно.

Никой не бил оспорвал този факт. Затова моли съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик на 1/2ид.ч. от процесния имот.