Решение № 771 от 09.10.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. Бургас, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т. Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. И.

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Т. Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20252100501583 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Подадена е жалба от М. И. М., ЕГН: ********** от **** чрез адвокат П. Велков от АК – Бургас със съдебен адрес за призоваване в гр. Бургас, ***, ет.3, ап.6 против разпореждане изх.№ 28370/07.08.2025г., издадено по изпълнително дело № 20258040400408, с което ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 в КЧСИ отказва да намали разноските, приети за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно. Според М., разпореждането не съдържа мотиви, което представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. В допълнение към това, жалбоподателят излага доводи, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност и са налице предпоставките за редуциране на адвокатското възнаграждение в размер на 200 лева. В подкрепа на тези доводи, жалбоподателят цитира и анализира съдебна практика.

М. И. М. иска от съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на ЧСИ за излагане на мотиви. При условията на евентуалност, жалбоподателят прави искане за изменение на прието адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева или за определяне на възнаграждение, съобразено с фактическата и правна сложност на изпълнителното производство.

Ответната страна О. Е. Р., представлявана в изпълнителното и в съдебното производство от адвокат Т. Пеева от БАК подава възражение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата. Р. акцентира на факта, че задължението по изпълнителното дело е в размер на 36 952,25 лева, от които 27 434,65 лева – главница, 5 499,60 лева – лихва и 4 018 лева – разноски и минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 2 003,08 лева, от които 200 лева за образуване и 1 803,08 лева за провеждане на 1 изпълнително производство. Р. иска от съда да остави без уважение жалбата на М..

ЧСИ Делян Николов представя мотиви, в които е описан начина, по който е изчислил размера на адвокатското възнаграждение и изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото писмени доказателства, Бургаският окръжен съд, намира за установено следното:

ФАКТИ:

На 17.07.2025г., Окръжен съд – Ямбол издава изпълнителен лист № 28/17.07.2025г., с който осъжда М. И. М. да заплати на О. Е. Р. сумата от 27 434,65 лева, представляваща припадащата му се ½ част от договор за жилищен кредит, сключен на 23.07.2020г. с „Банка ДСК“ ЕАД, за който е солидарно задължен и който е погасен изцяло от Р., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2024г. до окончателното й изплащане и сумата от 4 018 лева, представляващи съдебни разноски, извършени по гр. д. № 20242300100081 по описа на Окръжен съд – Ямбол.

На 25.07.2025г. Р. подава молба до ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 в КЧСИ за образуване на изпълнително дело, в която е обективирано искане за налагане на възбрана, опис, оценка и публична продан на ½ идеална част от самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас и за приемане на разноски. Към молбата е представено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 1 800 лева.

С разпореждане изх.№ 26265/28.07.2025г., ЧСИ приема като разноски по делото адвокатски хонорар в размер на 1 800 лева, определен съобразно с нормата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.

В хода на изпълнителното производство е наложена възбрана, описана е и е оценена ½ идеална част от самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас.

На 04.08.2025г. М. подава молба до ЧСИ за намаляване на адвокатското възнаграждение до 200 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Препис от молбата е изпратен на взискателя О. Р., която изразява становище, че адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер съобразно разпоредбата на чл.10, ал.2 от Наредба № 1/2004г.

С разпореждане изх.№ 28370/07.08.2025г., ЧСИ Делян Николов отказва да намали приетия по делото адвокатски хонорар.

Въз основа на изложените факти, настоящият съдебен състав достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата на М. И. М. е подадена от надлежна страна по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК в законоустановения срок и отговаря на изискванията за форма и реквизити. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

2

Според чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Цитираната правна норма намира приложение в изпълнителния процес, в който смисъл е определение № 403/01.12.2008г., постановено от ВКС по ч. гр. д. № 1762/2008г., V ГО.

В конкретния случай, изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя, подадена чрез неговия процесуален представител – адвокат Т. Пеева от БАК, в която са посочени действията и изпълнителните способи, които молителят иска да бъдат извършени и приложени от ЧСИ. С разпореждане изх.№ 26265/28.07.2025г., ЧСИ приема като разноски по делото адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева, за което е представен договор за правна помощ и съдействие.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че след образуване на изпълнителното дело, ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, наложил е възбрана, описал и е оценил ½ идеална част от самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас. Уведомленията за извършените изпълнителни действия, ЧСИ изпраща последователно на процесуалния представител на взискателя - адвокат Пеева. От това следва, че обемът на договорената правна помощ между взискателя Р. и адвокат Пеева не се изчерпва само със съдействие за образуване на изпълнително дело, както твърди жалбоподателя, а включва защита и съдействие против и по изпълнителните действия, извършени в хода на производството. Поради това, искането на жалбоподателя за намаляване на адвокатското възнаграждение в размер на 200 лева, дължим единствено и само за образуване на изпълнителното дело, е неоснователно.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение също е неоснователно. Възнаграждението за процесуално представителство по изпълнителното дело е съобразено с критериите, въведени в чл.10, ал.1, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа и с реално положения труд от адвоката, съобразен с фактическата и правна сложност на конкретния изпълнителен процес. Действително, изпълнителното производство в конкретния случай не разкрива съществени отклонения от нормалното развитие на изпълнителния процес, но извършените от ЧСИ изпълнителни действия се съобщават на взискателя чрез неговия процесуален представител, който има задължението да прецени тяхната законосъобразност, респ. необходимостта от оспорване и съответствието им с интересите на взискателя. От представените към изпълнителното дело писмени доказателства се установява, че към настоящия момент същото не е приключено, поради което адвокатската защита, която е уговорена за цялото производство, е дължима към настоящия момент и до пълното удовлетворяване на паричното вземане. По делото не се съдържат доказателства, от които да се направи заключение, че са налице предпоставките за намаляване на адвокатското възнаграждение, което както беше посочено по-горе е съобразено с критериите по чл.10, ал.1, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.

Възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане поради липса на мотиви, също е неоснователно. Действително, разпореждането на съдебния изпълнител не съдържа фактическите и правни доводи, които са го мотивирали да откаже намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение, но такива са изложени в отговор на жалбата на основание чл.436, ал.3 от ГПК, поради което 3 съдът преценява законосъобразността на обжалваното действие въз основа на тези мотиви.

По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас, шести въззивен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на от М. И. М., ЕГН: ********** от ****, подадена чрез адвокат П. Велков от АК – Бургас със съдебен адрес за призоваване в гр.

Бургас, ***, ет.3, ап.6 против разпореждане изх.№ 28370/07.08.2025г., издадено от ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 в КЧСИ по изпълнително дело № 20258040400408.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4