Решение № 3290 от 04.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3290 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100507383 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Т. С.“ЕООД /несъст./ чрез адвокат Г. срещу Решение № 20034317 от 08.05.2022г., постановено по гр. д. № 69644/2019г. по описа на Софийски районен съд, 151 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу И. Г. Б. осъдителен иск с правна квалификация чл.30, ал. 3 от ЗС за заплащане на сумата 13 197 лв. -неполучен дял от плодовете (наем), реализирани от съсобствения недвижим имот, съответен на притежаваната от него 25/32 ид.ч. от имот, представляващ ПИ пл.№ 29, в кв. 315 по плана на гр. София, м. бул."******* III", с адрес: ул."*******, с площ от 434 кв. м. и на построената в мястото жилищна сграда, за периода от м.03.2018 г. до м.12.2018 г., ведно със законната лихва от 29.11.2019 г. до изплащане на вземането.

Изложени са оплаквания, че неправилно е прието от СРС, че наем (полза) е реализиран от преместваемият обект-павилион, монтиран в съсобствения имот от ответника, но не и от дворното място.

Счита, че няма как частта от имота върху която е монтиран преместваем обект да не е предмет на договора за наем на павилиона, защото тогава павилиона не би могъл да бъде ползван.

Неправилно СРС тълкувал чл. 1 от Договора за наем и оттам неправилно 1 определил обекта на наем само като павилиона без частта от дворното място върху която той е монтиран и прилежащата част без която не би могъл да се обслужва и функционира като търговски обект.

Иска се отмяна на решението и уважаване на иска.

Ответника е депозирал отговор на жалбата, с който поддържа възражения за недопустимост на иска и евентуално за неоснователност на жалбата.

При проверка по чл. 267 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Възраженията на ответника за недопустимост на иска поради прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот в който е поставен процесния павилион е неоснователно. Прехвърлянето е станало след края на периода за който е предявен иска. Разпореждането с правото на собственост в съсобствен имот не лишава бившия съсобственик от възможността да предяви иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС за период до прехвърлянето. Участието в ползите и тежестите от съсобствен имот е право/задължение на лицата които са били съсобственици към момента на реализиране на ползата или тежестта. Решение № 50164 от 18.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 800/2022 г., I г. о., ГК. Правото на дял от „ползите“ макар да произтича от правото на собственост е самостоятелно и не се погасява по отношение на минал период с прехвърляне на собствеността, доколкото и собствеността се прехвърля занапред, а не с обратно действие.

По отношение правилността на решението въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбите и приложението на императивни материлани норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивния съд намира решението за правилно по следните фактически и правни съображения:

От представените писмени доказателства се установява, че през процесния период страните са били съсобственици на недвижимия имот описан в исковата молба.

Не се спори и се установява от разрешението за монтаж (л. 51), че през 1999г. ответника е поставил в недвижимия имот преместваем обект-павилион за търговия, който е негова лична собственост, за което също няма спор и се установява от фактурата на л. 75.

От приетия договор за наем от 11.12.2012 г., сключен между трети за делото лица, а именно Ч. Г. Б. и „Ф.Л.“ ЕООД се установява, че наемодателят предоставя за възмездно ползване Търговски обект, находящ се в гр. София,ж.к *******, придобит с нотариален акт №15598 от 24.11.1983 г. и разрешение за монтаж № 4 от 26.03.1999 г.

Ищецът твърди, че наемодател е братът на настоящият ответник и предвид липсата на възражения в тази насока СГС приема, този факт за установен.

От представените констативен протокол (л.65) и Протокол споразумение (л. 38) 2 се установява, че ответника се е споразумял с третото за делото лице (наемател по договора от 2012г.) да придобие качеството на наемодател по договора.

От съдържанието на договора се установява, че той има за предмет наем на търговски обект, който е индвивидуализиран посредством посочването в договора за наем на разрешението за монтаж и посочване на имота в който е поставен обекта.

Посочването на нотариален акт не означава, че се отдава под наем площта от недвижимия имот върху който е поставен павилиона. Това се потвърждава и от чл. 4, ал. 5 от договора за наем, който визира „помещението“ (павилиона). Такова посочване е и житейски логично с оглед на интереса на наемателя- да има сигурност, че наетият от него обект (павилиона за търговия) е поставен в имот, който наемодателят му има право да ползва, макар да няма пречка да се отдава под наем и движима вещ, намираща се в чужд недвижим имот.

Поставянето на движима вещ от нейния собственик в недвижим имотсъсобствен между собственика на движимата вещ и други лица съставлява лично ползване/служене с недвижимия имот по смисъла на чл. 31, ал. 1от ЗС. Чрез наема на павилиона се извличат добиви именно от него, защото той е търговския обект и като движима вещ има самостоятелен правен статут, различен от този на недвижимия имот, като може да се отдава под наем отделно от имота в който е поставен.

Обстоятелството, че е възможно косвено по този начин да се ограничават правата на съсобственика в недвижимия имот-възможността му сам да го ползва изцяло или съответно на притежаваната идеална част (доколкото безспорно павилиона „блокира“ дадена площ от него) може да доведе до право по чл. 31, ал. 2 от ЗС, но такъв иск няма предявен. В сходна хипотеза на съсобствен имот в който са поставени павилиони-индивидуална собственост се приема, че ако ползваната площ от един собственик на павилион не е съответна на собствеността му в недвижимия имот отношенията се уреждат по чл. 31, ал. 2 ЗС (Решение № 338 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 176/2008 г., III г. о., ГК).

По изложените съображения решението следва да се потвърди.

При този изход на делото само въззиваемия има право на разноски за въззивна инстанция, но изрично е заявил, че не претендира такива.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20034317 от 08.05.2022г., постановено по гр. д. № 69644/2019г. по описа на Софийски районен съд, 151 с-в

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4