Решение № 10016 от 12.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 62105/2022
- Вид
- Решение № 10016
- Подписан
- 12.06.2023
- Състав
- СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 10016 гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110162105 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д. И. Д. срещу /фирма/ и /фирма/.
Ищецът твърди, че на 19.08.2021г. сключил договор за паричен заем № *********** с /фирма/ за сумата от 5657,84лв. при ГПР от 39,40%, ГЛП от 33,68%, който следвало да бъде погасен на 24 вноски. В чл. 4 от договора било уговорено договорът да бъде обезпечен с банкова гаранция в полза на заемодателя или чрез сключване на договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант в срок 48 часа от подаване на заявлението. На датата на сключване на договора за кредит, ищецът и ответникът /фирма/, сключили договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който дружеството се задължило да обезпечи пред кредитодателя задълженията на ищеца. По този договор ищецът имал задължение да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което било разсрочено заедно с месечните вноски по договора за кредит, и възлизало на 288,53лв. месечно или общо 6924,74лв., което се изплащало на кредитодателя /фирма/. Ищецът погасил първите пет вноски и част от шестата.
Ищецът посочва, че при сключването на договора за кредит не са спазени изискванията на 10, ал. 1, чл. 1, ал. 1, т. 7-12, ал. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК и същият се явява недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Изтъква, че в ГПР по договора за кредит е следвало да бъде включено и възнаграждението по договора за поръчителство, което не е сторено. Счита, че действителният размер на ГПР е 203,83%, а ГЛП 116,44%. Ищецът твърди, че и договорът за поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по него потребителят не получавал насрещна услуга. Изтъква, че едноличен собственик на капитала на дружеството е кредитодателят, като печалбата се разпределяла в полза на собственика. Посочва, че договорът е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, като с него се целяло само едно допълнително оскъпяване на заема, за да се избегнат ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника /фирма/, че сключеният между тях договор за 1 паричен заем № ***********/19.08.2021г. е нищожен, а при условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от него, както и да бъде признато за установено спрямо ответника /фирма/, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство е нищожен.
Ответникът /фирма/ е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска. Признава сключването на договора за заем и договора за поръчителство, но счита, че и двата договора са действителни и отговарят на всички императивни изисквания.
Ответникът /фирма/ също е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Признава сключването на договора за заем и договора за поръчителство, но счита, че и двата договора са действителни и отговарят на всички императивни изисквания.
Ответникът /фирма/ е предявил спрямо ищеца Д. И. Д. и насрещен осъдителен иск, който е приет за съвместно разглеждане. Посочва, че Д. Д. е платил изцяло 5 погасителни вноски и частично 6-та погасителна давност от договора за кредит, като към 21.12.2022г. непогасените задължения възлизат в размер на 2196,99лв. – главница за периода 01.03.2022г.-21.12.2022г., 1074,61лв. – договорна лихва за периода 01.03.2022г.-21.12.2022г. и 130,61лв. – законна лихва за забава за периода 01.03.2022г.21.12.2022г. С насрещната искова молба отправя изявление за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми по договора поради забава в плащанията. Счита, че дори да се приеме, че процесният договор за кредит е недействителен, то кредиторът има право да получи чистата стойност след приспадане на направените плащания, която възлизала на 1785лв.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което Д. Д. да бъде осъден да заплати на /фирма/ сумата от 2000лв., представляваща частична претенция от предсрочно изискуема главница в общ размер от 2452,01лв. по договор за кредит № ***********/19.08.2021г., ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба до окончателното плащане, а в условията на евентуалност – сумата от 1785,00лв., представляващата чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и насрещни осъдителни иск искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 19.08.2021г. между ищеца, в качеството на кредитополучател, и първият ответник – /фирма/, в качеството на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № ***********/19.08.2021. В договора е посочено, че кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора. В самия договор никъде не е посочено какъв е размерът на отпуснатия кредит и конкретните му параметри, но в чл. 6 е уговорено, че кредитополучателят погасява кредита съгласно приложение № 1 – условия на кредита, представляващо неразделна част от договора, тоест за тези параметри същият препраща към погасителния план. В него /л. 59/ е предвидено, че общият размер на кредита е 5657,84лв., от които 5000лв. главница и 657,84лв. застрахователна премия.
Срокът на погасяване 24 месеца, брой вноски 24, размер на всяка вноска от 327,16лв., лихвен процент по кредита 33,68%, ГПР 39,40% и общ размер на всички плащания 2
7851,84лв. В погасителния план подробно са описани размерите и падежите на вноските, както и какъв размер от главницата и възнаградителната лихва се погасява с всяка от тях.
В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че в ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същия следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 е предвидено, че ако в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.“ и договорът за кредит не поражда действие. В пар. 17 от ОУ към договора е предвидено, че обезпечение – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на „К.“ от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „К.“ всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „К.“ за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е наймалко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „К.“ юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е сключило с „К.“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на същата дата 19.08.2021г. между кредитополучателя /ищеца/ и втория ответник – /фирма/, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия ответник, като последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 55657,84лв. след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. В буква „в“ е предвидено, че поръчителят е получил от /фирма/ предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя.
С този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с /фирма/, по силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение. От приложение № 1 към договора /л. 88 – гръб/ се установява ,че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 288,53лв. на месец за периода на действие на договора за кредит (24 месеца), което възлиза общо на 6924,72лв. Уговорено е възнаграждението да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по него.
Представена е застрахователен сертификат № 97529/19.08.2021г. /л. 23/ за застраховка „Живот“ на клиентите на /фирма/ съгласно групов договор, съгласно който Д. Д. бива застрахован за посочените застрахователни рискове при еднократна премия от 657,84лв. Застраховката е сключена с поредничеството на /фирма/ /изрично посочено/, което се явява и ползващо се лице от нея.
По делото е допусната, изслушана и приета ССчЕ, която не е оспорена от 3 страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, от която се установява, че реалният размер на усвоената сума е 5000лв., а сумата от 657,84лв. представлява застрахователна премия. В изпълнение на договора за кредит и договора за поръчителство ищецът е извършил плащания към /фирма/ на суми в общ размер от 3215лв., както следва: на 03.11.2021г. – 730лв.; на 05.12.2021г. – 660лв.; на 31.01.2022г.
– 620лв.; на 01.03.2022г. – 350лв.; на 10.03.2022г. – 200лв.; на 24.03.2022г. – 55лв.; на 15.06.2022г. – 100лв. и на 04.07.2022г.- на 500лв. Общият размер на плащанията от 3215лв. е послужило за погасяване на главница по договора за кредит от 890,43лв. с падежи 30.09.2021г.-31.01.2022г. вкл.; договорна възнаградителна лихва по договора за кредит от 745,37лв. с падежи 30.09.2021г.-31.01.2022г.; наказателна лихва по договора за кредит от 42,52лв.; възнаграждение по договора за поръчителство от 1536,68лв. с падежи 30.09.2021г.-28.02.2022г. Според вещото лице размерът на непогасената главница по договора за кредит възлиза на 4767,41лв. с падежи 28.02.2022г.31.08.2023г., непогасена договорна лихва по договора за кредит от 1448,63лв. с падежи 28.02.2022г.-31.08.2023г. и непогасено възнаграждение по договора за поръчителство от 5388,04лв. с падежи 28.02.2022г.-31.08.2023г. Експертът разяснява, че непогасената главница по договора за кредит с падежи 28.02.2022г.-30.11.2022г. възлиза на 2196,99лв., а договорната възнаградителна лихва с падежи 28.02.2022г.-21.11.2022г. на 1074,61лв. В проведеното открито съдебно заседание вещото лице разясни, че при главница от 5000лв. и застрахователна премия от 657,84лв. годишният процент на разходите възлиза на 59,68%. В случай че главницата е 5657,84лв., ГПР възлиза на 39,40%. Ако към разходите по кредита се добави и възнаграждението за поръчител, то ГПР възлиза на 203,83%.
При горните фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.