Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 230 от 28.05.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 96/2026
Вид
Решение № 230
Подписан
28.05.2026
В сила
28.05.2026
Състав
Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело № 20261800500096 по описа за 2026 година

С Решение № 191/07.10.2025г., постановено по гр. д. № 22/2025 г. на Самоковския районен съд, е осъдено „Пелет фор Ю“ ЕООД с ЕИК 207100845 да заплати на „Вива-Лес-02“ ООД с ЕИК 131011316 сумата от 3 251,23 лева, представляваща лихва по главница в размер на 17 882,64 лева.

Със същото решение е оставено без уважение искането „Пелет фор Ю“ ЕООД с ЕИК 207100845 да заплати на „Вива-Лес-02“ ООД с ЕИК 131011316 сумата от 17 882,64 лева, дължима по два броя фактури, поради погасяването й с плащане от 26.09.2025г.

Присъдени са и разноски.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Пелет фор Ю“ ЕООД срещу горното решение в осъдителната му част. Жалбоподателят счита, че размерът на дължимите лихви е определен неправилно, а присъдените на ищеца разноски са изключително завишени по размер. Моли съда да отмени изцяло Решение № 191/07.10.2025 г. по гр.д. № 22/2025 г. на Районен съд - Самоков, и да постанови ново такова по същество, с което отхвърля предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Вива-Лес-02“ ООД, която въззиваемото дружество оспорва и счита за бланкетна и несъдържаща конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Не било посочено, в какво конкретно се изразява тази неправилност, съгласно изискванията на чл. 260, т. 3 ГПК. Развива съображения, че изискването на чл. 260, т. 3 от ГПК има пряка връзка с ограничения характер на въззивното обжалване, доколкото наведените от жалбоподателя доводи определят обхвата на дейността на втората инстанция.

1

Подчертава, че с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК законодателят е регламентирал проверка за правилност, при която въззивният съд се ограничава само до релевираните с въззивната жалба доводи, като нормата е императивна. Черпи аргументи от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Развива съображения, че извършеното след приключване на съдебното дирене и обявяване на делото за решаване заплащане на главниците по процесиите фактури в общ размер на 17882,64 лв. свидетелства за основателността на предявените искове, с оглед на което основателен се явява и предявеният акцесорен иск за заплащане на дължима лихва върху главниците по процесните фактури, считано от падежа на задълженията за плащане до датата на извършеното плащане. Анализира правната същност на законната лихва.

Подчертава, че искът за главницата е основателен, а, с оглед забавата за заплащане на главниците по процесните фактури, за „ВИВА - ЛЕС - 02“ ООД е възникнало правото да претендира законна лихва за забава върху тези главници за периода от деня, следващ падежите на задължението за плащане по отделните фактури, която към датата на подаване на исковата молба възлиза общо на 3251,23 лв. Позовава се на заключението по съдебносчетоводната експертиза. Подчертава, че претенцията за разноски е надлежно претендирана от страна на ищеца, като в последното проведено открито заседание на 19.09.2025 г. е представен списък с разноски и доказателства за реалното им извършване. Според него, ответното дружество е било редовно призовано и е имало възможност да вземе становище по размера на претендираните разноски, но към настоящия момент това негово право е преклудирано и не може да бъде упражнено с въззивна жалба. Счита, че, независимо от отхвърлянето на исковете, с поведението си ответното дружество е дало повод за завеждане на делото, а същевременно не е подало молба за изменение на решението в частта за разноските. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се представлява и не изразява становище по спора.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият се представлява от адв. Т., който поддържа отговора на въззивната жалба.

Заявява, че заплатената в хода на производството главница обосновава правния интерес да се заплати и законната лихва, както и разноските.

Подчертава, че в последното съдебно заседание пред първа инстанция ответникът е бил редовно призован, но не присъствал негов представител, нито е направил оспорване. Счита, че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски и представя списък, заедно с доказателства за реалното им извършване.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е вярно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната 2 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност:

В случая обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост:

Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените такива.

ІІІ. По същество:

Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените в обжалвания съдебен акт мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на въззивната жалба, следва да се разгледа единствения наведен в нея довод, който се свежда до това, че размерът на дължимите лихви бил определен неправилно.

Настоящият съдебен състав не споделя този довод, поради следните съображения.

Видно от отговора на четвъртия въпрос към допуснатата съдебносчетоводна експертиза, размерът на законната лихва по процесните 2 бр. фактури за претендирания исков период до 06.01.2025г. е 3253,21лв. (л. 159 от първоинстанционното дело).

Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда, с което е станало годно доказателствено средство за установяване на отразените в него обстоятелства.

Същевременно, по делото не са представени други доказателства, от които би могло да се направи извод за различен размер на лихвата.

Поради това няма основание за съмнение, че тя е била определена правилно, а действителният й размер е именно посоченият от в.л. Кокалова.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на тази лихва е бил уважен за пълния предявен от ищеца по- малък размер от 3251,23 лв.

При тези данни, съдът намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че размерът на дължимите лихви бил определен неправилно.

Точно обратното: както се посочи по- горе, акцесорният иск е бил уважен до размер, който е дори по- нисък от действително дължимите лихви.

Други доводи не са изложени в жалбата, поради което и на основание чл.

269 от ГПК въззивният съд не е длъжен служебно да формулира и обсъжда такива, вкл. в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.

Тъй като изводите на въззивната инстанция съвпадат с направените от районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

3

IV. По разноските

С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия направените от последния разноски в производството, каквито се установяват в размер на 400 евро – адвокатски хонорар (л. 26-27 от делото).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 191/07.10.2025г., постановено по гр. д. № 22/2025 г. на Самоковския районен съд.

ОСЪЖДА „Пелет фор Ю“ ЕООД с ЕИК 207100845 да заплати на „Вива-Лес-02“ ООД с ЕИК 131011316 сумата 400 евро, представляваща направени от въззиваемото дружество разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4