Определение № 19836 от 15.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19836 гр. София, 15.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509807 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Б. З. И. срещу разпореждане от 31.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 42065/2025 г. по описа на СРС, 148 състав, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417, т. 9 ГПК и изпълнителен лист.

Жалбоподателят счита обжалването разпореждане за неправилно и в противоречие на императивната правна уредба и утвърдената съдебна практика.

Посочва, че при преценка на редовността на записа на заповед, съдът е трябвало да съобрази разпоредбата на чл. 536, ал. 1 във вр. с ал. 3 и ал. 4 ТЗ и да приеме, че мястото на плащане е посоченият до името на издателя адрес. Твърди, че са неоснователни и доводите, че непосочването на банкова сметка води до нередовност на записа на заповед, тъй като никъде в приложимите разпоредби на чл. 535 и сл. ТЗ няма изискване за посочване на банкова сметка. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, подадено от Б.

З. И. и да се върне делото на първоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК заявителят Б. З. И. иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 417, т. 9 ГПК срещу „Кагецугруп“ ЕООД за сумата 43 000 лева по запис на заповед, 1 издаден на 16.02.2023 г., с падеж на 16.01.2025 г.

С обжалваното разпореждане от 31.07.2025 г. по ч.гр.д. № 42065/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 148 състав съдът е отхвърлил заявлението, като е приел, че представеният запис на заповед не е редовен от външна страна, тъй като в него не е посочено мястото на плащане съгласно чл. 535, т. 4 ТЗ.

В чл. 535 ТЗ е определено съдържанието на записа на заповед като по т. 4 е посочено „място на плащането“. Съгласно чл. 536, ал. 3 ТЗ ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя.

В разглеждания случай от представения запис на заповед се установява, че на място на плащане и място на издаване е посочено „град София“.

Записът на заповед е строго формална сделка, при която наличието на определени реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, е условие за неговата действителност.

Само по отношение на някои от тези реквизити законът позволява тяхната липса да бъде заместена от законовите презумпции по чл. 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ – при липса на посочен падеж, място на плащане и място на издаване.

Настоящият въззивен състав счита за незаконосъобразни изводите на районния съд, че посочването само на населеното място при мястото на плащане не е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 535, т. 4 ТЗ. При тълкуване разпоредбите на чл. 535 ТЗ и чл. 536 ТЗ става ясно, че законодателят е приравнил мястото на издаване и мястото на плащане с местожителството на издателя на записа на заповед, без да са въведени допълнителни изисквания за индивидуализация на точния адрес в рамките на съответното селище. В посочения смисъл е и решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК по т.д. № 1348/2013 г. на ВКС, I Т.О.

За редовността на ценната книга не е необходимо в същата да бъде посочена банкова сметка, като обратното не следва от приложимите разпоредби на чл. 535 и сл.

ТЗ.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че към заявлението е приложен документ – запис на заповед, издаден на 16.01.2023 г., с падеж на16.01.2025 г., който е редовен от външна страна и вземането по него е изискуемо към датата на подаване на заявлението, поради което са били налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Ето защо обжалваното разпореждане следва да отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за фактическо издаване на заповедта за изпълнение по чл.

417 ГПК, включително в частта за разноските.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 31.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 42065/2025 г. по описа на СРС, 148 състав, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от Б. З. И. срещу „Кагецугруп“ ЕООД за претендираната сума.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с която да бъде разпоредено длъжникът да заплати на Б. З. И. сумата 43 000 лева, представляваща 2 дължима сума по запис на заповед, издаден на 16.01.2023 г. и с падеж 16.01.2025 г. и разноски, както и изпълнителен лист съгласно чл. 418, ал. 1 ГПК.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 148 състав за издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на изпълнителен лист, съобразно дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3