Определение № 784 от 13.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 452/2024
- Вид
- Определение № 784
- Подписан
- 13.08.2024
- В сила
- 13.08.2024
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Орлин Найденов Летов
Цитирани разпоредби
- чл.278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 784 гр. С.З., 13.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Атанас Д. Атанасов
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500452 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 413, ал.2 от ГПК.
Образувано по частна жалба на „В.И.К.“ ЕООД, ЕИК № ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. ****** представлявано от законния си представител Р.И.М. – управител, действащ чрез адв. И. М. срещу разпореждане № 3105/11.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1754/2024 г. по описа на Районен съд – К., с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в частта му относно претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Излагат се доводи, че отхвърлянето на заявлението досежно разноските за адвокатско възнаграждение се дължи на технически пропуск за представяне на доказателство за заплащането на възнаграждението по банков път.
Претендира се отмяната на обжалваното разпореждане.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по подадено до съда на 09.07.2024 г. заявление на „В.И.К.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу И. И. М., ЕГН – **********, с адрес: с. К., общ. К., ул. „****** за сумата от 1833,71 лв.главница и 280,46 лв. – лихва за периода от 08.02.2021 г. до 20.06.2024 г., както и законната лихва за от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и разноските в заповедното производство.
Към заявлението е приложен договор за правна защита и съдействие от 25.06.2024 г., от който се установява, че „В.И.К.“ ЕООД е възложило на адв.
И. М. осъществяването на процесуална защита в заповедно производство 1 срещу И. И. М.. Договорено е възнаграждение в размер на 600 лв., платимо по сметка при подписване на договора.
Към заявлението не е приложен документ, удостоверяващ заплащането на договореното адвокатско възнаграждение по сметката на адв. И. М..
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение като е приел, че заплащането на възнаграждението не е удостоверено надлежно.
С частната си жалба „В.И.К.“ ЕООД е представило авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод, от което се установява, че на 02.07.2024 г. дружеството е наредило по банковата сметка на адв. И. М. сумата от 600 лв., с основание адвокатски хонорар по договор И. И. М. и плащането е осчетоводено от банката.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения от закона срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:
Към момента на постановяването му обжалваното разпореждане е правилно, т.к. със заявлението си заявителят не е представил доказателства, които да удостоверяват надлежно заплащането на адвокатско възнаграждение в претендираният размер.
В съответствие с указанията по приложението на закона, дадени с ТР № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, заповедният съд е приел, че заплащането на договореното възнаграждение не е било надлежно удостоверено, т.к. същото е следвало да бъде платено по банков път, а към заявлението си „В.И.К.“ ЕООД не е представило платежен документ, от който да е видно, че такова плащане е извършено.
Въпреки това въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, като се вземе предвид представеното с частната жалба авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод.
Същото удостоверява надлежно факта, че договореното в договора за правна защита и съдействие от 25.06.2024 г. и платимо по сметката на адв. И.
М. възнаграждение в размер на 600 лв. е било заплатено на 02.07.2024 г., т.е. преди образуването на заповедното производство.
Настоящият въззивен съд счита, че новото доказателство следва да бъде взето предвид като аргументите си за това черпи от основната цел на съдебната намеса в гражданските правоотношения, а именно разрешаването на правни спорове между страните по тези правоотношения.
Макар и страната да не е представила това доказателство пред заповедният съд, то надлежно удостоверява възникнало в полза на „В.И.К.“ ЕООД имуществено право на разноски, което би останало извън предмета на 2 съдебното производство между страните, и от своя страна евентуално би послужило като основание за последващ съдебен спор между същите страни.
Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и вместо него да се постанови издаването на заповед за изпълнение в полза на „В.И.К.“ ЕООД и за разноски за адвокатско възнаграждение от 600 лв.
Воден от изложените съображения на основание чл.278, ал. 2 от ГПК Окръжен съд – С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3105/11.07.2024 г. по ч.гр.д. № 1754/2024 г. по описа на Районен съд – К. и вместо него РАЗПОРЕЖДА да се издаде в полза на „В.И.К.“ ЕООД, ЕИК № ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С.З., бул. ****** представлявано от законния си представител Р.И.М. – управител, действащ чрез адв. И. М., заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу И. И. М., ЕГН – **********, с адрес: с.
К., общ.К., ул. „****** за сумата от 600 лв. / шестстотин лева/, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
ВРЪЩА делото на Районен съд – К. за издаването на заповедта за изпълнение по на парично задължение по чл.410 от ГПК за разноските за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3