Решение № 59 от 12.02.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Шумен, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря В.С.С. като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20253630201897 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №27-2500137/19.08.2025 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ на жалбоподателя “АТЛАНТ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, гр.Пловдив, представлявано от И.А.С. в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2900 лева /две хиляди и деветстотин лева/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител в лицето на адв..Г.В. от АК гр.Пловдив, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен[1]административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, в лицето на директора П.С., призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

1

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.06.2025 г. в 16:36 ч. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във връзка с допусната злополука на 30.05.2025 г. на СМР, изпълнявани в обл. Шумен, общ. Шумен, гр.

Шумен, Втора индустриална зона, „Алкомет" АД, на строежа „Разширение на цех валцов 2 гр. Шумен, Втора индустриална зона" (Възложител: „Алкомет" АД гр. Шумен; Строители:

„КрасБиВал" ООД гр. София, „АГРИЛА ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Пловдив и др.) от екип на „Атлант инженеринг" ЕООД гр. Пловдив и на 03.07.2025 г. на представени документи в Дирекция „Инспекция по труда" гр. Шумен, бул. „Славянски" № 30 е било установено, че „Атлант инженеринг" ЕООД, ЕИК 205608784, със седалище и адрес на управление *********************** при осъществяване на дейността си в качеството му на работодател не е изпълнил задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд с това, че не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин за работещите в горецитирания строеж, като е допуснал на 30.06.2025 г. извършването от монтажниците С.Н.Н., ЕГН **********, и Н. Е.

С., ЕГН **********, на монтаж на метални елементи („химически" анкери) по контура на покрива на изгражданата сграда на кота + 20°° м. без да е осигурил безопасното им придвижване по покривната плоскост посредством постоянно захващане към устойчива и здрава конструкция при наличието на необезопасени открити отвори за горно осветление и на необезопасени открити участъци по контура.

На 30.06.2025 г. в горецитирания строеж работещите от „Атлант инженеринг" ЕООД били трима: монтажниците С.Н.Н. и Н. Е. С. и заварчикът Т. И. Н.. Между тях нямало такива с вменени по установения ред задължения и отговорности по организацията и ръководенето на трудовите процеси при положение, че представляващият работодателя и технически ръководител на строежа съгласно Заповед от 12.03.2025 г. инж. И.А.С. този ден не бил там. Единствено със Заповед № 2/28.04.2025 г. при отсъствието му от горецитирания строеж бил определен да извършва ежедневния инструктаж на работещите монтажникът метални конструкции С.Н.Н.. Сутринта на 30.06.2025 г. същият провел и документирал ежедневния инструктаж на останалите двама работници. Заварчикът Т. И. Н. се заел да довърши заварките по монтираните предната седмица стоманени елементи по фасадите до кота + 10°° м. Монтажниците С.Н.Н. и Н. Е. С. екипирани с предпазни колани се качили през вътрешността на сградата на покрива с подвижна работна площадка стрелови тип per. № 905ПС3120, управлявана от С.Н.Н., и започнали да монтират чакащите „химически" анкери за планките на стойките на покривния борд по западния контур. С.Н.Н. пробивал дупките и поставял в тях свързващата смес и шпилките, а Н. Е. С. му подавал елементите и материалите. При това се привързвали с предпазните си колани към наличните стойки за покривния борд. След монтажа на последните шпилки в участъка С.Н. тръгнал към югозападната част на покрива, където предстояло да работят след това. Край западния контур на покрива срещу OMR кулата върху LT покривната ламарина от ръба навътре на разстояние 1,20 м. бил поставен палет с каменна вата. От външния ръб на покривната стоманобетонова греда по контура с ширина 60 см. до покривната ламарина имало свободна (незастъпена) част 20 см., а денивелацията между тях била нагоре 27 см. Контурът в този участък бил открит и необезопасен. Независимо, че имало осигурено стоманено въже във фургона, над покривната плоскост не била изпълнена осигурителна линия, за прикачване на предпазните колани на работещите при придвижването им. В т. 6 на представената утвърдена инструкция по безопасна работа при покривни работи е регламентирано „въжетата на предпазния колан/ сбруя да се присъединяват към елементи, които могат да издържат натоварването от тежестта на падал човек", а в т. 7 - „преди започване на работа техническият ръководител проверява: здравината на носещите елементи и определя местата 2 на закачване на въжетата".С.Н.Н. в 15:40 ч. минавайки през зоната между палета с вата и контура на покривната ламарина вероятно се е спънал в някоя от гофрите й, залитнал към покривната греда по контура и паднал смъртоносно върху терена от височина около 24 м.

На база описаното по горе , а именно изброяване на факти , обстоятелства, подписани декларации и предположения, без въобще да е направен извод в какво всъщност се състои изпълнителното деяние, свид.Я. приел, че жалбоподателя е нарушил: чл.16 ал.1 т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 60 ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР (обн. ДВ бр. 37/ 2004 г., ...) като е посочил, че е извършил нарушението на 30.06.2025. В тази връзка и на 11.07.2025г. съставил акт за установяване на административно нарушение № 27-2500137.

Актът е бил съставен в присъствие на представляващ дружеството лице, като последният подписал акта с отметка, че може да подаде възражения. Впоследствие, дружеството жалбоподател се е възползвало от законното си право и е депозирало пространни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които по същество е изложило съображенията си, поради които счита, че не е извършило нарушение на трудовото законодателство, както и че не е извършено пълно и обективно разследване, като се акцентира на обстоятелството, че дружеството не е извършвало строително монтажни работи по покривното пространство, а е извършвало строително монтажни работи само по фасадата на строящата се сграда, както и че на обекта се е работило с вишки. Въз основа на така съставения акт, изцяло повтаряйки фактическата обстановка, възприета в същия, напълно игнорирайки писмените възражения и отново без да е описано изрично в какво точно се състои административното нарушение, осъществено от жалбоподателя е издадено наказателно постановление №27-2500137/19.08.2025 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ на жалбоподателя “АТЛАНТ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, гр.Пловдив, представлявано от И.А.С. в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2900 лева /две хиляди и деветстотин лева за извършено нарушение по чл.16 ал.1 т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 60 ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР (обн. ДВ бр. 37/ 2004 г.,

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

В чл.42 ал.1 т.4 и в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, законодателят е вменил задължение, както на актосъставителя, така и на издателя на наказателното постановление, че следва да направи описание на извършеното нарушение. В процесния случай, като в АУАН, така и в наказателното постановление пространно са изброени множество събития, посочени са различни декларации,хронологично са отбелязани факти, които според актосъставителя са били част от действителността и предположение, че вероятно нещастно загиналия С.Н. се е спънал в някоя от гофрите и е паднал смъртоносно от около 24 метра , но липсва каквото и да било текстово описание на нарушението извършено от жалбоподателя, като единствено в края на обстоятелствената част е отбелязано, че е нарушил чл.16 ал.1 т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 60 ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР. Съгласно чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на 3 работата без риск за здравето и по безопасен начин, като в конкретния случай, тъй като липсват мотиви в тази насока, както от актосъставителя, така и от административнонаказващия олган не става ясно в какво точно се изразява липсата на ефективен контрол от страна на работодателя, и какво всъщност е следвало да бъде дължимото поведение от страна на работодателя за да не бъде ангажиран с административнонаказателна отговорност, тъй като по делото са събрани доказателства от които става ясно, че представляващия дружеството-жалбоподател е организирал работата си по начин, по който се е провеждал ежедневен инструктаж за безопасна работа на строителния обект на тримата свои служители, делегирал е правомощия, когато не е на обекта именно на починалия С.Н., като изрично с оглед характера и естеството на извършената работа е инструктирал работниците си в деня на фаталния инцидент да работят само с вишки. В тази насока са и показанията на разпитания в съдебно заседание свид.Т. Н., който изрично заяви, че в деня на злополуката са работили само с вишки, тъй като е невъзможно да заваряват, ако не са върху вишка, защото могат да гледат само отдолу нагоре, както и че са били със сбруи, предпазни колани и каски. Свид.Н. също така изтъкна, че не знае по каква причина С.Н. се е качил на покрива, тъй като им е било забранено да се качват на покрива, поради обстоятелството, че са извършвали единствено строително монтажни работи по фасадата на сградата. Отделно от това в наказателното постановление е посочено, че жалбоподателя е нарушил чл. 60 ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР, според която, когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал. 1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция, което означава, че административнонаказаващия орган е приел, че не са били налице предпоставките визирани в чл.60 ал.1 от цитираната Наредба, според която при работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи). Съдът счита, че както в хода на админстративнонказателното производство, така и в съдебно заседание са събрани убедителни доказателства, че работата на височина , извършвана от служители на наказаното дружество на 30.06.2025 г се е извършвала посредством вишка/платформа, което означава , че определено не е имало нужда да се спазват изискванията на чл60 ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР. Съдът счита, че е напълно неприемливо да се налага административно наказание на база предположения, защото, тъй като и в акта за административно нарушение, така и в наказателното постановление е употребен израза вероятно, като причина за евентуално спъване на пострадалия фатално С.Н., като въобще не е изследван въпроса по каква причина същия се е намирал на покривната греда, при положение, че служебните му ангажименти са били свързани със заваряване на химически анкерни болтове по фасадата на сградата и то посредством използването на вишка.