Решение № 58 от 26.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Шекерджиев

Членове:

Деница Вълкова

Светла Букова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Т. Г. К. като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200662 по описа за 2023 година

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби от защитниците на подсъдимите Е. Ц. Х., И.

Ц. Д. и Д. М. М. срещу решение № 42 от 05.04.2023 г., постановено по ВНОХД № 241/2022 по описа на АС – Велико Търново, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд - Плевен по нохд № 546/2018 г. С последната подсъдимите са признати за виновни за престъпление по чл.196а, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, като са им наложени наказания лишаване от свобода за срок от десет години за всеки от тях.

В жалбата и допълнението към нея, депозирани от защитника на подс. Х. /адв.

К./ се сочи касационното основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК. Твърдят се за нарушени принципните норми на чл.13, чл.14, чл.18 и на чл.107 от НПК. Конкретно се счита, че не били обсъдени противоречивите доказателствени източници /показанията на заинтересованите свид. Г. и Б., както и на свидетелите с тайна самоличност № 2 и № 3 с останалите гласни и писмени доказателства. Въззивният съд не е извършил пълна преценка на доказателствения материал и не е изложил дължимите в тази насока мотиви. Такива не били налице и по отношение на съществени за приложението на материалното право въпроси, както и в отговор на защитните доводи за отсъствието на доказателства за участието на подс. Х. в деянията заедно с другите подсъдими. Така се 1 нарушавала и практиката на ЕСПЧ, изискваща всеки обвиняем, респ. подсъдим да може да се противопоставя на лица, свидетелстващи срещу него по допустим от процесуалния закон начин /участие в разпит в очна ставка, в претендирано по надлежен ред събиране на доказателства. Така на показанията на свид. № 2 подсъдимият не е могъл никога да се конфронтира лично, а те са поставени в основата на обвинителната теза заедно с показанията на свид. Г./. С отказа на свид. № 2 да отговори на въпроси, целящи проверка достоверността на показанията му, вкл. и за източника му, на практика се лишава касатора от възможността да се конфронтира срещу уличаващия го, с което е налице неспазване на изискванията за провеждане на справедлив процес и приемане за правдиви показания, чиято достоверност не е проверена.

Твърди се също необективен, схематичен и превратен анализ на доказателства, както и необсъждане в пълнота на направените възражения за тенденциозно разследване от страна на обвинението, изводимо от нарушения на процедурата за разпит на свидетели – подписване на предварително изготвени показания /св. И.Н./, насочване на показанията на част от свидетелите в полза на обвинените, вкл. и чрез директното им заплашване /Ц. Х., Т.М., М.С., Г./. По този начин няма противопоставяне на тезата на подсъдимия, че никога не се е виждал със свид. Г. в дома на друг подсъдим и заедно с другите подсъдими, както и че не е посещавал в твърдените от него периоди мобилизационната база в с. Згалево. Критикува се възприемането на казаното от свид. Г. в последните му разпити, в които е налице надграждане на първоначално съобщени факти, без да е имал обективна възможност за възприемането им в тъмната част на денонощието– относно чути разговори на подсъдимите за броя на изкараните кашони, а се открива и противоречие с показанията на свид. Т.И. и Р.Л. за вместимостта на кашони в т.а. камион „Шкода Мадара“ и в бус „Форд Транзит“. Извън вниманието на съда е останал установеният факт, че в два от случаите, за които се твърди тримата подсъдими да са били заедно в склада всъщност физически не са могли да присъстват на мястото. Не била отчетена заинтересоваността на свид. Б. да даде недостоверни показания срещу Х. предвид служебната позиция на последния като оглавяващ сектор за борба с икономическата престъпност. Не била извършена съпоставка с резултатите от претърсване в дома на Б., жена му и майка му, сочещи липсата на идентичност между иззетите цигари без бандерол и инкриминираните. Такива са и отчетите на сектора, оглавяван от подс. Х. през същия период, според които сочените марки безбандеролни цигари на територията на област Плевен не са задържани. Освен това твърдяното получаване на такива цигари от свид.

Б. е относимо за период преди твърдяното от обвинението първо проникване и кражба от базата в с. Згалево. От друга страна се оспорва решението на съда да кредитира показанията на свидетели от досъдебното производство /В.В., С. М., И.Н., Ц. Х., Т.М. Х./ въпреки становището им в с.з., че не поддържат казаното под натиск, за който 2 обяснимо те не могат да представят доказателства, но без да се познават еднопосочно твърдят това.

Относно липсата на отговор по направени от защитата възражения за несъставомерност на деянието се акцентира на това, че не е доказано наличието на инкриминираните марки цигари в базата в с. Згалево; че дори от показанията на свид.

Г. е установено изнасянето на половината от инкриминираното количество цигари; че при данните за напълно унищожени количества, е неясно как въз основа на аритметични действия е прието извършването на кражба на посоченото количество цигари, както и, че въобще не е налице годен предмет на престъплението при прието експертно заключение за липсата на цена на негодните за употреба цигари. За последното не били отчетени и показанията на свид. Ю.Б. за състоянието на цигарите при отварянето на склада, както и за изнасянето на негодни такива за унищожаване в период до 2011 г. Въз основа на тези доводи за съществени процесуални нарушения, се иска отмяна на атакуваното решение със законовите последици.

В жалбата от защитника на подс. И. Д. /адв. П./ също се сочат доводи за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Вътрешното убеждение на съда не е било формирано при спазване на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствената съвкупност, а оттам и на нейната интерпретация. На първо място на доказателствата за пренасянето на цялото количество задържани цигари е придадено различно от действителното съдържание – не се установява това да е станало с полицейска охрана, а липсата на данни за проявена недобросъвестност е обяснима с липсата и на каквито и да е данни за реализираното пренасяне. Самата защита не следва да установява как е сторено, а неспазеният за това ред от страна на подс. М. би могло да влече друга отговорност, а не да служи за презумптивни съждения, нямащи място в наказателния процес. В най-голяма степен се счита, че са порочно формирани изводите на съда относно стойността на предмета на престъплението. Същият е негоден, за което се прави позоваване на експертното заключение. В тази насока се твърди да е налице и противоречива теза на съда относно конкретната стойност, тъй като от една страна се приема заключението за липсата на такава, а от друга тя е като за току –що произведени цигари. Именно липсата на ясно изразена позиция по обективен елемент от състава на престъплението е съществено процесуално нарушение. От значение е невъзможният за изясняване въпрос, включващ се в предмета на доказване по конкретното обвинение за кражба, а именно предметът на деянието имал ли е някаква стойност към инкриминирания период. Твърди се също липса на доказателствени източници относно съществени обстоятелства от предмета на доказване, а именно за предварителен сговор, за използването на техническо средство, както и за намерени във владение на подсъдимите или на пазара цигари от вида на процесните. По този начин въззивният съд е тълкувал превратно и 3 едностранчиво фактите – така че именно тримата подсъдими да са извършили кражба, което сочи за формиране на вътрешното убеждение при нарушение на изискването за пълно, всестранно и обективно изследване на събрания по реда на НПК доказателствен материал. Въз основа на това се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, а в случай, че не се приеме за налично основанието по чл.348, ал.4 НПК, да се приложи разпоредбата на чл.354, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1, т.1 НК и подс. И. Д. да бъде оправдан.

В жалбата от защитника на подсъдимия Д. М. /адв. Д./ също се излагат доводи за оправдаване поради несъставомерност на деянието, като е направено алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с проявена предубеденост и пристрастност към обвинителната теза и необсъждане на основни доказателства и доводи на защитата /т. е. липса на мотиви/. Конкретно в тази насока се сочи, че изводите за авторството на деянието и предмета на престъплението почиват на предположения, което е довело и до неправилно приложение на закона. Твърди се също и явна несправедливост на наказанието поради налагането му за несъставомерно деяние и при игнориране на оневиняващите доказателства. В подкрепа на тези оплаквания са наведени доводи за липсата на обсъждане или некоректното му извършване относно конкретни доказателства /обяснения на подсъдимия, свидетелски показания и експертно заключение/ за факта, посочен и от обвинението за влажност в складовото помещение, довел до негодност на цигарите като предмет на престъплението, тъй като към момента на инкриминираното деяние те нямат никаква стойност. В тази връзка се прави позоваване на правната теория и съдебна практика, а също и на специалния закон и на установеното в него легалното определение за „цигари“ – чл.11, ал.1, т.1 от Закон за акцизите и данъчните складове. Критикуван като неверен и противоречащ на практически игнорираното експертно заключение е изводът на въззивния съд, че щом цигарите са били продавани, то те имат парична стойност, макар и по-ниска от обичайната такава, без да се отчете и доводът за недоказаната идентичност на продаваните цигари с инкриминираните такива.

На следващо място предметът на престъплението не бил установен по размер, а позоваването на изготвения от подс. М. протокол за изземване е неправилно, тъй като почива на предположение при установеното нарушаване на процесуалните правила за изготвяне на протокола и няма гаранция за достоверността на съдържанието му.

Произволен бил изводът за количеството цигари, оставени в склада при установения по делото начин за тяхното товарене, превозване и приемане, както и при липсата на извършени последващи проверки. Оспорено е основаното единствено на показанията на свид. Г. становище за изнесеното количество цигари от базата, като се отчете казаното от него в тази насока, обективно липсващата възможност да възприеме брой и марка изнасяни цигари, констатираните неточни негови спомени за времето на 4 извършване на деянията, а също и преодоляното чрез недопустимо предположение на съда противоречиво твърдение за способа за отключване на склада /с ключ, а не с пластина, както сочи свидетелят/. Казаното от него за начина на преместването му на друга длъжност – след извикването му от свид. Дундаков било опровергано от последния, но съдът не е отчел това при преценка достоверността на показанията на основния свидетел. Игнорирано било и възражението на подс. М. за неизясненото по делото обстоятелство дали сочените в показанията на свидетеля Г. кашони са преобразувани в кутии цигари и как се отнасят те към обвинението за 730 стека цигари. Изложено е оплакване за необсъдени възражения на защитата срещу счетените за допустими показания на анонимните свидетели № 2 и № 3, сочещи непроверяеми факти, тъй като свидетелстват „по слух“. Освен това първият от тях не съобщава източника си и така се прави опит за легализиране на оперативна информация, която не е доказателствен източник съобразно практиката на върховната касационна инстанция и ЕСПЧ. Игнорирани били всички доводи на защитата за неубедителната, непроверима и очевидно безотговорно съобщена информация от защитен свидетел № 2.