Решение № 164 от 16.07.2020, Районен съд - Провадия

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

/16.07.2020 г., гр. Провадия

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 994/2019 г. по описа на РС - Провадия, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК ********* против В.Г.Я., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9, чл.11, т.7, т.11, т.17, чл.

33 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: ищецът твърди, че на 06.04.2015 г. между ответника и трето лице – кредитор „4финанс” ЕООД /с търговска марка на пазара „Вивус”/ бил сключен договор за кредит № **********, под формата на електронен документ по реда на ЗПФУР. Била предоставена сумата от 340 лева, която следвало да бъде върната в срок от 30 дни – 06.04.2015 г., на 06.05.2015 г.

Въпреки настъпване на падежа и опитите за доброволно уреждане на отношенията, ответникът не е погасил. На основание т. 13.3 от ОУ, кредиторът начислил наказателна лихва.

На 01.02.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който вземанията били прехвърлени на ищеца. Цедентът предоставил на цесионера потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г. Съгласно предоставеното от цедента пълномощно ищецът изпратил уведомление за цесията до длъжника с препоръчано писмо чрез „Български пощи“ ЕАД, което било върнато с отметка „непотърсено“.

Предвид липсата на плащане, въпреки изпратените покани, се моли за присъждане на сумата от общо: 340 лева – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на ИМ в съда – 04.07.2019 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена молба поддържа иска и моли за неговото уважаване.

В срока по чл.

131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения от съда особен представител адвокат Д.В., в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага, че приложеният договор за прехвърляне на вземането от 01.02.2018 г. между „4финанс“ ЕООД като цедент и „Кредитреформ България“ ЕООД като цесионер е общ договор, а не е сключен конкретно досежно прехвърляне на вземането от ответника, както е посочено в исковата молба. По делото не били представени доказателства досежно връчване на уведомителното писмо на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането от страна на цедента. Представеното копие на уведомително писмо за цесията, изготвено от цесионера, счита за невалидно и моли то да не се кредитира. Излага, че подаденото копие на уведомително писмо, заедно с исковата молба, учредила настоящото производство, не се явява валидно уведомяване за прехвърлянето на вземането. За да породи действие цесията спрямо длъжника е следвало уведомлението за цесията да му бъде връчено лично, като съобщаването за цесията чрез уведомително писмо връчено на особения представител не пораждало действие. Особеният представител имал ограничен кръг права за целите на процеса и той не можел да приема материалноправни изявления, каквото било съобщаването за цесията. По силата на чл. 34 ал. З от ГПК за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, представителят трябва да разполага с изрично пълномощно, каквото особеният представител не притежава. Договорът за цесия представлявал разпореждане с едно право и получаването на уведомителното писмо за цесията е част от възникването на това право и също изисква изрично упълномощаване, за да може писмото да бъде получено. За да бъде съобщена цесията на особения представител било нужно изрично негово съгласие да го приеме, което би могло да бъде дадено само при наличието на възможността на особения представител да доведе реално до знанието на длъжника за извършената цесия, а такава възможност по конкретния казус не била налице. Задължението за уведомяване на длъжника за прехвърлянето в настоящия случай не можело да бъде прехвърлено, то можело да бъде събирано само от първоначалния кредитор, който „е длъжен“ по чл. 99, ал. З от ЗЗД да съобщи на длъжника цесията. Счита, че вземането не е придобито от ищеца, тъй като не е изпълнил целия фактически състав, който включва в себе си и съобщаването на цесията. Твърди, че ищецът не е придобил правата, които претендира.

Оспорва обстоятелството, че ответникът е получил процесната сума. Ищецът не е посочил доказателство за това. Твърди, че не е валидно доказателство представеното копие на съмнително платежно нареждане, в което липсвали задължителни законови реквизити за валидността на писмен документ - липсвали уникален регистрационен номер, подпис на наредител, подпис на служител на банката и печат на банката като доказателство, че реално е направено такова нареждане на посочената банкова сметка. *** „основания за превод“ не било конкретизирано за какво се изплаща тази сума, като е посочен само единният граждански номер на ответника и някакъв друг номер, без да я пояснено какъв е той. Поради това моли този писмен документ да не бъде приеман като доказателство и да не бъде кредитиран. Оспорва твърдението, че ответникът е дал съгласие за сключване на процесния договор за кредит. Счита претендираното вземане за погасено по давност съгласно императивните разпоредби на ЗЗД и като такова за недължимо на ищеца, като прави възражение за погасяване на задължението по давност.

Твърди, че от страна на ищеца не са представени никакви доказателства, че ответникът е изразил воля за сключване на процесния договор и че приема Общите условия. Представен бил единствено индивидуален договор на хартиен носител, който не носел подписа нито на представляващ кредитора, нито на ответника. Липсвали подписи и на Общите условия. Излага, че съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР в доказателствена тежест на доставчика на услугата е да установи, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора.

Позовава се на разпоредбата на чл. 14. ал. 2, изр. 2 на ЗПФУР, по аргумент от която и от общите условия мълчанието (липсата на приемане), не можело да бъде тълкувано като съгласие. Размяната на електронните съобщения целяла да закрепи по недвусмислен начин, предвид сключването на договора от разстояние, съвпадането на насрещните волеизявления на страните относно съществените елементи на заем - заемната сума, срока за ползването ѝ и размер на сумата, дължима за връщане. В нарушение на чл. 10 от ЗПФУР ищецът не е предоставил на ответника информацията по чл. 8 и чл. 9 от същия закон на хартиен или на друг траен носител. Ищецът не е посочил доказателства за изпълнението на това свое законово задължение. Счита, че същият не е изпълнил и задължението си съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР за предоставяне на информация на кредитополучателя.

Представеният по делото договор не удостоверявал извършването от ответника на посоченото в исковата молба електронно потвърждение, за да се приеме, че ответникът е дал съгласие за сключване на договор за заем с описаните в исковата молба параметри. Липсвали и доказателства, че електронно изявление в насока сключване на процесния е било изпратено, както и че е било изпратено именно от ответника. Липсвали доказателства, че сумата е постъпила по сметка на ответника, както и доказателства за изявление на ответника, че приема сумата.

Счита договора за недействителен, тъй като не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водела до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите били изискуеми при самото сключване. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

В съдебно заседание ответникът, чрез назначения от съда особен представител, моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Моли за увеличаване на определеното възнаграждение за особен представител поради обстоятелството, че делото се разглежда в повече от три съдебни заседания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.

2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на претенциите, ищецът следва да установи пълно и главно възникване на вземането и неговия размер, в т.ч. – наличието на валидно правоотношение по договор за кредит между ответника и „4финанс” ЕООД, сключен на 06.04.2015 г., при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който се твърди да е предоставена и усвоена съответната парична сума, че кредиторът е получил съгласието на ответника за сключване на договора, предаването на сумата на ответника, че е настъпил падежът за погасяването й, т. е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесната сума; прехвърляне на вземането в своя полза, както и, че ответникът е уведомен за цесията от цедента.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, както и да установи всички свои твърдения и възражения в отговора, вкл. изтичане на предвидения в закона давностен срок; а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема иска за основателен по следните съображения:

Ищецът твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен с цедента договор, сключен по реда на ЗПФУР, в който е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат електронно.

С договор за цесия №

BGF-2018-005/01.02.2018 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и “Кредитреформ България” ЕООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача вземания, описани в Приложение № 1 заедно с всички привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежности. По делото е представено Приложение № 1 към договора, в което е посочено вземането на цедента „4финанс“ ЕООД против В.Г.Я., с посочен единен граждански номер, по договор № **********/06.04.2015 г., с общ размер на прехвърленото вземане от 340 лева. Съдът намира, че е налице воля за прехвърляне на процесното вземане, доколкото и последното е надлежно индивидуализирано в представеното приложение към договора.

Прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

Предишният кредитор е потвърдил прехвърлянето на вземането, описано в Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. /л. 10/. По делото е представено и пълномощно от цедента, с което упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД /л. 13/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и решение

№ 156/30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г. на ВКС, II т. о. Длъжникът не е получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото видно от представената по делото обратна разписка, пратката е върната с отбелязване като непотърсена.

Съдът счита, че цесията е породила своето действие и е противопоставима на ответника, тъй като той, като длъжник, е бил своевременно и надлежно уведомен от страна на цедента, независимо, че и цесионерът е бил изрично упълномощен да стори това от цедента-кредитор. Уведомлението е изпратено на 13.03.2018 г. на постоянния му и настоящ адрес по пощата с обратна разписка, с отразен на 04.04.2018 г. статус „непотърсен“, което за съда е достатъчно да приеме редовността на уведомяването по следните съображения: