Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1730 от 06.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 3972/2022
Вид
Определение № 1730
Подписан
06.06.2024
В сила
06.06.2024
Състав
Мирослава Тодорова, Христинка Колева, Иво Юриев Хинов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1730 гр. София, 04.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20221100603972 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по въззивна жалба на пострадалия Г. С. В., подадена чрез повереника му срещу определение от 19.07.2022 г. по н.ч.д. № 7089 по описа за 2022 г. на СРС, НО, 12ти състав, с което е потвърдено постановление от 10.03.2022 г., издадено от прокурор при СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 и чл. 199 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 1305/2020г. по описа на 4 РУ – СДВР, пр. пр. № 33785/2020г. по описа на СРП.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно, като се излагат възражения срещу правните изводи на съда. Предлага се назначаване на нова експертиза, която да представи примерни причини за увреждането на жалбоподателя. Прави се искане определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство и досъдебното производство да бъде върнато на СРП за продължаване на процесуалноследствените действия.

Въззивният съд, като прецени изцяло правилността на обжалваното определение, намира за установено следното.

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка съгласно чл. 243, ал. 7 НПК. Жалбата срещу определението е подадена в предвидения в закона срок и произхожда от процесуално легитимирано лице – пострадал от твърдяното престъпление, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на 2.09.2020 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК за това, че на 27.07.2020 г. в град София, ж.к. **** , е причинена средна телесна повреда на Г. С. В., изразяващ а се в трайно затруднение в движението на десния долен крайник – престъпление по чл.129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство няма привлечен обвиняем.

С обжалваното пред районния съд постановление на СРП от 10.03.2022 г. е прекратено наказателното производство поради недоказаност на обвинението.

По същество прокурорът е приел фактическа обстановка, която първостепенният съд е приел за изведена без допускане на съществени процесуални нарушения, в следния 1 смисъл.

Св. Н.Н. и св. П.П. са родители на малолетната св. Д.Н.Н.. В периода на разглежданото събитие двамата родители не живеели заедно. Св. П.П. и дъщеря й Д.Н. живеели на адрес в гр. София, ж. к. ****, заедно с интимния партньор на св. П. св. Г. В., баща на малолетен син К. В.. Обичайно св. К. В. живеел с майка си във Великобритания, но прекарвал летните месеци при своя баща. Децата – св. Д.Н. и св. К. В., често оставали сами в жилището и в това време св. К. В. притеснявал св. Д.Н. с неприлично поведение, показвал полов си орган, приканвал я за сексуални контакти и я обиждал на основата на физически белези. Св. Н. изпитвала неудобство и затова не споделила за случващото се с майка си.

На 27.07.2020 г. св. К. В. отново бил при баща си на домашния му адрес. Същия ден св. Д.Н. позвънила на своя баща св. Н. с предложение да се видят и да обядват. По време на срещата помежду им св. Д.Н. му споделила, че св. К. В. се държал непристойно с нея. Св.

Н. разговарял със св. П. и двамата взели решение дъщеря им да се премести да живее при баща си. Св. Н. и св. Д.Н. отишли в жилището на св. Г. В., за да съберат багажа на момичето. Докато св. Н. прибирала вещите си, св. Н. на висок тон започнал да разпитва св.

К. В. за отношението към дъщеря му. В този момент в апартамента влязъл св. Г. В. . Двамата със св. Н.Н. се скарали по повод отношението им към децата и значението на случилото се помежду им, като конфликтът ескалирал до физически сблъсък. Започнали да се бутат и удрят с ръце, като междуременно св. В. паднал на земята, а св. Н. се надвесил над него.

Тогава св. К. В. извикал съсед – св. В.О., за да ги разтърве. Св. Орлинов се намесил и звъннал на тел. 112.

След преустановяване на физическия сблъсък св. Г. В. изпитвал болка в областта на дясното коляно и подал жалба в 4 РУ-СДВР. Потърсил медицинска помощ, при която било установено, че има руптура на предната кръсна връзка на дясното коляно, голям ставен излив, оток в меките тъкани в областта на колянната става, тибиален оток, дорзалнолатералноцубхондрално кръвонасядане по външната повърхност на дясното коляно, които му причинили трайно затруднение в движението на десния долен крайник.

Св. Н. също изпитвал болки, но в областта на лявото на коляно, и на свой ред подал жалба в 4 РУ-СДВР.

На тази фактическа основа прокурорът е приел, че са налице предпоставки за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК или друго престъпление от общ характер, като изтъкнал, че не може да бъде установено, че руптурата на коляното е получена в резултат на поведението на св. Н.. Прокурорът кредитирал заключението на тройната медицинска експертиза, че увреждането се получава при фиксиран върху терена долен крайник и рязко преместване на бедрената кост напред по отношение на тибиалното плато, като е възможно да има и торзия в областта на коленната става.

С проверяваното в настоящото производство определение първостепенният съд правилно е конкретизирал границите на съдебния контрол по чл. 243 НПК, който се изразява в извършване на проверка дали изводите на прокурора в постановлението за прекратяване почиват на логически правилно конструиран и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване.

На следващо място е съобразил, че трябва да провери дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което позволява да се отговори и на въпроса дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. В тази насока въззивният съд е необходимо да подчертае, за да разсее очаквания без правно основание, че съдебният контрол не може да преодолява или замества вътрешното убеждение на прокурора по стойността на доказателства и по въпросите по приложението на материалното право – извършено ли е престъпление, каква точно е правната му квалификация и кой е извършителят.

Съобразявайки точно обхвата на правомощията си, първата инстанция обосновано е констатирала, че по делото са събрани всички обективно достъпни относими доказателства, 2 които осигуряват обективната възможност на прокурора правилно да реши въпросите от предмета на доказване. В хода на разследването са събрани показанията на свидетелите: Г.

В., П.П., Т.М., М.К., Д.Н., Н.Н., В.О., К. В.. Приложени са и писмени доказателства и доказателствени средства – изискани са и са приложени записи от подадени сигнали на ЕНСП

112, изготвени са заключения на аудио-техническа експертиза, н а две съдебно-психологопсихиатрични експертизи на св. К. В. и св. Д.Н., н а две съдебномедицински експертизи на св. Г. В., приложени са като писмени доказателства медицинските документи на св. Г. В. и св. Н.Н. . В този смисъл въззивният съд споделя извода, че не са налице други възможности за ангажиране на нови относими към разследването доказателства.

На следващо място, без да се намесва във вътрешното убеждение на прокурора да извърши суверенна оценка на доказателствата, районният съд е проверил, че изведената в постановлението фактическата обстановка се основава на анализ, който съответства на процесуалните изисквания. Не са игнорирани доказателства, нито е допуснато превратното им тълкуване. В тази насока следва да бъде подчертано, че нито прокурорът, нито районният съд са поставили под съмнение, че между св. Н.Н. и св. Г. В. е възникнал конфликт, който е прераснал във взаимно нанасяне на удари, падане на св. В. на земята и продължаване на двустранния физически сблъсък и в тази позиция на тялото му.

Оттук насетне районният съд правилно е преминал към проверка на приложението на материалния закон, като е отчел значението на заключението на тройната съдебномедицинска експертиза. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че обсъждането на експертизите е извършено без да се съобразяват останалите доказателства.

Напротив, прокурорът е отчел всички доказателства, изводими от показанията на свидетелите, и въз основа на тях и заключението на тройната съдебномедицинска експертиза, е приел, че не се установява увреждането, което би могло да е съставомерно по чл. 129 НК, да е причинено от св. Н.. Без да извращава смисъла на доказателствата прокурорът е приел, че в хода на спречкването между двамата мъже не може категорично да бъде изключена възможността увреждането да е получено при рязко придвижване напред на фиксирания върху терена долен крайник. В тази насока районният съд резонно е изтъкнал и значението на факта, че дори св. В. в показанията си не твърди Н. да е извършил конкретни действия, които да са причинили увреждането.

Въззивният съд намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че се налага назначаване на нова съдебномедицинска експертиза, която да изясни спецификите на руптурата на дясното коляно. Този въпрос е бил поставен на експертно изследване в две съдебномедицински експертизи, в чиято компетентност и обективност не възникват съмнения.

Въз основа на изложените съображения въззивният състав намира, че не са налице сочените във въззивната жалба основания за отмяна на определението на СРС, тъй като в него законосъобразно и обосновано е приет за правилен крайния извод на прокурора при СРП за това, че наказателното производство следва да бъде прекратено. Разследването е проведено всестранно и пълно, като са били предприети всички възможни процесуални действия в обем, достатъчен за разкриване на обективната истина за разглежданото събитие и събраните доказателства са позволили на прокурора да формира обосновани изводи за наличието на основание за прекратяване на наказателното производство Ето защо въззивният съд намира, че първоинстанционното определение, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.07.2022 г. по НЧД № 7089/2022 г. на СРС, НО, 12-ти състав, с което е потвърдено постановление от 10.03.2022 г. на прокурор при СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 1305/2020г. по описа на 4 РУ-СДВР, пр. пр. № 33785/2020г. по описа на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4