Решение № 26 от 26.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Пловдив, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20225300900048 по описа за 2022 година

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Пред Районен съд-Пловдив е подадена искова молба вх.

№278834/11.11.2020г., по която е образувано гр.дело №14966/2020г.

Посредством нея са предявени от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София против Е. Р. Т. и А. Н. Г. искове по чл.422,ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземания по Договор №2396607 от 29.08.2016г. за потребителски паричен кредит и поръчителство и по Договор от 20.04.2018г. за цесия, представляващи: 1 частична главница от 7595,54лв. за периода от 14.09.2017г. до 14.05.2020г., възнаградителна лихва от 3961,23лв. за периода от 14.09.2017г. до 20.04.2018г., обезщетение за забава от 701,82лв. за периода от 15.09.2017г. до 12.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.дело №11205/2020г. по описа на Районен съд-Пловдив за посочените вземания.

Пред Районен съд-Пловдив е подадена и искова молба вх.

№278840/11.11.2020г., по която е образувано гр.дело №14970/2020г. С нея от същия ищец срещу същите ответници са предявени главни искове по чл.422,ал.1 от ГПК за установяване на вземане по същите договори, представляващо остатъка от главницата от 22067,06лв. за периода от 14.06.2020г. до 14.05.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.дело 1

№11204/2020г. по описа на Районен съд-Пловдив за посоченото вземане, както и евентуални осъдителни искове. С Определение №261014 от 08.02.2021г. е върната исковата молба и е прекратено производството по предявените спрямо поръчителя А. Н. Г. установителен и осъдителен искове и е върната исковата молба и е прекратено производството по предявения спрямо кредитополучателя Е. Р. Т. евентуален осъдителен иск.

С Определение №263201 от 07.07.2021г. по първо образуваното гр.дело №14966/2020г. на ПРС е присъединено на основание чл.213 от ГПК за общо разглеждане производството по второто гр.дело №14970/2020г. на ПРС, прекратена е преписката и делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд-Пловдив на основание чл.104,т.4 от ГПК. Съединяването на делата в общо производство е мотивирано със задължителните указания по Тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. по тълк.дело №3/2016г. на ОСГТК на ВКС, избягване на противоречиво произнасяне по предявените два частични иска, с които е заявен пълният размер на главницата по договора за кредит, и с постигането на бързина и процесуална икономия. Изпращането на делото по подсъдност на окръжния съд като първа инстанция е мотивирано с цената на иска за главницата, надхвърляща сумата от 25000лв. след съединяването на делата, и акцесорния характер на останалите искове.

Пред Окръжен съд-Пловдив е образувано търг.дело №563/2021г. С Определение №424 от 20.09.2021г. е постановено разделяне на основание чл.210,ал.2 от ГПК на производството по служебно съединените от ПРС дела – гр.дело №14966/2020г. и гр.дело №14970/2020г., изпращането им обратно на родово компетентния Районен съд-Пловдив и прекратяване на производството по делото. Разделянето на исковете е мотивирано с различието на страните по двете дела, в едното от които участва и поръчителят, с различието на вида на отговорността – солидарна и еднолична, и с различните фактически твърдения относно настъпването на предсрочната изискуемост – с връчване на исковата молба по първото дело и преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по второто, при което съвместното им разглеждане би било затруднено, а цитираното от районния съд Тълкувателно решение да е правна възможност с цел избягване на противоречиво произнасяне по идентични дела по частични искове и/или злоупотреба с процесуални права, но да не вменява задължение за служебното им съединяване, като целите биха могли да бъдат постигнати чрез спиране на производството по последващия частичен иск до влизане в сила на решение по първоначално предявения и на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК.

След връщане на делото пред Районен съд-Пловдив е образувано гр.дело №16578/2021г. С постановеното по него Определение №8653 от 24.10.2021г. съдът е приел, че след като два частични иска се обединят за общо разглеждане производството по втория по ред на образуване деловодно се прекратява и деловодната преписка по този иск престава да съществува в правния мир, поради което съдът не може впоследствие да раздели отново 2 двата иска съобразно старите им деловодни преписки, тъй като те вече не съществуват и по тази причина определението на окръжния съд за разделянето им е без правни последици, а след изпращането на делото на районния съд е образувана само една нова преписка, което би усложнило процесуално разглеждането на двата иска в рамките на едно и също съдебно производство, и води до разглеждане на главен иск с цена над 25000лв.

Районният съд е повдигнал спор за подсъдност. В това производство ПАС е приел, че, както определението по чл.213 от ГПК за съединяване на делата за общо разглеждане на исковете по тях в едно производство, така и определението по чл.210,ал.2 от ГПК за разделяне на исковете в отделни производства, не подлежат на инстанционен контрол за законосъобразност и представляват стабилни съдебни актове, чиято правилност не може да бъде преценявана, включително в настоящото производство. Постановеното от окръжния съд разделяне на исковете не е породило присъщите му последици на образуване на отделни производства по тях и по исковете и понастоящем е налице едно общо производство, поради което и с оглед обстоятелството, че, според чл.270,ал.4 от ГПК, решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд, делото следва да бъде изпратено на Окръжен съд-Пловдив като родово компетентен да се произнесе по предявените искове.

След изпращането му на ПОС съдът е преценил, че при така създалата се процесуална ситуация следва да се осъществи надлежно разделяне на исковете предвид невъзможността за съвместното им разглеждане освен по изложените вече и по следните съображения:

Исковете не са осъдителни, а установителни. Те са предявени по реда на чл. 422 ГПК със самостоятелно заявление, въз основа на което е издадена отделна заповед за изпълнение в отделно заповедно производство. Върху всяко вземане е поискано и признато със заповедта за изпълнение вземане за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението до окончателното плащане. Всеки иск се счита заведен в отделен момент, в съответствие с чл. 422 ГПК, с всички произтичащи от това последици.

При евентуално уважаване на иск по чл. 422 ГПК изпълнителен титул ще бъде не решението на исковия съд, с което вземането на ищеца се признава за установено, а влязлата в сила заповед за изпълнение - чл. 416 ГПК. Поради това по обединеното дело съдът ще дължи самостоятелно произнасяне по отделните искове с два самостоятелни диспозитива, като при произнасянето по всеки иск свърже вземането за всяка сума със съответната заповед за изпълнение и заповедно производство, за да може заповедта за изпълнение да послужи като годен изпълнителен титул. Само по този начин заповедта за изпълнение може да се стабилизира и да послужи за изпълнително основание. Това на фона на казаното вече, че от една страна, ответници по първото дело пред ПРС са солидарно отговорните длъжници – 3 кредитополучател и поръчител, а по второто - производството спрямо поръчителя е прекратено, като ответник е само кредитополучателя, като същевременно по двете дела са изложени различни фактически твърдения, които правят невъзможно постановяването на общ диспозитив в един съдебен акт, както по отношение на вземанията, така и по отношение на страните, които са различни, различен е и видът на отговорността – в първия случай солидарна, във втория еднолична; по първото дело се твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила с връчване на исковата молба, т.е. предмет на разглеждане и произнасяне ще са падежиралите вноски в хода на процеса, докато по второто дело се твърди нещо различно – че предсрочната изискуемост е настъпила в период, предхождащ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /на 03.05.2019г. съобразно уточняваща молба от 30.12.2020г. на л. 63 /, което на практика променя вида и размера на търсените само от единия ответник суми, то очевидно е, че за настоящия съд е налице затруднение, дори невъзможност, за разглеждането и произнасянето по всички искове в едно производство с един съдебен акт.

След разделянето и връщането им на ПРС делата отново са обединени, повдигнат е спор за подсъдност и обединените дела са върнати на ПОС за разглеждане.

Като резултат от изложената процесуална хронология делото понастоящем е едно, образувано под общ номер, като предвид спецификите на ситуацията, свързани с фактическите и правни различия по двете искови молби, делото е докладвано все едно още първоначално са били предявени обективно съединени частични искове, по които ще бъде постановен отделен диспозитив.

И така, по гр.дело № 14966/2020г дело фактическите твърдения на страните са следните:

Твърди се от ищеца, че на 29.08.2016 г. Е. Р. Т. е сключила договор за потребителски кредит № 2396607, при общи условия, с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в размер на 30155,37 лева, която сума е преведена по посочената от кредитополучателя банкова сметка на дата 29.08.2016 г. Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит.

Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума се олихвява с възнаградителна лихва, месечният размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита, като 4 страните са договорили годишен лихвен процент в размер на 19,99%. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 28273,21 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 58428,58 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е платима на 93 броя анюитетни месечни погасителни вноски, като за първите девет високи страните са постигнали съгласие, че ще се дължи само договорна лихва в съответния размер, а останалите 84 вноски ще включват и дължимата главница като всяка вноска е в размер на 674,99 лева. Първата погасителна вноска е дължима на 14.09.2016 г., а последната е с падеж на 14.05.2024 г., съгласно погасителния план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Твърди се, че А. Н. Г. в качеството му на поръчител е поел задължение към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да бъде солидарно отговорен за изпълнението на всички настоящи и бъдещи, условни и безусловни задължения на потребителя, които възникват по силата на Общите условия, като Поръчителят е декларирал, че е запознат с общите условия и поема задължение в качеството си на поръчител да осигури пълно и точно изпълнение на всички задължения на потребителя, произтичащи от общите условия и от договора за потребителски кредит. Съгласно разпоредбите на приложимите към договора за кредит общи условия, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 701,82 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 12.03.2020 г. Твърди се, че на 20.04.2018 г. е подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК 175070632 и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, по силата на който вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу Е. Р. Т., произтичащо от договор за потребителски кредит № 2396607/29.08.2016 г., е прехвърлено в полза на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Твърди се, че на ответниците са изпратени по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомления за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, които са се върнали в цялост като неполучени. Развити са съображения, че ответниците следва да се считат за уведомени за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост на кредита с получаване на исковата молба и приложенията към нея. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на 5 разноски.