Решение № 150 от 13.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. С., 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20215400500342 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

Постъпила е въззивна жалба с вх.№4704/30.07.2021г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана от главен комисар Николай Николов - директор, чрез процесуален представител ст.юрисконсулт С.С.,срещу решение № 248 от 13.07.2021 год. на районен съд - С., постановено по гр.дело № 320/2021 г. по описа на районен съд – С. което обжалва изцяло като незаконосъобразно и необосновано .Моли въззивния съд да постанови друго решение , с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Счита ,че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи.Твърди ,че процесният период е от 01.01.2018 г. до 10.03.2021 г., като в своето решение съдебният състав не е отчел последните изменения в ЗМВР.С последните промени в ЗМВР /ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020 г./, счита ,че законодателя още по- ясно и точно разписва спорните текстове в чл. 187 от ЗМВР, а именно-„Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на 1 дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“Счита ,че съда не е съобразил и тази законова промяна и е отчел като основателен искът на служителя и за този вече безспорен период от 11.07.2020 г. до 10.03.2021 г., при действие на изрична правна норма, поради което счита ,че решението е незаконосъобразно.

Районният съд изобщо нее коментирал настъпилата законодателна промяна, която обхваща част от процесния период. Счита ,че законовата промяна в разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР е изрична и влиза в сила от 11.07.2020 г., като след тази дата коефициентът за превръщане на нощен в дневен труд безспорно е 1, а тук счита че става въпрос за преобразуване, а не за извънреден труд в буквален смисъл.Счита ,че в процесния период са действали няколко наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР:

Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. до 09.01.2020 г.

Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 3 от 10 януари 2019 г., в сила от 10.01.2020 г. до 02.11.2020 г.

Наредба № 8121з-1174 от 21 октомври 2020 г. за реда за организацията и разпределението на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 93 от 30 октомври 2020 г., в сила от 03.11.2020 г. до 31.12.2020 г.

Наредба № 8121з-1353 от 15 декември 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 107 от 18 декември 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.Счита ,че правоотношенията по служба уредени в специален закон са създадени, за да може, поради специфичният статут и служебни задължения на служителите да се постигне баланс между правата и задълженията им /какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, тъй като тези служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения.

За работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12- или 24-часови смени.Твърди ,че в разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда е записано, че максималната продължителност на работна 2 смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В настоящия случай ищецът полага труд при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не от КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна, определена в КТ е максимум 12 часа. Намира ,че това само по себе си доказва, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като техният статут е изключителен и различен от общия, като законодателят е съобразил това с разделянето на служителите по ЗМВР на три групи. В чл. 142, ал. 2 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон /т.е ЗМВР/. В чл.

142, ал. 4 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. В чл. 142, ал. 5 е посочено, че статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон. В случаите на препращане към кодекса на труда законодателят изрично /пряко/ е посочил съответните разпоредби.Твърди ,че в чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България се прогласява, че работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон. В тази връзка върховният закон на страната прогласява основните и неизменни права, каквото безспорно е правото на труд, като е оставил на законотвореца да прецезира тези права с оглед правоотношението. С оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР по чл. 142, ал.

1, т. 1 от ЗМВР счита ,че са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други. Намира ,че това не поставя тези служители в по-неблагоприятно положение. Заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд е със самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР счита ,че кореспондират и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд.Счита че нормалната продължителност на нощния труд в МВР, преди изменението /ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020 г./ е регламентирана в законовата норма на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР. Нормата на чл. 187, ал.

3, изречение последно от ЗМВР определя, че продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение. Счита ,че това е идеята на законодателя и смисъла на тази 3 норма. Иначе тя би била напълно излишна, защото нощен е трудът ( и по КТ, и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони) полаган между 22 часа и 6 часа. Законодателят отбелязва, че работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което е достатъчно ясно и ненуждаещо се от коментар, че е имал в предвид, с това пояснение, че трудът през нощта за тези служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е осем часа.

Освен това те полагат труд на 24-часови смени като този труд е по график, същият е изплатен и не може да става дума за претенция за извънреден труд.Поради това нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР счита ,че е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143. Счита ,че същия принцип е възприет и след изменението.Намира ,че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.Паради това намра ,че мотивите на съда за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни. Счита ,че не се доказва , че е налице и неизплатен извънреден труд за съответното тримесечие. Видно от приложените платежни бележки на служителя са изплатени всички дължими суми.Счита ,че следващия съществен пропуск на съда се състои в това, че не е мотивирал по никакъв начин извода си, на който се основава решението, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд.Счита ,че не се прави разлика между нощен и извънреден труд по ЗМВР. Въпрос, който е подробно засегнат в отговора на исковата молба. Претендира се допълнително възнаграждение за извънреден труд, което всъщност е на труд, положен и попадащ в рамките на 24 часовите дежурства на служителя. Счита ,че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд.По отношение на съдебно - счетоводната експертиза, счита, че тя дава заключение, което е изведено от несъществуващо правно основание, като извършеното преобразуване с коефициент 1.143 не следва да бъде кредитирано.Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе Ако въззивния съд се произнесе в полза на ищеца ,то прави възражение за прекомерност на разноските, включително и на претендирания адвокатски хонорар, поради липса на фактическа и правна сложност по отношение на предмета на спора по делото.Претендира за юриск. възнаграждение .

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.

№5101/24.08.2021г. от СТ. П. М. от с.С. общ.С. чрез адв.В.Р. ,която намира 4

,че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди като законосъобразно и обосновано обжалваното решение по изложени съображения в писмения отговор.

В съдебно заседание пред окръжен съд С. жалбоподателят Главна дирекция „пожарна безопасност и защита на населението „ при МВР –С. се представлява от гл.юриск.С. ,който поддържа изцяло въззивната жалба по подробни изложения в нея Представя писмена защита.