Решение № 11828 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11828 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.ОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.ОВА Гражданско дело № 20241110151543 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявен е установителен иск по чл. 535 от ТЗ от Т. С. К. срещу К. С. К. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1175,97 евро (2300,00 лв.) – главница, представляваща парично задължение по запис на заповед, издаден на 24.01.2022 г. в гр. София, с падеж на плащане на определен ден – 30.12.2022 г., ведно със законна лихва от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №71404/2023 г. по описа на СРС.

В искова молба са изложени твърдения, че отв. К. К. е в неизпълнение на парично задължение по записа на заповед. Ищецът сочи, че записът е издаден като обезпечение по договор за паричен заем от 24.01.2022., сключен между страните за заемната сума от 2300,00 лв. Средствата са предоставени чрез банков превод по сметка в ЦКБ-АД-гр. София, посочена от ответника К. К., с платежен документ на стойност 2305,76лв., с основание на плащане „ИД 20148630402109 на ЧСИ С.Х. с дл.К. С. К.“. Пояснява се, че задължението на ответника по изп. дело било възникнало от неизплатени издръжки към непълнолетната му дъщеря.

Сочи че, че ищеца Т. К., заедно с А. К., М. К.а и ответника К. К. били съсобственици на мезонет на ул. **********, който имот бил възбранен заради дълговете на К. К.. Поради това ищецът и останалите съсобствениците му дали сумата от по 2300лева на 24.01.2024 г. с цел да се погаси дълга по изп. дело и да се вдигне възбраната, а парите да се върната от ответника. Нито са върнати дадените суми в заем, нито изп. дело приключило, напротив задълженията на ответника се увеличили и всичко приключило с изнасянето на съсобствения имот на публична продан.

Ответникът не спори по твърдението, че на 24.01.2022 г. неговите полубратя на ответника Т. и А. К.и са дали в заем по 2300 лева, за което подписани два записа на заповед. Същото сторила М. Ал. К. - преживяла 1 съпруга на бащата на ответника, за чието задължение също е издаден запис на заповед. Действително заемите са дадени, за да се спре изнасянето на имота на публична продан. Твърди, че заемът е върнат през м. юни 2023 г., съобразно молба, подадена по изп.дело № 2109/2014 г., с вх. №44540/16.06.2023 г. от адв.

Н.Д.. В нея се съдържало изрично писмено изявление, че адв. Д. е възстановила на Т. С. К., А. С. К. и М. А. К. сумата от 6900 лева, като молбата е подписана и от ищеца, чрез пълномощник -адв. А. П., което е извънсъдебно признание за плащане/погасяване на паричното задължение на ответника към ищеца.

Ищецът поддържа, че сумата 6900 лв. не е върната по договорите за заем, а е погасена издръжка на дъщерята на ответника, заради което парично задължение се е водило изп. дело и тази сума е платена с цел да се спре изнасянето на имота на публична продан.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение, възникнало по запис на заповед; 2) записът на заповед да е действителен като формална правна сделка; 3) породените каузални задължения, с оглед на които и за обезпечение, на които е издаден процесният менителничен ефект, да са действителни и да не са погасени чрез плащане или друг правопрекратителен способ.

Записът на заповед е едностранна абстрактна правна сделка, чието съдържание е предвидено от законодателят императивно в чл. 535 ТЗ и чл. 536 ТЗ, като основанието за плащане (каузално праовоотношение, чието изпълнение се обезпечава от ценната книга) не е елемент от съдържанието на менителничния ефект и не е условие за действителността на записа. Записът на заповед удостоверява действително поето от ответника изискуемо менителнично задължение. Това е така, тъй като в документа са обективирани всички изискуеми от закона клаузи – изразът „запис на заповед” се съдържа както в заглавието на акта, така и в неговия текст; безусловно обещание за плащане на определена сума – 2300 лева; падеж – на определен ден – 30.12.2022г.; място на плащане конкретен адрес в гр. София; името на поемателя, на който или на заповедта, на който трябва да се плати – Т. С. К.; дата и място на издаване – 24.01.2022 г., гр. София, и подпис на издателя – ответника К. С. К..

Съгласно разясненията дадени с ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.

№ 4/2013 г., ОСГТК, т. 17, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, „при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед“. Поради това страната, която въвежда твърдението за наличие на каузално правоотношение има тежест на доказване да го установи. В конкретния случай ищецът е разкрил каузата на записа на заповед с твърденията по искова молба и въвежда в предмета на делото. В тази връзка не е спорно, че е сключен договора за заем и дадена сумата 2300 лв., като е внесена от ищеца в полза на длъжника –отв.К. К., по банкова сметка на пълномощника на взискателя- адв. Д., по изп. дело №2109/2014 г. по описа на ЧСИ С.Х. с цел спиране на изпълнението по изнасяне на съсобствения недвижим имот. Ищецът признава, че той, А. К. и М. К. са дали по 2300 лв. или общо 6900 лв. Това недвусмислено се потвърждава от три броя 2 платежни нареждания от 24.01.2022 г., всяко за сумата 2300 лв., с основание за плащане „ИД 20148630402109 на ЧСИ С.Х. с дл.К. С. К.“, находящи се на л.546548, т. II от изп. дело №2109/2014 г. по описа на ЧСИ С.Х..

Действително договорът за паричен заем и записът на заповед са две различни по своята правна същност сделки. В случай, че правоотношението по записа на заповед е обвързано с конкретно каузално облигационно правоотношение-продажба, заем, наем, лизинг и т.н., то задължението по основното /каузалното/ правоотношение се счита за основание за възникване на вземането по записа на заповед. Ако то е погасено, поради връзката между двете сделки, то правна последица от това е погасяване и на паричното задължение по записа на заповед.

Видно от молба вх. №44540/16.06.2023 г. по изп. дело №2109/2014г. по описа на ЧСИ С.Х. ищецът, Ал. К. и М. К. писмено са удостоверили, че са получили от пълномощник на взискателя- адв. Д. сумата 6900 лв., която по-рано са превели за погасяване на дълга на ответника /л. 752 от изп.д./. От жалба на адв. Д. /л.788/ се установява, че сумата не е получавана от взискателя, съответно да не се счита платена от длъжника-ответник, и възстановена на третите лица, поради което неправилно не била включена в протокола за разпределение по изп. дело.

Съдът, при анализ и преценка на становищата на страните по безспорните обстоятелства по повод издаването на записа на заповед и събраните писмени доказателства, цени по реда на чл. 175 от ГПК удостовереното в молбата от 16.06.2023 г. от ищеца като извънсъдебно признание на неизгодния факт, че е върната точно сумата от 2300 лв., платена на взискателя на 24.01.2022 г., тогава безспорно наредена в изпълнение на сключения с ответника договор за заем.

При това положение съдът намира, че насрещното задължение на ответника да върне заемната сума е изпълнено. Във вътрешните отношения между заемодателя и заемателя няма съмнение за основанието на даването на парите на третото лице, поради което е ирелевантно защо трето лице връща сумата на заемодателя. Погасяването на каузалното задължение е довело до погасяване и на менителничното задължение, за чието изпълнение е издадена заповедта по чл.

417 ГПК (вж. Решение № 105 ОТ 03.07.2012 г. по т. д. № 564/2011 Г., ІІ т. о. на ВКС и др.). Претендирането му повторно по записа на заповед би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Правото на парично вземане на ищеца, удостоверено в записа на заповед, е погасено към датата на предявяване на иска -22.12.2023 г. по арг. от чл. 422, ал.1 от ГПК, и искът се явява неоснователен.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът трябва да заплати на ответника сторените разноски за правна помощ – сумата 409,03 евро.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. С. К., с ЕГН:**********, срещу К. С. К., с ЕГН:**********, за признаване за установено, че К. С. К. дължи на Т. С. К. сумата 1175,97 евро (2300,00 лв.) – главница, представляваща парично задължение по запис на заповед, издаден на 24.01.2022 г. в гр. София, с падеж на плащане на определен ден – 30.12.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2023 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №71404/2023 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА Т. С. К., с ЕГН:**********, да заплати на К. С. К., с 3

ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 409,03 евро – съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4