Решение № 444 от 17.05.2019, Районен съд - Враца

Р Е

Ш Е Н И Е № ..... гр. Враца, 17.05.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: КАЛИНА Х. при участието на секретаря Наталия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Х. гр. д.

№ 2197 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба и уточнителна молба вх. № 9594/25.06.2018 г., депозирани от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. В.Г., против В.М.Х., ЕГН **********.

В исковата и уточнителната молба се твърди, че с ответницата е бил сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер № М4065130 от 10.04.2014 г. с ID на клиента

*********, по силата на който ответницата е ползвала услуги за мобилен номер ********** по тарифен план LOOP 005 с месечна абонаментна такса 13,90 лева с вкл. ДДС за срок от 24 месеца. Сочи се, че договорът е подписан при общи условия, приети и подписани от ответницата.

Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила свои парични задължения за заплащане на предоставени далекосъобщителни услуги, начислени в 3 бр. фактури, издадени за отчетни периоди от 16.12.2014 г. до 15.03.2015 г. на обща стойност 37,77 лева. За задълженията били издадени фактури, както следва:

Фактура №

*********/19.01.2015 г. за отчетен период от 16.12.2014 г. до 15.01.2015 г. за сумата от 17,14 лева с падеж за плащане 03.02.2015 г.;

Фактура №

*********/19.02.2015 г. за отчетен период от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г. за сумата от 20,05 лева с падеж за плащане 06.03.2015 г.;

Фактура №

*********/19.03.2015 г. за отчетен период от 16.02.2015 г. до 15.03.2015 г. за сумата от 0,58 лева с падеж за плащане 03.04.2015 г.

Поради изпадане в забава на ответника, на 24.06.2015 г. договорът бил предсрочно прекратен от ищеца, като на ответницата били начислени неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги. Неустойката за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя е в размер на 104,22 лева и е формирана от сбора на дължимите 9 броя стандартни месечни абонаментни такси от датата на прекратяване до изтичане на първоначално определения срок на договора – от 24.06.2015 г. до 10.04.2016 г. Договорът е сключен за 24 месеца и неустойката е формирана от 9 месечни такси, всяка в размер на 11,58 без ДДС. За това задължение била издадена фактура № *********/24.06.2015 г. с падеж на плащане 24.06.2015 г.

Сочи се, че по депозирано заявление е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 58/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, с оглед на което е налице правен интерес от предявяване на установителни искове за претендираните суми. Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че В.М.Х., ЕГН **********, дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 37,77 лева - главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за далекосъобщителни услуги № М4065130 от 10.04.2014 г. за отчетни периоди от 16.12.2014 г. до 15.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 04.01.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 104,22 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договора за далекосъобщителна услуга, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор, с който ответницата чрез назначения й особен представител адв. И.И. счита, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Заявява, че сумите, претендирани за неплатени далекосъобщителни услуги, са недължими, а в тежест на ищеца е да докаже наличието на вземане спрямо ответника на твърдяното основание и в твърдяния размер, както и предоставянето на мобилната услуга. На следващо място, заявява, че от фактурата, издадена за претендираната неустойка, не е посочено във връзка с кой договор се дължи, прекратен ли е, кога и на какво основание, както и колко на брой са абонаментните такси и от кой момент са начислени. Твърди се, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер нарушава принципа за справедливост и добросъвестност. Изложени са подробни съображения и е цитирана съдебна практика. Сочи се още, че съгласно чл. 87, ал.

2 ЗЗД договорът е следвало да бъде прекратен с изявление в писмена форма, каквото в случая не е налице. Заявява възражение за изтекла погасителна давност на всички претендирани вземания. Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. №

58/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В.М.Х., ЕГН **********, е издадена Заповед № 74/08.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 37,77 лева /тридесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/ - главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги № М4065130 от 10.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 04.01.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 10,44 лева /десет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.04.2015 г. до 18.12.2017 г., сумата от 104,22 лева /сто и четири лева и двадесет и две стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на посочения договор за далекосъобщителна услуга, сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/ разноски в производството за държавна такса и 180 лева /сто и осемдесет лева/ - платен адвокатски хонорар.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което и с Разпореждане

№ 2035/29.03.2018 г. по ч. гр. д. № 58/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. По депозираната в срок искова молба е образувано настоящото гр. д. № 2197/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.

С влязло в сила Разпореждане № 4563/26.06.2018 г., постановено в настоящото производство, производството по делото е прекратено в частта за сумата от 10,44 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.04.2015 г. до 18.12.2017 г. поради отказ от иска и е обезсилена заповедта за изпълнение в посочената част.

По делото е представен Договор № ********* от 10.04.2014 г. с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги от оператора „Мобилтел“ ЕАД на абоната В.Х., като услугите се предоставят при условията на договора и Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и потребителите /чл. 3.1/. В чл. 3.2 от договора е посочено, че същият урежда условията, валидни за всички услуги, а всяка конкретна избрана от абоната услуга или пакет от услуги се описват в приложение, неразделна част от договора.

Съгласно чл.

3.3, за всяка услуга, ползвана от абоната, се прилагат действащите общи условия за съответната услуга и се посочват в приложенията по чл. 3.2.

Представено е

Приложение № 1 към Договор № ********* от 10.04.2014 г. – Условия за ползване на тарифен план LOOP 005, съгласно което на ответницата се предоставят електронни съобщителни услуги с телефонен номер ********** по абонаментен план LOOP 005 със срок на действие на договора 24 месеца срещу заплащане на посочените в чл. 3 месечна абонаментна такса от 13,90 лева и цени на предоставени услуги. Съгласно приложението, същото влиза в сила на 16.04.2014 г. /чл. 5.1.1/ и изтича на 16.04.2016 г. /чл. 5.2.1, изр. последно/.

Съгласно чл. 5.3.1 от Приложение № 1 за в случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение, договора или общите условия, в това число ако по негово искане или по негова вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване.

Представени са следните фактури:

Фактура № **********/19.01.2015 г. за отчетен период от 16.12.2014 г. до 15.01.2015 г. на стойност 17,14 лева с ДДС и срок на плащане 03.02.2015 г.,

Фактура № **********/19.02.2015 г. за отчетен период от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г. на стойност 20,05 лева с ДДС и срок на плащане 06.03.2015 г.,

Фактура № **********/19.03.2015 г. за отчетен период от 16.02.2015 г. до 15.03.2015 г. на стойност 0,58 лева с ДДС и срок на плащане 03.04.2015 г.

Фактурите са придружени от подробни справки за потреблението /Приложение А/ през съответния отчетен период, от които са видни ползваните от абоната за съответния отчетен период услуги – вид и количество /съответно минути, брой или мегабайти/.

Представена е

**********/24.06.2015 г. за сумата от 104,22 лева – неустойка.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са два кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:

Искът е предявен за сумата от 37,77 лева, представляваща стойността на доставени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги № М4065130 от 10.04.2014 г. за отчетни периоди от 16.12.2014 г. до 15.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 04.01.2018 г. до окончателно изплащане на вземането;

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на фактическия състав, както следва: 1. че между страните са били налице облигационни правоотношения по валидно сключен Договор за далекосъобщителни услуги № М4065130 от 10.04.2014 г.; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си, определени в него да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3. стойността на доставените услуги по договора за посочения период.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 10.04.2014 г. между ищцовото дружество и ответницата е сключен договор за предоставяне на електронни далекосъобщителни услуги съгласно посочените в него и Приложение № 1 към него условия /срок на договора, цена за услугите и срок за плащането им/.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи изпълнение на задължението си по договора да предостави далекосъобщителни услуги на претендираната стойност. За установяване на това обстоятелство са представени 3 броя фактури за процесните отчетни периоди, заедно с приложение за потреблението на ответницата, в които подробно са описани потребените услуги – брой минути разговори към мобилната мрежа на МТел и извън нея, пренос на мобилни данни, абонаментни такси, СМС-и и др. Срещу същите няма данни абонатът да е възразил. Ето защо възраженията в отговора на исковата молба относно липсата на доказателства за реално предоставяне на мобилните услуги са неоснователни.